Ако ние не въведем прогресивен данък, ще ни натиснат отвън, предупреди зам.-шефът на парламента Драгомир Стойнев
Серия от мерки за промяна на данъчната система представиха от КНСБ, като за някои от тях настояват да влязат в сила още от догодина.
Основните им предложения са в три точки. Първо, намаляване на подоходните неравенства, които у нас са 6,96 пъти при средно 4,66 средно за Европейския съюз по данни на Евростат за 2024 г. Второ, подобряване на съотношението преки - косвени данъци, за да се ограничи неблагоприятният ефект от вторичното облагане на средно- и нискодоходните групи в България. По данни за 2024 г. това съотношение е 33:67 в полза на индиректните налози. Трето, осигуряване на фискално пространство за държавния бюджет през следващите години.
Конкретно те настояват за необлагаем минимум на доходите на хора на минимална заплата и повишаване на ставката от 10% на 15%.
Тъй като обаче едва ли това би било възможно за 2026 г., те предлагат алтернатива - повишаване на размера на данъчните облекчения за работещи семейства с деца, които да се ползват от двамата родители едновременно до размера на облекчението. Конкретно за едно дете от 600 лева да се вдигне на 1200 лева, за две деца да е 1800 лв. (при 1200 лв. сега) и 2400 лева за три или повече деца (при 1800 лв. сега).
Според тях още от догодина може да се вдигне и максималния осигурителен доход на 4625 лева и да се увеличи осигурителната вноска с 2%.
Да облагаш еднакво бедни и богати не е равенство, а тиха дискриминация, посочи главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
С плосък данък са още Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, Казахстан и др. Според данните на КНСБ това е довело до намаляване на инвестициите като дял от БВП, неравенствата са се увеличили, приходите от данъци като дял от БВП са намалели. Сега средно България събира приходи от данъци върху печалбата, които възлизат на 3,3% при средно равнище за ЕС 9,4%. В Европа максималните корпоративни данъци равнищата достигат до 55,4% във Франция, над 50% са и в скандинавските държави. По изчисления на КНСБ, ако България не беше въвела плосък данък, днес в бюджета е щяло да има 14 млрд. лева повече.
Костов коментира, че у нас се ширят опасенията, че ако отпадне плоският данък, ще има инвеститори и чужденци, които биха напуснали страната, но изтъкна, че не е правено такова емпирично изследване, което да ги потвърждава.
Относно облагането на доходите на юридическите лица, те предлагат той също да нарасне от 10 на 15%. Средно в ЕС е 21,3%. В България е вторият най-нисък след Унгария, където е 9%. В Кипър, известен като офшорна зона, е на трето място - 12,5%. Най-високи са в Малта - 35%, Португалия - 30,5% и Германия - 29,9%.
Подоходният данък у нас има по-голям приход за БВП спрямо корпоративния през 2024 г.
Третото предложение на синдикалистите е повишаване на данъчната ставка от 5 на 15%. У нас тя е една от най-ниските в ЕС, където средното ниво е 21%.
КНСБ разглежда и други варианти, единият от тях са алтернативните данъци. Единият е облагане на свръхпечалбите според действащите регламенти на европейското законодателство за сферите на финансовия и хазартния сектор. Такава мярка се предлага в страни от ЕС като Испания, Италия, Чехия. Такова предложение за облагане на свръхпечалбите на банките имаше и миналата година у нас.
Друга идея е данък върху финансовите трансакции като например да се въведе ставка от 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти в случаите, когато една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС. Това може да не засяга ежедневното банкиране на граждани и фирми.
Третата е въвеждане на "дигитален данък", т.е. облагане и на цифровото присъствие като онлайн реклама и продажба на данни. Идеята е приложима за големи мултинационални компании с определен праг на приходите - общ оборот над 750 млн. евро и постъпления от цифрови услуги в рамките на ЕС над 50 млн. лева. Такъв данък има в 12 страни от ЕС, сред които Франция, Италия и Испания, където ставката е 3%.
КНСБ настояват и за ежегодно повишение на максималния осигурителен доход или конкретно да расте със средната заплата, т.е. за 2026 г. да е 4525 лева, както и за повишаване на осигурителната вноска в първия стълб (ДОО) с 2%. От 1 април 2025 г. той е 4130 лева.
Синдикатът настоява и за повишаване на акцизите на тютюна и тютюневите изделия.
Ключовото искане на КНСБ е ръст на разходите за персонал 10% и диференциация в зависимост от това кои сектори са останали недофинансирани през 2025 г. Миналата година разходите за персонал от бюджета бяха 22,75 млрд. лева, т.е. за 2026 г. настояват за допълнителни 2,3 млрд. лева. Пламен Димитров подчерта, че силовите сектори, които миналата година получиха увеличение на заплатите от 50% и повече като МВР и службите няма как да очакват повишение и тази година, предвид че някои сектори получиха една 5% миналата година. Някои от тях са готови за протести, предупреди шефът на синдиката.
БСП е узряла за промяна в данъчно-осигурителната система и започнахме този разговор в партията още преди три години, защото видяхме негативния ефект. Когато го въведохме, имаше повече приходи и чуждестранни инвестиции. Моделът е изчерпан и не носи справедливост, така е. Но промяната няма да стане до 2026 г. Гасят се пожари - в пряк и непряк смисъл през лятото. Но до 2027 г. може да е период, в който да обмислим тази промяна. Досега се гасяха пожари - в културата не са доволни, във външните работи са недоволни, посолствата ни в чужбина са в окаяно състояние отвътре, посочи заместник-председателят на парламента и шеф на групата на БСП Драгомир Стойнев.
За да имаме държава, не можем да продължаваме с този плосък данък. Затова ще поискаме от нашите партньори да започнем откровен разговор в името на държавата. Трябва на спокойствие да имаме една устойчива данъчно-осигурителна система. Лично аз съм фен на това максималният осигурителен доход да бъде 10 пъти по минималната работна заплата. Защо човек с по-висока заплата да не се осигурява повече и така да има стимул да работи повече, за да има още по-висока пенсия? Това е и помощ за осигурителната ни система, посочи Стойнев. Този разговор е наложителен. Ако не го направим ние, ще го направят отвън. От догодина сме част от еврозоната, нима мислите, че ще ни оставят да правим някакъв финансов дъмпинг?, каза още той.
Заместник-министърката на труда и социалната политика Гергана Алексова изтъкна ползата от вдигането на осигурителния праг заради по-високите пенсии, но предупреди, че това е чувствителна тема за хората. Тя също подкрепи преминаването от плосък към прогресивен данък с необлагаем минимум.
Бившият финансов министър Владислав Горанов заяви, че дискусията е закъсняла с пет години. Понастоящем той е и съветник на парламентарната група на ГЕРБ, но уточни, че говори от тяхно име, а като икономист.
До септември разходите за персонал са с 3,7 млрд. лева повече отколкото миналата година, но президентът Румен Радев излиза и казва: "Народът обеднява". Едното не е вярно. Това боричкане на политическия терен прави играчите предпазливи, посочи Горанов.
Увеличението на преразпределителната роля на държавата върви със силни институции. С такива са държавите с качествено държавно управление, например скандинавските държави, защото за да вземеш от хората, трябва да ги увериш, че ще го инвестираш добре, обясни Горанов. Той заяви, че дефицитът за тази година вече е 5-6%, а прогнозата за догодина е 8,1%.
