Доц. Димитър Якимов се насочва към забравени у нас растителни култури
Доц. Димитър Якимов от Горна Оряховица патентова хранителни добавки за противодействие на на COVID и бе отличен с приз.
Той е тазгодишният носител на приза “Агроучен на 2022 г.” в конкурса “Научните изследвания и иновациите са инвестиция в бъдещето” на Международната селскостопанска изложба АГРА в Пловдив.
Наградата на 45-годишния изследовател му бе връчена за цялостна дейност, но акцентът бе патентованият от него “Състав за терапия на коронавируси”.
Разработката е свързана с внедряването на определени полезни вещества в хранителни добавки, чрез които да бъде победена инфекцията. Полезният модел, съчетание от билката котешка стъпка и наносребро, е
изпробван върху
доказано болни от
COVID под
наблюдение
на медици
Никой от инфектираните не е развил характерното остро възпаление и не е стигнал до болница, разказа ученият.
Якимов е бакалавър по биология и химия от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Магистър е по екология и опазване на околната среда, а през 2009 г. придобива докторска степен по физиология на растенията. През 2013 г. става доцент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в научно направление “Науки за земята". Хабилитацията му е по екология и опазване на екосистемите. И днес преподава във филиала във Велико Търново.
Биотехнологиите са фокусът на неговите интереси. В научните си изследвания Якимов е работил с редица специалисти в бранша у нас и зад граница, един от тях е изтъкнатият имунолог и вирусолог доц. д-р Волфганг Люпке. Той е съдействал за разработването на регистрирания полезен модел.
“Разработваме технологии за по-добрата усвоимост както на хранителните компоненти, така и на биологично активните вещества. Докторантурата ми е въз основа на веществата флавоноиди или т.нар. антиоксиданти. За човека се отнасят към витамин В като група, защото са протектори на кръвоносните съдове, но имат и други свойства - много добро противовъзпалително действие и защита от вируси на базата на различни клетъчни механизми”, разяснява доц. Якимов.
В последните години задълбочил проучванията си специално върху влиянието на флавоноидите, извличани от растения, върху коронавируса. Спрял се на билката котешка стъпка под формата на тинктура.
“Това е включено в концепцията заедно със сребро. Флавоноидите си взаимодействат с белите кръвни телца от клетъчния имунен отговор на организма при зараза, те помагат на клетъчния имунен отговор. Моята идея е чрез временната химична връзка, която те осъществяват, и сребърните колоидни частици да стигнат до центъра на заразата, а не да се разпространяват из цялото тяло”, обяснява доц. Якимов.
Уточнява, че
не става дума за
лекарства, а за
хранителни добавки
и функционални храни за противодействие на коронавируса. В разработката е включена билката котешка стъпка и тинктура с други 10 лечебни растения, както и сребърна вода. Преди да бъде признат за полезен модел, този състав е изследван при много пациенти с доказан COVID-19 под наблюдението на лекар и нутрициолог. Проучването е извършено върху 150 пациенти на извънболнично лечение на възраст между 25 и 65 г. в два центъра - в София и в Берковица.
“В първите дни след проявяване на сиптомите ние сме прилагали само нашия метод и три таблетки аспирин протект на ден. На всички тези пациенти методът е помогнал преди острото възпаление и не се е стигало до влошаване и постъпване в болница”, твърди ученият.
Макар че е биотехнолог,
Якимов е
преподавал известно
време билкарство,
а още като студент водил и вирусология, макар тогава да било с растителна насоченост. В общежитията на Шуменския университет го познавали като Доктора именно заради интересите му към билки и към лечебни масажи. Колежките студентки се допитвали до него, защото още тогава правел елементарни козметични продукти на базата на флавоноиди, но първоначално не били съвсем усъвършествани.
“Тогава преподавах на китайка като член на Департамент за обучение на чуждестранни граждани към Шуменския университет. Трябваше да я обучавам на български и да научи химичната и биологична терминология на нашия език. Тя се беше нещо изринала по лицето. Тогава за пръв път изследвах за съдържание на флавоноиди билката ливадно орехче.
И аз дадох на китайката моя тинктура с малко спирт, за да не изсушава кожата, глицерин и безвредно вещество, което да увеличава пропускливостта на биологично активните вещества. Бях убеден, че ще ѝ помогне, защото на няколко други колежки вече бе помогнало. Но имах едно наум, понеже мое биохимично проучване допускаше, че може да увеличи тена, да има повече меланин”, спомня си Димитър Якимов.
Дал ѝ тинктурата, но не казал, че е негова разработка. След една седмица отишъл да обсъдят служебни неща и да види ефекта. “Тя ме посреща: “Ето, виждаш ли ми лицето, нещо се промени.
Като разбера кой ми
го направи, ще го
пребия”
При китайците тенът се оказа най-големият ужас - те стават жълно-червеникави”, разказва за нелепата ситуация изследователят. Ефектът бил временен и той така и не признал авторството. Доц. Димитър Якмов смята, че след полезния модел за облекчаване симптомите на COVID би могал да се насочи и към биохимичния механизъм за
билколечение на
анемиите. Изпробвал
го върху себе си,
тъй като бил диагностициран с всички познати форми на анемия, без сърповидно-клетъчна, която е форма на рак. “Тогава се оправих с мои методи, единият от които е червено цвекло”, разкрива Якимов.
Следващото му професионално предизвикателство е да започне да отглежда т.нар. поници, които наподобяват кълновете. “Това е зелената част, която е натрупала много витамини и минерали. Усвояемостта както на хранителни, така и на биологично активни вещества е висока, защото клетъчната им стена е по-тънка”, казва изследователят. Уточнява, че кълновете и пониците се считат от експертите в сектора за нaй-живaта, пoлeзнa, питaтeлнa и пълнoцeннa xpaнa в света.
Смята да възобнови отглеждането и на няколко забравени растителни култури в България. Първата вероятно ще е камелината. Тя има
почти рекордно
съдържание на
витамин Е,
а съдържанието на масло в семето ѝ е около 40%. Има много омега-3 и омега-6 мастни киселини, както и много високо протеиново съдържание”, уточни доцентът.
Стремежът на учения е да се осигуряват чрез иновативни способи такива суровини и продукти, които да подобряват физиологичното състояние на хора, животни и растения и да допринасят за екологията и опазването на околната среда.
Животът му, преподаването и научните му разработки са свързани изцяло с екологията и как всеки човек може да допринесе за това, било със своето селско стопанство, било като потребител.
Привърженик е на
живота в комуни,
но не в чистия му вид - всички заедно да си отглеждат храна, а на малки групички. Смята, че две-три семейства трябва да си произвеждат няколко вида храни, да ги преработват и да си ги разменят.
“В близкото минало летата ми преминаваха на село. Беше купонна система за хляб, масло, олио. Но хората там са много общителни и се действаше на разменен принцип. Почти не познавах и парична единица, само за сладкарницата. Според мен това е и бъдещето реално, защото предстои и по-сериозна криза” - прогнозира Якимов.
Затова според него между хората трябва да се осъществи по-голям контакт, да не са затворени вкъщи, да се събират на фермерските пазари, където да обменят познания и мъдрости, и да разменят качествени продукти, добити от тях. Казва, че този природосъобразен начин на живот печели все повече привърженици.
