За Германия 2025 бе година на разочарованието: гръмки обещания, малко резултати, нарастващ скептицизъм към властта. Затова през 2026 трябва да се действа смело и решително, пише Дирк Емерих в своя коментар
За Германия 2025-а бе година на разочарования и загуба на илюзии. Федералният канцлер Фридрих Мерц обеща много, но засега е изпълнил малко. Той искаше да върне страната към пътя на растежа. Още през лятото германците уж трябваше да усетят, че нещата се подобряват. Беше планирано да се сложи край на незаконната миграция и през есента да се извършат реформи. Беше създаден специален фонд от 500 милиарда евро за модернизация на инфраструктурата. Но реализираното беше съвсем малко.
Междувременно християндемократът Фридрих Мерц стана точно толкова непопулярен сред избирателите, колкото и неговият предшественик социалдемократът Олаф Шолц. Две трети от германците не вярват, че управляващата коалиция, включваща консерватори и социалдемократи, ще се задържи на власт до следващите избори през 2029 година, пише "Дойче веле".
През 2025 светът се промени, а Германия?
2026 трябва да стане година на надеждата. Германия трябва да си напише "домашното".
Глобалната структура на сигурността се променя стремително и Европа рискува да попадне във "втората лига" играчи на политическата сцена. САЩ фактически прекратиха трансатлантическото партньорство и формулираха нова стратегия за сигурност, в която за тях Европа е по-скоро бреме . Като световен лидер в износа Китай контролира стратегически важните глобални вериги за доставки на суровини и активно използва тази власт. А на Европа ѝ се налага да признае, че стратегията Русия да бъде накарана да прекрати войната в Украйна чрез санкции не сработи според очакванията.
Германия и Европа трябва да преосмислят своето развитие, ако искат да играят съществена роля в глобалното противопоставяне през 2026 година. ЕС, в който 27 държави водят преговори до момента, в който всички единодушно приемат минималния компромис, е важно постижение за континента, но в условията на новото глобално съотношение на силите тази система вече не функционира.
Един пример: през лятото заради опасенията на европейските аграрни съюзи ЕС отново ограничи износа на селскостопанска продукция от Украйна, който бе либерализиран от началото на войната през 2022 година. Украйна би могла самостоятелно да печели повече пари. Вместо това тя получава кредит от ЕС на стойност 90 милиарда евро. Това не е логично от икономическа гледна точка.
ЕС повече не може да бъде сковаван от националния егоизъм на отделните държави и се нуждае от дълбока реформа, в резултат от която курсът да бъде определян от големите страни. Не е задължително той да бъде следван от всички. Какво лошо има в това? При това положение Унгария, Чехия и Словакия просто ще останат встрани. Европа трябва да може да отстоява интересите си.
2026: Германия трябва да е готова за промени
Що се отнася до "домашното" на Германия, тя трябва решително да реформира социалната и пенсионната си система. Икономическата привлекателност на страната трябва да бъде възстановена. 2026 година изисква нов подход и в това отношение. Например ако парите от специалния фонд бъдат вложени в създаването на високоскоростна железопътна мрежа между най-големите метрополии - Берлин, Мюнхен, Хамбург, Франкфурт, Лайпциг и Кьолн. Съсредоточаването на средствата в един голям проект би дало мощен импулс на цялата икономика. Или пък да се намери друг проект - като план с името "Германия 2030", който би станал цел за страната в близките години.
За целта са нужни смелост и лидерски умения. Правителството трябва да поеме тази роля - и обществото очаква това. Необходимостта от промени трябва да се обясни на хората и не бива да се изпитва страх от трудните решения. Съществуващата странна нагласа, че "онези там горе" не са способни на нищо, но след това все някой ще оправи нещата, няма да спаси ситуацията през 2026 година.
Геостратегическите промени в света няма да чакат. Нещата в Германия няма да се подобрят само поради евентуалния край на войната в Украйна или поради това, че все някога Доналд Тръмп ще престане да бъде президент на САЩ.
Бих искал през новата година да видя смелост в определянето на нови ориентири и готовност за промени, както и решителност, нужна за тяхното осъществяване.
През последните 80 години Германия неведнъж е показвала, че е способна на това.
