Климатичните промени увеличават средната продължителност на деня, като забавят въртенето на Земята. Това съобщи порталът Scinexx.de, позовавайки се на статия, публикувана в изданието Journal of Geophysical Research, цитирани от БТА.
Ефектът е свързан с топенето на ледовете и преразпределението на водните маси. Той е само около 1,33 милисекунди на век и все пак е по-силен от всякога през последните 3,6 милиона години, установиха изследователи. Дори екстремните климатични промени от ледниковия период са променяли продължителността на деня по-бавно в сравнение с днешното глобално затопляне.
Въртенето на Земята, което определя 24-часовата продължителност на денонощието, не е съвсем равномерно. Намира се под влиянието на приливите на Луната, движенията в земното ядро и преразпределението на масите на земната повърхност. Например денят е бил с около 30 минути по-кратък по времето на динозаврите.
Спирачният ефект на Луната забавя въртенето на планетата с приблизително 2,4 милисекунди на век. Възстановяването на земната кора след ледниковия период и бавното въртене на вътрешното ядро понякога компенсират ефекта на Луната, ускорявайки движението на външните слоеве на планетата и съкращавайки продължителността на деня.
Свързаното с климата преразпределение на водата и леда по повърхността на Земята също има значение. „Това е сравнимо с фигуристка, която се върти по-бавно с протегнати ръце, отколкото тогава, когато ги държи близо до тялото си“, обяснява Мостафа Киани Шахванди от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich), ръководител на изследването. Когато полярните ледници се топят и водата се разпространява в световните океани, балансът на планетата постепенно се измества и това забавя нейното въртене.
Изследователите са използвали морски седименти и черупки на фораминифери - микроскопични морски организми, за да реконструират климатичните колебания и влиянието им върху дължината на деня през последните 3,6 милиона години. „Въз основа на химичния състав на черупките на фораминиферите може да се проследят колебанията в морските нива и на база на тези данни математически да се изведат колебанията в продължителността на деня“, посочи Киани Шахванди.
„Бързото увеличаване на продължителността на деня предполага, че скоростта на съвременните климатични промени е безпрецедентна поне от края на плиоцена“, уточняват от изследователския екип. Дори по време на ледниковия период, когато ледниците са се разширявали и свивали драматично, промените в продължителността на деня са се случвали за десетки хиляди години, докато днес ефектът се наблюдава в рамките на столетие.
„До края на XXI век изменението на климата ще има дори по-голямо въздействие върху продължителността на деня, отколкото влиянието на Луната“, обясняват още учените. Те не отхвърлят възможността в резултат на комбинирания ефект на всички фактори забавянето на въртенето на Земята да бъде по-голямо от очакваното в момента, допълват от Scinexx.de.
