Ще се произнесе след изборите, защото в следващите 30 дни ще се изпращат становища
Конституционният съд допусна за разглеждане искането на 73 народни представители от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" да бъдат отменени текстовете от Изборния кодекс, с който се връща хартиената бюлетина и се обезсмисля машинния вот. Те го атакуваха през януари тази година.
Отклонен е само текста, че "машинно гласуване не се произвежда в избирателни секции извън страната, за образуването на които са подадени по-малко от 300 заявления или, в които на последните избори са гласували по-малко от 300 избиратели“.
В искането си народните представители казват, че е „конституционно нетърпимо“ предписаното в тези разпоредби „резултатите от машинното гласуване да се определят единствено чрез отпечатваните хартиени носители“.
Също така посочват, че се „обезсмисля машинното гласуване като такова“ и „при преброяване единствено на хартиените отрязъци цялата система на защита на изборния процес, ще е без значение, защото недобросъвестно поведение на един член на СИК или ОИК ще е достатъчно, за да анулира надлежно подаден глас“.
Твърдят още, че по този начин се нарушава „принципът на равнопоставеност при упражняването на правото на глас, тъй като при настоящия способ на гласуване с бюлетина от машинно гласуване може да има потенциално двойно засягане на правото на глас – веднъж при осъществяване на гласуването с машина като автоматизиран процес и втори път при преброяване на отпечатаните от машините бюлетини за машинно гласуване като човешка намеса от страна на членовете на секционните избирателни комисии“.
Подчертават, че „въвеждането на два алтернативни способа за упражняване на правото на глас в една и съща изборна секция и последващите от това различия в предпоставките за гарантиране на тайното и равно право на глас нарушава чл. 10 на конституцията.
От друга страна, сочат народните представители „бюлетината от машинно гласуване“ е разпечатаната разписка от машината, която е с различно съдържание и размер от хартиената бюлетина.
КС конституира като заинтересовани институции по делото: президента, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Централната избирателна комисия, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да предложат становище в същия срок до: „Асоциация прозрачност без граници“, „Гражданска инициатива за свободни и демократични избори“ и “Институт за развитие на публичната среда“, като им се предоставят преписи от искането и от настоящото определение.
Отправя покана до: проф. д.ю.н. Вихър Кискинов, проф. д.ю.н. Нели Огнянова, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Михаил Константинов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Мартин Белов, които да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в указания по-горе срок, като им се изпратят преписи от направеното искане и от настоящото определение.
