В Деня на народните будители историкът проф. Петър Стоянович сподели размислите си за съвременното будителство, смисъла на празника и вечния спор между Хелоуин и българските традиции.
„Това е един от най-съкровените духовни празници на България – редом до 24 май“, каза проф. Стоянович. „И макар дълго време да беше забравен и дори забранен, днес вярвам, че отново му се отдава почит.“
Историкът подчерта, че всяка епоха има своя форма на будителство.
„Няма как днес да чакаме новия Паисий. Времената са други. Нужно е осъзнаване на малките стъпки на просвещението – хората, които тихо, без фанфари, вършат нещо добро“, каза той пред бТВ.
По думите му, най-големият проблем на обществото е „предварителното униние“, което спира колективните усилия:
„Всеки прави своята крачка вътре в собствената си ограда. Не я виждаме като част от общото движение напред. А трябва да съкратим времето между мисълта и действието.“
Проф. Стоянович смята, че днешното будителство не се измерва в големи речи или лозунги, а в дела, извършени с доблест и търпение.
„Да вземеш и да направиш. Не да питаш, не да се хвалиш. Да действаш тихо, като мравка. И рано или късно, ако не обществото, то поне Господ ще ти въздаде“, каза той.
По повод ежегодния спор около празнуването на Хелоуин, професорът коментира:
„Не може в XXI век да забраняваме на децата да се веселят. Това не е заплаха за нашата култура. Проблемът не е в чуждия празник, а в това, че не предлагаме достатъчно радост в нашите собствени традиции.“
Той определи обществения дебат като „знак за прекалена тревожност и липса на увереност“, а самият Хелоуин – като „временна спънка, която зрялото общество просто ще изтърпи“.
