Очаква се да се запълни след 60 години, капацитет му е 19 хиляди стоманобетонни контейнера с радиоактивни отпадъци
От 2027 г. ядреният отпадък от АЕЦ “Козлодуй” ще се погребва за 300 години в националното хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци, което е срещу двата блока на централата. Тогава се очаква Агенцията за ядрено регулиране да издаде разрешение за ползването му, след като направи съответните тестове.
То се строи от 20 години на площадката “Радиана”, която е 430 декара с опции за разширяване. Хранилището е пред издаване на акт 15, което се очаква да стане през март догодина, а няколко месеца по-късно да получи и акт 16, казва изпълнителният директор на Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” Дилян Петров.
Решението на Министерския съвет за избор на площадка е от 2006 г., разрешението за строеж е от 9 юни 2017 г., а същинското му строителство започна през 2019 г.
20 години може да изглеждат много, но всъщност не е така, ако сравним с другите хранилища, изграждани по света, казва главният инженер Ира Стефанова и прави аналогия с испанското, което още е на етап строителство, а е започнато преди българското. За 25 години България е единствената страна в ЕС, която е пред пускане на такова съоръжение, подчертава тя.
Хранилището ще се изгражда последователно на три етапа, като всеки е с по 22 клетки. Решението за последния ще се вземе, когато стане ясно ще се строят ли новите блокове 7 и 8. За изпълнител на втората секция с клетки ще се обяви търг догодина.
Общо в хранилището се предвижда да
има 66 клетки, планирано е то постепенно да се запълва в продължение на 60 години. След това ще бъде затворено и засипано, което ще трае още 15 години. Следва период от 300 години, в които ще е обект на постоянен контрол от страна на оторизираните органи.
Този период е твърде консервативен, казват от Агенцията за ядрено регулиране. Но е приет, за да не се изкуши някой да ползва по-рано площадката за битови цели.
Пет години след началото е завършен първият етап, който е от 22 стоманобетонни клетки. Всяка е разделена на секции, а в тях ще бъдат спускани дистанционно от кранове стоманобетонни контейнери, в които са ядрените отпадъци.
Когато една такава клетка се запълва, над нея има подвижен покрив, който се отваря, за да се спусне контейнерът, след това се затваря, за да го предпазва от атмосферните условия.
Всяка такава “сграда”събира 288 контейнера. В средата се поставят среднорадиоактивните отпадъци, а около тях са нискорадиоактивните, които ще осигуряват фон. Експерти от държавното предприятие уточняват, че
извън клетката
няма радиация “Може да си сложите походно легло пред нея и да спите, ако не ви е студено”, категорични са те.
След като бъдат запълнени 288-те секции, върху клетката се поставя стоманобетонна плоча и тя се изолира от атмосферните води чрез изграждане на многопластов земнонасипен слой.
Под клетките за съхранение на отпадъците са изградени галерии на мрежа за контрол на инфилтрираните води. Тръбопроводната система включва три тръбопроводни връзки от всяка камера на клетката, присъединена в събирателен резервоар, проектиран за целия жизнен цикъл на хранилището.
В него има и басейн, който събира дъждовните води от площадката, както и от системата за инфилтрация и дълбоки дренажи. Водите се проверяват, преди да бъдат освободени. Главният инженер уточнява, че целта е не само погребването на радиоактивните отпадъци, а и да няма никаква миграция на нуклеиди в околната среда.
Във временен склад в АЕЦ “Козлодуй” вече са складирани 1800 контейнера
с радиоактивни отпадъци, които са в готовност за погребване. Те ще бъдат спуснати в първата клетка веднага, след като Агенцията за ядрено регулиране разреши отварянето на националното хранилище. Тези отпадъци са от работата на V и VI блок, както и от разрушаването на четирите малки блока.
Изваждането от експлоатация на тези блокове се подпомага от инсталация за плазмено горене, в която от 2018 г. досега са изгорени 6365 куб. метра радиационен отпадък. След обработката му обемът се намалява 71 пъти. Има само още една подобна инсталация в Европа. Изработването ѝ е финансирано от международния фонд “Козлодуй”, който се финансира от европейски източници.
