Всеки петък студентите са в Клиниката по нервни болести на "Пирогов"
73-годишната Петранка Николова е в Клиниката по нервни болести на “Пирогов” след инсулт. В навечерието на празниците вече ще я изписват. Преди това обаче д-р Мария Попова кани Петранка в манипулационната, за да ѝ направи специален
тест, който показва доколко са запазени реакциите ѝ
след тежкия неврологичен инцидент. Участие вземат осем студенти българисти от Софийския университет, които всеки петък са в “Пирогов”, за да работят с пациенти с проблеми с говора. Техен ръководител е доц. Владислав Миланов.
Студентите, които са избрали дисциплината “Невролингвистика”, слушат лекции в болницата, а след това прилагат различни тестове при пациенти с афазия (загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда език и/или да се разбира чужда реч).
Наблюденията са безценни именно защото ни насочват към типови задачи за
упражнения, съобразени с фазите на заболяването
и със степента на увреждане на говорния апарат, обяснява доц. Владислав Миланов.
Студентите и преподавателите ще правят тестове и карти конкретно за българските пациенти, за да не се използват само преводни. А “24 часа” проследи как минава едно от практическите им упражнения в болницата.
Петранка е постъпила при нас с изтръпване на десните крайници. Не е имала афазия при постъпването, както и сега. Няма никакъв дефицит. И сега ще я разпитаме по-подробно за нейното ежедневие, за да проведем изследването Mini-Mental (за оценка на когнитивни функции), за което говорихме на предната лекция, за да изследваме висшите корови функции, които биха могли да бъдат засегнати при мозъчносъдова болест.
Така се обърна към младите филолози д-р Мария Попова, а след това се съсредоточи върху разговора си с Петранка.
Всъщност тя неусетно направи на пациентката не един, а няколко теста, които минават под формзата на лек и приятен разговор:
- С какво сте се занимавали?
- С готварство.
- Сама ли живеете?
- Повече съм сама. Синът ми обаче е на съседната пряка. Сама съм, когато той е на работа. Децата работят, внуците са на училище.
- Готвите ли вкъщи?
- Да, готвя. Това е професията ми. Внуците много харесват манджите ми.
- Кой пазарува, кой плаща сметките?
- Синът ми.
- Сега може ли да ни кажете на кой етаж сме в момента?
- На четвъртия.
- В коя болница?
- В “Пирогов”.
След това Петранка трябва да повтори думите “топка”, “кола”, “ябълка”. По-късно думите в теста стават повече. Брои във възходящ и низходящ ред.
В минутите за смятане трябва да извади от 100 седем и от всяко получено число продължи да вади седем. Прерисува ромбове, а после
написа изречението “Аз обичам сладолед”
Сред задачите, които трябваше да изпълни, беше свързването с чертичка на числа и букви по реда им от азбуката.
Трябваше още да нарисува и часовник с циферблат, на който сама да напише часовете, както и да нагласи стрелките на 11,10 часа.
“Поизморихте ли се”, любезно пита пациентката си д-р Попова.
На мен много ми хареса, отговаря с усмивка Петранка
на финала.
“Имам внучета колкото вас, така че все едно и те са присъствали. Да сте живи и здрави”, обръща се дисциплинираната пациентка към студентите след 15-минутното “интервю”, на което и те присъстват.
А невроложката прави анализ пред студентите: Тревожна е, което на моменти компрометира изследването. Като цяло обаче е всестранно ориентирана, краткосрочната памет също е добре и всичко е наред.
След инсулт и микроинсулт пациентите се сещат за различни думи, ако им подскажеш, докато при алцхаймер болният не може да запомни думи дори и с помощта на асоциации, обяснява д-р Попова.
“Като езиковеди ние можем да помогнем на такива хора впоследствие вкъщи. Нашите усилия дори са повече насочени към близките, които да работят с хората със афазия. Езиковата част опира до това
да подберем подходящи думи и звукове,
които да бъдат включени в тези думи, така че да са лесни за изговаряне. На по-късен етап, ако има някакви проблеми с паметта, да се изберат подходящите примери и асоциации, с които близките да работят, за да може да се поддържа нивото”, обяснява д-р Зорница Иванова, която е част от екипа на доц. Миланов.
