- Залагат минимум за броя им, а болногледачи ще могат да ги сменят
- Недостигът сега е 17 хил., а с предложените промени ще се преодолее до 10 г.
Лечебните заведения ще са длъжни да поддържат минимален брой специалисти по здравни грижи, който ще се определя от капацитета на болницата. За целта обаче шефовете им ще трябва да правят план за попълване на недостига на кадри. Това е разписано в проекта на нова наредба за утвърждаване на медицински стандарт “Здравни грижи”, който е качен за обществено обсъждане.
С нея ще се въведе ясен регламент колко сестри и рехабилитатори са нужни в различните отделения. Така
една сестра ще отговаря за всеки две легла в интензивното, за шест легла в педиатрията,
за девет терапевтични легла (тук влизат най-широк кръг - вътрешни болести, гастроентерология, ендокринология, кардиология и др.) и т.н.
В АГ отделенията трябва поне по една акушерка на пет легла. Един рехабилитатор ще се грижи за пет легла в местата за физиотерапия и рехабилитация. Толкова специалисти ще са необходими при 24-часов режим на работа. За да се поддържа такъв, са нужни поне по четирима специалисти, които да въртят смените, а за да почиват нормално - по пет.
Болниците трябва да въведат новата наредба до една година от приемането ѝ. През първите шест месеца шефовете на здравни заведения ще правят анализ за наличните специалисти спрямо леглата. Ако се окаже, че кадрите не стигат, директорите ще изготвят и план за попълването на липсите за 5 г.
Заради големия недостиг на кадри в тази сфера от министерството дават и отсрочка - през първите 5 г. от приемането на наредбата допустимото отклонение е 30%, а от 5-ата до 10-ата - до 10%. Тоест министерството очаква след десет години шефовете на болници да са решили проблема с кадрите.
Освен това до 20% от местата за сестри ще може да се заемат от здравни асистенти
и болногледачи. Те обаче трябва да имат задължително документ за завършено професионално обучение. Те могат да помагат например с обличането и храненето на пациентите, раздвижване, наблюдение на пециенти.
В началото на лятото специалистите по здравни грижи излязоха на протест заедно със специализантите.
Поискаха стартовите им заплати да са 150% от средната за страната и предупредиха, че иначе кризата ще се задълбочи. Тогава съсловната им организация обясни, че у нас има около 21 984 сестри.
Преди 14 месеца те са били 23 867 на средна възраст 53 г.
В началото на юни правителството съобщи, че не достигат около 17 хиляди медсестри. Подобни са данните и на съсловната организация. Миналата година здравната каса е имала договори за финансиране на 49 512 болнични легла, иначе в страната разкритите са 56 хиляди. За тях трябва да отговарят поне 35 366 сестри.
Поради големия недостиг правителството направи сестра и акушерка защитени специалности.
Така за тях вече се учи безплатно.
Друга мярка е проектът “Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти”. Одобрените кандидати ще получават допълнителен месечен стимул извън заплатата в размер на 2,5 минимални работни заплати.
Местата са 69 и са разпределени по областите с най-голям недостиг, има и пет в София. Интересът обаче не е голям.
Третата е разширяването на приема в университетите. От новата учебна година
се увеличава приемът за медсестри държавна поръчка от 1000 на 1200
През юли здравният министър доц. Силви Кирилов отчете, че има повишен интерес към специалността в Бургас, Варна и Шумен, където от 30 желаещи миналата година тази са се явили 100.
Министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов:
Въвеждаме стимули за медици в малките населени места
Държавата въвежда стимули за медиците, така че да избират да работят в малки, отдалечени и труднодостъпни места, обяви здравният министър доц. Силви Кирилов. В сряда Министерският съвет прие Национална стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ. Идеята е да се гарантира равен достъп до здравеопазване.
Мерките включват стипендия по време на обучение, осигуряване на жилище, съдействие за работа на съпруга, осигуряване на място в детска градина или училище, допълнително заплащане особено в системата на първичната медицинска помощ. Ще се разкриват и нови лаборатории.
Освен това се въвежда нов стандарт на заплащане на медицинските специалисти. Ще се изгради и единна информационна система, в която ще се отчитат броят, квалификацията и разпределението на кадрите, за да се пренасочат ресурси там, където има най-голям недостиг.
Създават се и консултативни социални звена за деца с увреждания, хронични заболявания, специални потребности, както и за възрастни хора. Убеден съм, че тези мерки ще върнат доверието на хората и ще осигурят бъдеще за българското здравеопазване, увери министър Кирилов. Той обясни, че кадрите за малките населени места ще се осигурят от завишения прием на медицински сестри и лекарски асистенти.
Ще изградим консултативни здравно-социални звена, които ще бъдат опора за уязвими групи – млади майки, семейства с деца с увреждания, с хронични заболявания и специални потребности, както и за възрастни хора в риск от социално изключване, обяви още здравният министър.
По думите му това е нов модел, който ще приближи медицинската грижа до хората и ще намали тежестта върху болничната система.
“С тази стратегия поставяме основите на една по-справедлива и балансирана здравна система. Мерките ще върнат доверието на хората и ще осигурят бъдеще за българското здравеопазване”, смята здравният министър.
