- Горски предупреждават: Веднъж посегнала на месо, животинският протеин й се услажда
- Кметът ще забранява със заповед да се оставя храна, така мечките свикват да идват, почва и превантивна кампания
"Много е страшно. Господ да е с нас!", кръсти се със свито сърце сестра Екатерина, след като изгладняла мечка нахлу преди седмица в двора на манастира "Възнесение Господне" край Сопот и уплаши монахините.
Светата обител се намира в покрайнините на градчето точно до гората. Край него има вилни зони, както и лифт. И напоследък често ги спохожда мечка. Тя влезе в манастирския двор на 8 срещу 9 септември през нощта.
Изяде 4 агнета, дарени от благочестиви християни,
а на сутринта монахинята изтръпнала, когато видяла останките от оглозгани кокали.
"От 20 години съм в този манастир. Такова нещо не е имало", казва със страх сестра Екатерина. Всеки ден тя отправя молитви към Всевишния да закриля нея и хората.
Новината за набезите на мечката бързо се разнесе както в Сопот, така и в околията. Горски са я виждали и дори са я преследвали с кола. По думите им тя е
2-3-годишна и тежи около 130 килограма
"Пълно е с хора. Някои живеят в къщите, други идват да си почиват, а трети просто се разхождат из природата", допълва монахинята.
Често посетители я питали как да стигнат до близкия водопад, и тя ги напътства. Сега обаче ги съветва да пропуснат разходките, за да не срещнат стръвницата.
Категорична е, че появата не е инцидентна.
"Имам приятелско семейство, което живее наблизо.
Виждали са я пред къщата им и много се страхуват
Животно е все пак, не знаеш как ще реагира", разсъждава сестра Екатерина. Убедена е, че мечката няма да се откаже толкова лесно да посещава манастира, след като знае, че там има храна.
"Научила се е да идва. Даже камерата я е засякла за една нощ два пъти", разказва още монахинята. И смята, че не е изключено звярът да настъпи и към по-централните части на Сопот. По тази причина хората са започнали да крият добитъка си. Затварят плътно оборите и стопанствата си. Но пак няма гаранция, че ще могат да го опазят.
Според монахинята проблемът бил в прекалено голямата популация на мечки. Това потвърждава и директорът на горското стопанство в Карлово инж. Златю Кличев.
По негови данни в района има повече от 15 мечки
- хранителната база в околността била добра. Имало екземпляри и с по 2-3 малки.
"Мечката е териториално животно, всяка си има свое обитание. Но сега ареалът им отесня", обясни той. Малките мечета пък слизали към населените места, защото си намирали по-лесно какво да ядат.
"Някои хора от крайните вили оставят нарочно храна навън за тях. Така ги социализират, правят ги приятели и после трудните решения идват при нас. Мечката губи инстинктите си на диво животно, изчезва границата човек - хищник.
И се занимаваме с ей такива случки", ядосва се инж. Кличев. Той е категоричен, че хората вредят, като оставят храна.
Шефът на горското разказа как са преследвали въпросната мечка над Сопот. "След като предната вечер е влизала в манастира и е убила 4 агнета, поставихме ловни камери.
На следващата вечер около 22 ч тя пак се появи. И ние се озовахме там. Провокирахме я през оградата да прескочи и после я гонихме около 200 метра. Оттогава не е идвала. Това е решението, трябва да я изгоним към гората, за
да й покажем, че човекът й е враг и трябва да има страх от него",
обяснява Кличев. Монахинята обаче трепери как ще замръкне и как ще осъмне.
"Като нямат какво да ядат, в един момент може и хора да нападнат. Когато са гладни, те не заспиват през зимата", разсъждава тя. По наблюдение на горските обаче будуването на мечките се дължало на затоплянето на климата.
Сестра Екатерина моли с цялата си душа министъра на околната среда и водите да вземе мерки, за да не стане по-лошо. Тя поискала от кмета на Сопот Станислав Стоенчев да сложи предупредителни табели около гората и манастира, на които да пише "Внимание, мечки!".
Градоначалникът обаче смята, че местните жители не приемат толкова драматично ситуацията.
"Не се притеснявам. Даже сутрин си ходим на разходка до манастира", потвърждава думите на кмета местният жител Илия Юнаков.
