- Най-засегнати са населени места в областите Габрово, Ловеч и Смолян
- Те отиват в населените места заради проблеми, създадени от хората
Мечките слизат все по-често в градовете заради липса на храна и прекъснати миграционни коридори, за това съобщават WWF България.
Най-засегнати са населени места в областите Габрово, Ловеч и Смолян.
"Една от основните причини мечките да слизат сред хората е липсата на достатъчно храна в гората. Между 70 и 90% от храната на мечките в България е растителна. Например тази пролет падна ранна слана и плодните дръвчета, с чийто плодове те се хранят, измръзнаха. Годината не е добра и за жълъдите - също част от тяхната диета. Очакваме и топла или нестабилна зима с променливи температури и е възможно мечките да не заспят зимен сън. Зимният сън при мечките не е задължителен, а е пестене на енергия, когато е много трудно да се намери храна. Ако времето е хубаво, те ще продължат да търсят храна. Мечките знаят, че в хранилките за сърни и диви прасета има царевица, а около селата има изхвърлени доста отпадъци, които са леснодостъпни. Апелираме хората, които забележат мечка, на първо място да подадат сигнал на 112 или към съответната Регионалната инспекция за околна среда (РИОСВ) или дирекция на национален парк". Това казва Нада Тошева, ръководител на програма "Защитени видове" в българския офис на Фонда за дивата природа (WWF България).
Наблюденията показват, че мечките са навсякъде и техният брой нараства, но не се знае точният им брой, напомня WWF.
Популацията на мечките у нас се смята за сравнително стабилна - около 700 - 900 индивида, като преди развитието на съвременните технологични средства за наблюдение те са били много по-трудни за засичане. Точни данни ще има след завършването на първия в България генетичен мониторинг следващата година, провеждан от Изпълнителната агенция по околна среда.
Човешката дейност продължава да оказва сериозно въздействие върху броя на мечките - миграционните коридори са прекъснати от инфраструктурни проекти и неустойчиви практики на земеползване. Екстремните проявления на климата ограничават хранителните ресурси и затрудняват зимния им сън, а контактите с хора стават по-чести във връзка с търсенето на храна. Понякога конфликти с хора поради нападения над домашни животни или пчелини също водят до саморазправа с мечките, въпреки че мечката е строго защитен вид и убийството ѝ е престъпление, напомнят от WWF.
Александър Дуцов, биолог и старши експерт добавя, че мечките слизат в населените места заради проблеми, създадени от хората – например начинът, по който управляваме отпадъците, незаконното изхвърляне на боклуци, отглеждането на месодайни породи на големи и незащитени площи и др. Така че защитата на големите хищници означава защита на нас самите, смята експертът.
За да повиши осведомеността на хората за това как да реагират при среща с мечка в населено място и извън него, WWF започва осведомителна кампания в социалните мрежи.
През май от екоминистерството съобщиха за първия в България ДНК мониторинг на кафява мечка. Проектът ще се реализира съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда, горските предприятия и националните паркове. Проектът е финансиран по Програма „Околна среда 2021-2027 г.". ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид.