Още при отварянето на хранилището близо 1/3 от обема на първата клетка ще бъда запълнен. Пускането му ще стане само след издаването на лиценз от ядрения регулатор. Председателят на АЯР Цанко Бачийски обяснява, че по закон има 9 месеца за произнасяне, след като държавното предприятие внесе искането. Той допуска, че тъй като по време на строителството му агенцията е упражнявала контрол, този срок ще бъде спазен.
“За да бъде получено разрешение за експлоатация, трябва да покажат какви тестове ще бъдат извършени и как. Да представят програма, която да описва какви наблюдения и изпитания ще се провеждат, за да се докаже безопасността на хранилището”, заяви Бачийски.
Ниско- и среднорадиоактивни са 80 на сто от отпадъците, които се генерират от производството на електроенергия в АЕЦ “Козлодуй”. При работата на блоковете се отделят и високорадиоактивни. Това е най-вече отработеното гориво. Доскоро България го изнасяше в Русия, но след войната в Украйна това спря. На този етап при смяна на касетите в реакторите те се съхраняват в басейна, после в хранилището за сухо съхранение.
В разработки се говори за “отложено решение”, тоест за временно съхраняване под вода и на сухо между 50 и 100 години.
Високо активните отпадъци изискват различен процес на погребване, като един от вариантите е дълбоко геоложко съхранение след остъкляването им, казва Николай Грозев, началник- отдел “Извеждане от експлоатация и радиоактивни отпадъци” в АЯР. Според него това засега най-добрият доказан метод в света. Остъклените радиоактивни отпадъци без проблем издържат до 3000 години безопасно съхраняване. Предвид вида на горивото стъклената матрица е различна и самото остъкляване е различно. Може да се съхраняват в геоложки формации или в депо за съхранение.
Зам.-председателят на агенцията Борислав Станимиров смята, че има възможност то да се съхранява в хранилището, но не като преработен остъклен отпадък, а като отработено гориво.
3,1 млрд. лв. са наличните ядрени пари
Над 3,1 млрд. лв. са налични в двата ядрени фонда. Във фонд “Радиоактивни отпадъци” са 459 млн. лв., а във втория - “Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” - 2,6 млрд. лв.
Тези суми са отчисления от произведения от АЕЦ “Козлодуй” всеки мегаватчас ток от 2003 до 2024 г. В него ще продължат да се трупат суми. Складираните пари са за извеждане от експлоатация на пети и шести блок, когато им изтече ресурсът - за единия през 2047, а за втория - през 2052 г.
Извеждането от експлоатация на четирите малки блока досега е струвало около 860 млн. евро. Според директора на държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” Дилян Петров до края на тази операция, или до 2030 г., ще се изразходват още 217 млн. евро национално финансиране и 206 млн. евро от международния фонд “Козлодуй”, или общо 423 млн. евро. Ако се остане в тази финансова рамка, то извеждането от експлоатация на четирите блока ще струва общо 1,283 млрд. евро.
За малките блокове досега пари от ядрените фондове не са ползвани.
Не са харчени и за построяването на националното хранилище за радиоактивни отпадъци. Парите за него отново са от международния фонд “Козлодуй”. При окончателното му пускане в експлоатация то ще струва към 75,56 млн. евро. Досега са платени на изпълнителите 65,34 млн., последните милиони ще бъдат платени при старта му, казва зам.изпълнителният директор Елисавета Младенова.
Първоначалната цена на договора за хранилището е 71,82 млн. евро, увеличена е с четири споразумения.
Изпълнител на проекта е консорциум с водещ партньор германската компания “Нюкем Технолоджис” и българските “Евробилд”, “Корект”, “Булинвест” и “Янг проект”. По-късно германската компания фалира и е заместена от “Евробилд”, която в момента е единствената останала в този консорциум, уточни Дилян Петров.
