Решението на Апелативния съд във Варна не подлежи на обжалване
Българин, осъден за това, че разтърсил до смърт бебе в Германия, ще търпи определеното му от германски съд наказание в България. Това реши Апелативен съд – Варна като частично измени решение на Разградския окръжен съд, съобщиха днес от Апелативната прокуратура във Варна.
24-годишният към момента на деянието Исуф Ф. съжителствал в Германия с жена и 3-месечното й бебе, което било от друг мъж. Съвместният им живот бил белязан от кавги и агресия, включително в деня преди престъплението. На 3 март 2021 г., след докато държал кърмачето, Юсуф го разтърсил силно за кратко и ударил тила му в твърда повърхност. Причинената черепно-мозъчна травма предизвикала смъртта на бебето 3 дни по-късно. Деянието е квалифицирано като убийство от Областния съд в Олденбург. През това време Юсуф се прибрал в родината си.
С Европейска заповед за арест Германия е поискала от българската държава да предаде заподозрения за провеждане на наказателното преследване. Окръжният съд в Разград е допуснал предаването при условие, че след осъждането исканото лице ще изтърпи санкцията в родината си. Впоследствие германският съд е наложил на мъжа „лишаване от свобода“ за 13 години и 6 месеца.
Разградският окръжен съд е признал присъдата, влязла в сила преди година. Осъденият обжалва решението, тъй като не желае да търпи наказанието в български затвор. Твърди, че няма близки в България и описва изключително тежки условия в ареста в Разград, където е бил задържан.
И Апелативният съд заключи, че няма основания за отказ на признаването и изпълнението на присъдата на германския съд. Горната инстанция обаче отбелязва, че деянието за което българинът е бил признат за виновен, се квалифицира от българския Наказателен кодекс като убийство на малолетно лице. То се наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Определените 13 години и 6 месеца н Германия са под най-ниския предел, но българският съд не може да наложи по-тежко от наказанието, присъдено от издаващата държава.
Въззивният съд съобрази още, че към момента на влизане в сила на присъдата мъжът е изтърпял 401 дни от санкцията си. В този срок са приспаднати времето на задържане в България с цел екстрадиция в двоен размер /което не е било отчетено от първата инстанция/ и следствен арест в Германия след предаването.
По повод възражението на защитата, че осъденият не дава съгласие да търпи наказанието в България, Апелативният съд уточни, че съгласно Рамково решение на Съвета на Европейския съюз, трансфер при липса на съгласие е възможен само ако лицето е гражданин на изпълняващата държава членка и живее в нея. Това означава мястото, с което лицето е свързано предвид обичайно пребиваване, семейни,социални или професионални връзки. Юсуф Ф. не само има формално регистриран адрес в родината си, но до предаването му на германските власти е живеел на него и е работел в търговищко предприятие. Липсват каквито и да е доказателства за негова трайна отседналост или изградени връзки в Германия. Три от сестрите му живеят у нас. Тоест съгласие на осъденото лице за трансфер на изпълнението на наложеното наказание в този случай не се изисква.
Изявлението пред германските съдебни власти за катастрофалните условия в затворите в България не може да се възприема като достоверно, нито може да бъде основание за отказ от признаване и изпълнение на постановената присъда. Мъжът е бил задържан в арест, а той няма статут на затвор. Лишаването от свобода ще бъде изпълнявано в затвор. Видно от последните доклади на европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията, условията в затворите у нас се подобряват, включително и със средства от еврофондове. Варненският затвор, където най-вероятно ще лежи осъденият, е ремонтиран през 2017 и отговаря на всички европейски изисквания. Затова този съд не съзира каквито и да е опасения за правата на осъденото лице при бъдещия му престой в българските места за изтърпяване на наказанията.
Решението на Апелативен съд – Варна не подлежи на обжалване.