Според Стоенчев и в предишни години е имало посещения от мечки. Но и той е категоричен, че хората трябва да престанат да оставят храна. Дори обмисля да пусне заповед, с която да забрани това. Възнамерява също да предприеме превантивна кампания.
Горското стопанство в Карлово вече е започнало мониторинг, за да установи точния брой на мечките в района. "Събираме екскременти, козина, каквото намерим. Следват ДНК анализи и по този начин в министерството ще изчислят броя им", уточни инж. Кличев.
Категоричен е, че няма да прибегнат до отстрел на сопотската мечка
За да се допусне подобно нещо, трябва да има доказани две нападения от един и същ екземпляр. След това се иска разрешение от министъра.
"Но щом е посегнала вече на месо, трябва да се знае, че животинският протеин се услажда", предупреждава Кличев.
Екатерина Гаджева, директор на РИОСВ в Смолян: В гората вдигайте шум, при среща с дивото животно не тичайте и не го гледайте в очите
ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ
- Не трябва да се попада между майката и малките , напада само за да ги защити или при изненада
- При близка среща зарежете раница или дреха, с която да се занимава, докато се отдалечите
- Пашата да е с пастир или куче
- Г-жо Гаджева, кога е възможно мечка да нападне човек?
- Кафявата мечка по природа не е агресивна към хората и обикновено избягва близки срещи с тях. Когато усети човек отдалеч, нормалната реакция е да се оттегли.
Ситуации, в които тя проявява сплашващо поведение, са продиктувани от изненадата и желанието да защити малките си.
За мечките горските територии са естествено местообитание. Затова експертите препоръчват хората да се движат шумно и по възможност на групи – това е основна превантивна мярка срещу нежелани срещи с вида. Тя
има отлично обоняние и слух и ще узнае за присъствието на хора
Основни правила за туристите и посетителите на планината са: да не оставят храна за дивите животни, а по време на придвижване да издават шум.
Най-честите причини за близки срещи с мечка са тихото придвижване в гората и оставянето на хранителни отпадъци.
- Какво препоръчвате да правят хората, когато срещнат мечка в гората?
- Не трябва панически да се бяга при среща с мечка, защото може да ви възприеме като плячка, а и бяга доста по-бързо от хората.
Не бива да се гледа право в очите.
Трябва да се говори монотонно и да се отдалечаваме бавно от нея, без резки движения
В безопасност сме, когато сме извън полезрението на очите . Най-опасна е ситуацията, ако мечката е с малки и човек попадне между майката и тях.
Наскоро в село Лясково, община Девин, имаше сходен случай. Местен жител разхождал двете си ловни кучета, едното от които - на повод, в горска територия на около 2 километра от селото.
Пред експертите мъжът разказал, че е бил изненадан и нападнат от кафява мечка, като е получил нараняване на палеца на дясната ръка.
Районът, където човекът е срещнал мечката с малките, е изцяло горски, с диворастящи плодни храсти - типично местообитание за мечката. Тя е защитавала мечето си, което я е провокирало да прояви сплашващо поведение. На мястото вече са поставени фотокапани за проследяване на поведението на животното.
В случай че има досег с нея и мечката
събори човека на земята, трябва да се легне по корем или да се свие на кълбо,
а ръцете да са на тила. И да се изчака, докато тя се оттегли.
За по-благоприятен развой при среща може да се остави раница, дреха или друг предмет, с който тя да се занимава, докато се отдалечим.
Много трябва да се внимава при тесни пътеки с остри завои, скрити места, скали, камъни - тогава тя няма видимост и чуваемост, а не обича да няма изход, за да бяга. Препоръчително е да се скрием зад дънер или дърво и да направим път в този случай.
- Възможно ли е сухото и горещо лято тази година и липсата на храна в естествените местообитания да са причина за агресията на някои индивиди?
- Въпреки неблагоприятната година за горските плодове - основна храна за мечките, сигналите за щети върху селскостопанско имущество са по-малко в сравнение с предходни години на територията на РИОСВ - Смолян.
Това ни дава основание да смятаме, че в гората има достатъчно храна за тези животни.
Приучаването на мечките към "изкуствена храна" обаче крие риск - те губят страха си от човека и започват да се приближават до населени места. Оставянето на храна в гората е груба грешка.
