Бездомна котка спасява бебе, лъвица осиновява малка антилопа
Наскоро светът се влюби в Пънч – бебето японски макак, чийто живот започна с голяма трагедия. Роден в японски зоопарк, почти веднага след като поема първия си дъх, той е отхвърлен от майка си. В природата това би означавало сигурна смърт, но гледачите му намират необичайно решение – оранжева плюшена маймунка.
Снимките, на които малкият Пънч е гушнал изкуствената играчка, все едно прегръща майка си, станаха символ на най-елементарната нужда на всяко живо същество – прегръдката.
Тази история обаче ни
накара да си спомним други
истински случаи, в които животът побеждава самотата - например котката Маша и коледното чудо от Обнинск.
През януари 2015 г. в руския град Обнинск бездомната котка Маша се превърна в световна сензация. В един от най-студените зимни дни тя намира изоставено бебе в кашон в неотопляем вход. Маша влиза в кутията и прекарва часове наред, лежейки върху бебето, за да го топли с тялото си. Когато съседите излизат, тя започва да мяука неистово, за да привлече вниманието им. По-късно лекарите потвърждават, че бебето е оцеляло само благодарение на топлината на котката.
Друга трогателна история е тази за кучето Чина. През 2008 година в провинция в Буенос Айрес Чина доказва, че майчинският инстинкт е универсален. Тя открива новородено бебе, изоставено насред нищото. Чина, която по това време кърми собствените си кученца, внимателно пренася бебето на разстояние от над 50 метра до своя навес. Там го оставя сред малките си и го топли през цялата нощ. Бебето е открито на следващия ден от собственика на кучето без нито една сериозна рана.
А ето и историята на Кaали, сирачето от националния парк Казиранга в Индия. Каaли е женско носорогче, намерено през 2020 година след големи наводнения в Индия.
Тя е била едва на две седмици
и тотално дезориентирана. Тъй като бебетата носорози са изключително привързани към майките си, Кaали е била в състояние на изключително тежък шок. Две от най-големите организации за защита на животните, които работят заедно за спасяването на дивата природа в Индия, я пренасят в център за рехабилитация, където за нея са положени изключително сериозни усилия. Днес Кaали е символ на усилията за опазване на този застрашен вид.
Дудълбъг и неговото плюшено мече също ще ви накара да се усмихнете. Всичко започва, когато любител на дивата природа публикува в Туитър снимка на 15-месечно кенгуру.
Снимката е споделяна хиляди пъти
показвана е по международни телевизии и са написани безброй статии онлайн.
По-късно защитникът на природата казва, че Дудълбъг е намерен изоставен и сам е поискал да бъде гушнат - "сам протегна ръцете си и сякаш помоли да бъде прегърнат". От тогава насам малкото бебе кенгуру е гледано от него.
Историята на шимпанзето Анжана пък е един от най-изумителните примери за животинска емпатия, документиран някога. Тя е била
изключително интелигентно шимпанзе
което от малко е наблюдавало как хората (и по-специално основателят на центъра д-р Бхагаван Антъл) се грижат за бебетата. През 2008 година две бели тигърчета, наречени Митра и Шива, се раждат по време на ураган. Поради стреса от бурята, майка им става агресивна и опасна за тях, което налага те да бъдат отделени от нея. По това време Анжана (тогава 5-годишна) вече живее в Института за застрашени и редки видове в Южна Каролина.
Шимпанзето е изключително привързано към своята основна гледачка – Чайна Йорк. Анжана буквално е била сянката на Чайна. Когато гледачката започва да се грижи денонощно за новородените тигърчета- хранене, гушкане и т.н., шимпанзето е било неотлъчно до нея и първоначално само е наблюдавало как малките се хранят с биберон. Понеже шимпанзетата са гении в имитациите, тя започва да повтаря жестовете на своята стопанка. Гледачите забелязват, че тя е много нежна и грижовна и решават да позволят да се докосне до бебетата тигърчета под изключително строг надзор. Сближаването става толкова успешно, че скоро шимпанзето започва да помага активно - да държи биберона, да ги пренася и да спи с тях.
Анжана става легендарна
защото през годините е помогнала за отглеждането не само на тигри, но и на леопарди, лъвове и дори орангутани.
Друго интересно "осиновяване" прави лъвицата Камуняк. Това е една от най-известните и мистериозни истории в дивата природа.
В националния парк "Самбуру" в Кения лъвица на име Камуняк (в превод "благословената") изумява всички, като вместо да изяде малкото на една антилопа орикс, тя започва да го пази. Лъвицата подгонва другите хищници и дори собствения си прайд, за да защити бебето антилопа. Тя го следва навсякъде и се грижи за него, сякаш е нейно лъвче.
Трагичното е, че не може да го кърми и малкото в крайна сметка умира от глад. Учените вярват, че лъвицата е страдала от психологическа травма, след като е била изгонена от своя прайд и е пренасочила майчинския си инстинкт към "плячката" си. Общо тя е осиновявала поне шест различни антилопи през живота си. Рейнджърите дори са заснели моменти, в които Камуняк позволява на истинската майка антилопа да се приближи и да накърми малкото си, докато лъвицата стои настрани и наблюдава.
Освен семейни отношения в природата се срещат и изключително необичайни приятелства като това на Гърнър и Делта. Всичко започва във Флорида в изследователския център за делфини. Гърнър, бебе голдън ретрийвър, отива за първи път на работа със стопанина си. Там той се среща с Делта – млад и любопитен делфин. Вместо малкото кученце да се изплаши от голямото морско създание, се случва нещо много мило. Делфинът започва да изскача от водата и да пръска кучето, а Гърнър отвръща с радостно махане на опашката.
След като Делта се е успокоил, дори позволил на кученцето да го оближе по муцуната. Тяхното приятелство продължава повече от 10 години. Всеки път, когато Гърнър пристига в центъра, Делта го познава отдалеч и започва да прави акробатични скокове от вълнение. Те имат свой собствен ритуал – Делта носи на Гърнър любимите му играчки до ръба на водата, а кучето стои неподвижно и сякаш разговаря с тях чрез тихо лаене.
