България има ограничение от ЕС за площите - максимум 33 000 декара, евродепутатите ни може да поискат предоговаряне на условията
Новината, че германският оръжеен гигант “Райнметал” ще строи завод за барут у нас, предизвика не само геополитически и икономически реакции, но повдига и друг, не по-маловажен въпрос - откъде ще идва памукът, необходим за производството на барут? Именно тази земеделска куртура е основният източник на нитроцелулоза - най-важния компонент за производството на бездимен барут.
Всъщност памукът не е непознат за българското земеделие, отглеждал се е още от древни времена. В началото на миналия век
държавата ни е била на първо място в Европа по площи с памук
В началото на 80-те години са се отглеждали около 1 милион декара - не само в Южна България, но и в части от Северна.
С течение на времето обаче фабриките за първична преработка постепенно затварят, а с тях и площите рязко намаляват. В началото на 2000 година памукът вече заема едва 3–4 хиляди декара.
Днес засетите площи с топлолюбивата култура у нас са 2 хектара, или 20 хиляди декара, стопанисвани от 64 земеделци, става ясно от подадени заявления за субсидиране от Държавен фонд “Земеделие” по интервенцията “Специално плащане за култура - памук” за Кампания 2024.
Ставката, по която са изчислени субсидиите, е в размер на 1492,96 лв. за хектар, съобщават от фонда, а преведената сума е в размер на над 3 млн. лв.
Данни на земеделското министерство показват увeличение на площите, но доста бавно - с 1576 декара през 2022 г. и още 2116 за миналата, а производството от 1086 нараства на 1385 тона. (повече виж в инфографиката.) Но тези количества са крайно недостатъчни да захранят цял един завод.
Интересът към памука е подхранен най вече от два фактора - субсидии и пазар. И докато субсидиите винаги са играли роля, то намирането на пазар се оказва сериозна спънка пред родните ни производители.
“Трябва да има много добре създадена организация, да бъде гарантирано на производителите - от семе до реализиране на продукцията - че имат някаква сигурност, за да тръгнат да отглеждат отново”, коментира заместник-директорът на Института по полски култури в Чирпан доц. д-р Минка Колева.
Именно заради ниския интерес поради трудното реализиране на културата България има ограничение за нейното отглеждане.
От първоначално определената за подпомагане квота от 100 000 декара от ЕС плoщитe ca peдyциpaни дo 33 000. Това е далеч под нужното, за да се захрани един нов барутен завод, убедена е Колева. Все пак това ограничение, наложено от ЕС, може да отпадне, ако нашите евродепутати или правителство се ангажират с предоговаряне на условията.
За производството на барут са важни нисковлакнестите сортове,
чието влакно е изключително здраво и каквито има селектирани в института. Освен това трябвало да се помисли и за друго.
“Отглеждането на културата е сравнително трудно, защото в момента липсва техника за прибиране и за първична преработка на влакно.
Не може това, което произведем на полето, след прибиране да се използва директно в оръжейната индустрия”, казва Колева. По думите ѝ първо трябва да се премине през звено, където се извършва първичната преработка на памука за отделяне на семето от влакното, и чак тогава вече тези продукти може да се включат в индустрията.
Трудно се намирал пазар и за текстилната промишленост
Гръцки фирми проявявали интерес и някои наши производители продавали в южната ни съседка, защото и цената била сравнително добра - 0,50 евро за килограм суров памук. “А иначе това е много устойчива култура и последните години с тези глобални промени, липсата на валежи, засушавания, се оказа, че той реализира добив без напояване, тъй че това е една алтернатива не само за барут, но и като култура, която да се включи в сеитбооборота”, добавя тя.
България е една от трите държави в ЕС, в които се отглежда памук. На първо място по площи е Гърция, където има традиции от края на ХІХ вeк, а днес страната държи 80% от пазара. В южната ни съседка 40 хил. фермери използват общо 6% от земеделската земя за отглеждането на културата. Иcпaния имa дял от oкoлo 20% от площта и производството в ЕС. Отглеждането датира от Средновековието, въпреки че растежът и разширяването му са настъпили в средата на ХІХ век.
По данни на Европейската комисия през последните години площта, предназначена за производство на памук в Европейския съюз като цяло, показва известни колебания - увеличение от 325 000 хектара през 2017 г. до 362 000 през 2020 г., последвано от низходяща тенденция, достигаща 290 000 ха през 2024 г. През 2023 г. производството на неолющен памук в ЕС достига 10,4 тона, което представлява 4% от световното производство.
