Тези средства би трябвало да осигурят до 2034 година стабилни доходи за земеделските производители
С 6,2 млрд. евро ще разполагат българските фермери по линия на Общата селскостопанска политика за периода 2028 - 2034 г. на Европейския съюз.
Тези средства би трябвало да осигурят до 2034 година стабилни доходи за земеделските производители чрез субсидии, но и чрез инвестиционни фондове.
Интересното е, че страната ни се нарежда на 12-о място по големина на селскостопанското финансиране в следващия бюджетен период и изпреварва някои по-богати държави като Нидерландия, Люксембург, Чехия, Дания и други, става ясно от обявените суми от Европейската комисия.
Бюджетните пакети ще бъдат разпределени между държавите по начин, който гарантира както справедливост, така и непрекъснатост на финансирането за селското стопанство и селските райони. Делът на всяка държава се основава на нейното разпределение от 2027 г. - последната година от настоящата бюджетна рамка, като средствата се разпределят пропорционално, за да отразят тези дялове, уточняват от комисията.
Общият бюджет възлиза на 300 млрд. евро, което е 80% от текущия бюджет, гарантиран само за директни плащания и подкрепа на фермерите, без възможности за преразпределение. Тоест в реално изражение бюджетът пада от 386 млрд. € за периода 2021–2027 г. на около 300 млрд., или с около над 20–25%.
Голямата идея на Урсула фон дер Лайен е да обедини различни бюджетни средства в планове за всяка държава, които да се изплащат само когато правителствата проведат реформи. Според нея системата би насърчила непокорните държави да засилят действията си, като същевременно би увеличила влиянието, което Брюксел упражнява върху столиците на страните членки.
От Брюксел уточняват, че признават значителните предизвикателства, пред които е изправен селскостопанският сектор на ЕС, и засилват подкрепата за земеделските производители, включително чрез минимално обособено финансиране, запазено за подпомагане на доходите.
Предоставят се минимум 300 млрд. евро в подкрепа на земеделските производители, които обхващат не само директните плащания на база площ, но и други инструменти, които осигуряват подкрепа за доходите на стопаните като инвестиции, агроекологични мерки и кризисен резерв от 6,3 млрд. евро при пазарни смущения.