Студентът Теодор пита дали при рехабилитацията трябва да се ползва книжовният език, когато се говори с конкретен пациент, или е по-добре
специалистите да си служат с неговия диалект, за да му е по-лесно
и да не се изважда от зоната му на комфорт.
Подходът трябва да е индивидуален, но да се внимава пациентите да не се притеснят, отговаря д-р Попова. Зависи и от възрастта, и от състоянието.
Някои от студентите, като Ивелин Крумов, който учи втори курс българска филология, работят толкова всеотдайно, че към отличните си знания по езика добавят професионална компетентност по неврология, която с нищо
не отстъпва на знанията на колегите му студенти по медицина
Това всъщност е най-точният показател, че инициативата има смисъл и че трябва да привлича студентите българисти, за да надграждат лингвистичното с наблюденията върху речевите затруднения и така заедно с медицината да помагат, казва и техният преподавател. Защото
да говориш, означава да живееш пълноценно
А помощта за тези пациенти минава през екипната работа на лекарите невролози от “Пирогов” и на студентите българисти от СУ “Св. Кл. Охридски”.
“Без подкрепата и без задълбочената подготовка на водещи специалисти като доц. Мария Димитрова - ръководител на Клиниката по нервни болести в “Пирогов”, д-р Мария Попова и д-р Рубин Стоянов - блестящи лекари, проф. д.ф.н. Юлиана Стоянова - водещ специалист по психолингвистика, нашето присъствие ще си остане само един експеримент. Едно наблюдение, което няма да роди онова, от което истински се нуждаят болният човек и неговите близки - подкрепата и обичта. А без думи и двете са невъзможни. Така, както е невъзможен светът без силата и топлината на думите”, вярва доц. Владислав Миланов.
Езиковедът доц. Владислав Миланов: Създаваме упражнения и задачи, с които близките на болния да могат дума по дума отново да изградят света му
Тази идея се роди в аудиториите на Факултета по славянски филологии като израз на разбирането, че съвременната наука трябва да стои близо до човека и да решава важните за живота му проблеми. В човешкия живот няма нищо по-важно от здравето. Днес все по-често се сблъскваме със заболявания, които увреждат способността на човека да говори. Засягат говорните му органи като резултат от тежки заболявания - инсулт, инфаркт, следоперативни онкологични операции и други агресивни форми на различни болести. Българската нация застарява и това е проблематично по отношение на предпазните мерки, които навременно
да предотвратят или да забавят преддементното състояние
например.
Всяка наука разгръща своите възможности, за да осмисли битието на човека като пълноценна форма на съществуване. Всеки знае, че през думите ние изграждаме ежедневно света си и пак през тяхната сила достигаме до другите. Когато е нарушена речевата дейност, животът на човека се променя; светът става различен, защото думите, с които до вчера си изразявал всичко, изведнъж изчезват. Става все по-трудно да живееш, без да можеш да изразиш и най-малките нужди, които съпътстват ежедневието ти. Възможно е
това усещане за речево безсилие да прерасне в депресия,
да се превърне в самоизолация. Затова тук е много важна намесата на психолозите, на логопедите и на лингвистите, които да съдействат на лекарите специалисти и да помагат не стъпка по стъпка, а буквално дума по дума да подкрепят болния и да се опитат да възстановят онова, което до вчера е било естествена даденост.
Трудно е и затова трябва да ценим речта си ежедневно. Много често близките на болния също изпитват затруднения, потъват от безпомощността си да помогнат. Тъгуват и страдат. Търсят онези думи, с които до вчера са общували със своите близки, но тези думи не идват, защото е нарушена функцията на говорния апарат - лявото полукълбо на мозъка, където се намира центърът за говорене, е с нарушени функции.
Съвременната неврология е достигнала до много постижения и днес овладява тежки състояния, които преди години почти сигурно обричаха пациента на смърт. Лекарите от Клиниката по нервни болести на “Пирогов” сърцато откликнаха на идеята да работим заедно в помощ на пациента. Първоначално направихме кръгла маса, в която участие взеха водещи специалисти от психологията, психиатрията, неврохирургията, неврологията, психолингвистиката и логопедията. Обединени в тази кауза, науките могат да помогнат и
да продължат лечението и в следболнична обстановка
Подготвяме се след наблюденията в “Пирогов” и искаме да направим помагало с примерни задачи и упражнения, които близките на болния да използват, за да му помогнат да проговори отново. Дума по дума.