Макар и да става въпрос за един и същи животински вид, в различните райони взаимоотношенията между човека и мечката може да се влошат по различни причини. Затова от години препоръчваме пашата да се извършва с пастир и кучета, а животните да нощуват в масивни стопански сгради.
Голям ефект има ограждането с електрически огради, шумови и светлинни отблъскващи средства
Правилно поставеният 3-редов електропастир с коректно изчислена мощност няма да нанесе трайни поражения на дивите животни, но спира почти напълно опитите им да прекосят оградения участък.
Повечето от пчелините в района са оградени и затова нападенията на територията на РИОСВ- Смолян, са спаднали значително.
В парка край Белица бързо заживяват като в естествената им среда
ТОНИ МАСКРЪЧКА
Бивши танцуващи мечки и пострадали от човека – отглеждани в неблагоприятни условия в частни домове или в неподходящи зоокътове, имат шанс за нов живот, който им дават в мечия парк край Белица. Вече 25 г. там работят за връщане на мечките към дивата природа и възстановяване на инстинктите им. Обитателите са от България, Албания, Сърбия, Хърватия и Република Северна Македония.
В парка, който е с площ от 12 хектара, защитените животни са свободни да избират къде да прекарват времето си, както би било в природата.
Танцуващите мечки бяха атракция у нас през XX век
Отглеждани в плен, млади мечета бяха оковавани с вериги и с халки през носа, за да бъдат принуждавани да изпълняват различни трикове за забава, докато стопанинът дрънка с гъдулка.
През 2007 г. фондация "Четири лапи" в сътрудничество с фондация "Брижит Бардо" прибра в парка последната танцуваща мечка у нас, а 10 г. по-късно прибра и последната на Балканите - доведена от Албания. Всички са травмирани, много от тях са с увредено зрение заради алкохола, който им е даван от собствениците, има и с други здравословни проблеми, с избити зъби, наранени носове.
"Целта ни е мечетата да се адаптират към естествената среда и да си върнат инстинктите, да се наслаждават на живот сред гората, да се плискат в езерата, да търсят храна или подремнат на сянка. Първият признак, че се връщат към нормалния живот, е зимният сън. Миналата зима за първи път всички обитатели заспаха. Последният, който трудно успя да се унесе, беше младият Рику.
Мечокът бе открит през 2017-а в тясна барака до къща на колекционер в малко планинско село в Албания. Рику беше страдал, правил и многократни опити да се измъкне от веригите, с които е връзван. Сега е променен и живее своя мечи живот", разказва Величка Тричкова, ръководител на отдел в парка.
Рекордът по най-дълъг зимен сън - 166 дни, е на Йета
от Албания. Тя е била използвана като атракция за снимки по албанските плажове, водена с верига с халка за носа в летните жеги. Държана е на бетонен под в малка колиба.
Когато екип на "Четири лапи" я прибира в Белица през 2017 г., състоянието било тежко – с очно заболяване, недохранена и с кървящ нос. Йета обаче бързо се възстановила в парка.
Постепенно обитателите сами си копаят бърлоги за зимния сън. На някои помагат гледачите, като им правят малки дупки, които после четириногите разширяват, застилат с листа и борови иглички. За да се приучат да си намират храната и да си върнат природните навици, гледачите поставят средово обогатяване в дънери, под камъни или по високи клони. Там се оставят продукти, близки до храната на мечките – ябълки, домати, моркови, краставици, риба, мед.
"Всички започват да проявяват диви инстинкти, но всяка мечка има различен период на престой при нас.
Имахме случай на мечка, която е била малтретирана с пръчка. Когато видя посетител, носещ пръчка, започна да ръмжи. Означава, че имат памет. Всяка си маркира територии, отърква гърба си в дърветата и дава знак с миризмата, че територията вече е обитавана, което също е признак, че се връщат към природата.
Мечките са единаци, но тук създават приятелства
и живеят в сектори по 2-3 до 4, но с достатъчно пространство за всяка. Ако хипотетично 15-те обитатели бъдат пуснати на свобода, не биха нападнали човек, но биха слезли в населени места за храна. Мечките в парка нямат естествен страх от човека за разлика от тези в природата, които се страхуват и при силен шум биха избягали.
В дивата природа мечките живеят до 20-25 г., но в парка заради полаганите грижи много обитатели живеят и по-дълго. Теди и Ива са най-младите – на по 9 г., а най-възрастната е Светла, на 35 г.
