Животните не били само за превоз – имали хубава козина, а в Комотини дори хапвали и месото им, но властите забранявали от здрави екземпляри
В първите десетилетия на XX век по стръмните планински пътеки на Източните Родопи е можело да се види нещо, което днес звучи като сцена от далечни земи - кервани от камили, натоварени с жито, сол, руда, въглища и тютюн, които бавно изкачват и слизат по баирите през селата.
Пустинните животни били обичайна гледка от Тополовград и Хасково до Кърджали и Златоград, както и от Александруполис и Комотини до Ксанти.
Според данни на стопански и исторически изследвания към 1925 г. броят на камилите в България достига около 1000 животни, от които поне половината са съсредоточени в Кърджали, а около 300 - в тогавашния Кавакли (днешен Тополовград).
Това не е екзотичен балкански фолклор - така изглежда реалният икономически модел, изграден от тракийските българи, прогонени от родните им села след подписването на Ньойския договор.
От Беломорието към Родопите
Камиларството било част от икономическия живот на български, турски и гръцки общности още преди Първата световна война.
Северна Гърция - районите около съвременните градове Ксанти, Комотини и Драма, също има богати сведения за кервани, които превозвали тютюн, зърно, сол и други стоки от пристанищата на Егейско море към вътрешността.
След размяната на население между Гърция и Турция през 1923 г. и разместването на граници голяма част от беломорските търговски родове, включително камиларите, се преселват на север. Част от тях се установяват в Кърджали и пренасят със себе си занаята и опита си в движението на стоки по планинските маршрути.
Така Родопите стават естествено продължение на една по-широка балканска транспортна система, където кервани от камили свързват селища с пазари, складове и търговци на стоки от първа необходимост.
По това време пътища в Източните Родопи почти липсват
До огромния брой разпръснати по планината села и махали се стига по тесни и стръмни пътеки.
Било е невъзможно използването на каруци. Товарите са се пренасяли на гръб, най-често с помощта на мулета и магарета. За транспортирането на по-големи количества стока се е разчитало на камили.
През 20-те и 30-те години на ХХ век Кърджали има своя своеобразна "логистична база" за кервани. На мястото на сегашния Дом на културата, което е било в покрайнините на града, се намирала централната стоянка на камилите. На това място всяка сутрин се събирали по 150-200 животни и оттам се отправяли към околните села.
Всяка камила носела средно 200-300 килограма, а някои от животните и до половин тон. Товарите били поставяни върху тях на специални самари. Те били изработени от леко и здраво дърво и кожа, а подплатата била от текстил. Самарът трябвало да разпределя равномерно товара върху гърба на животното.
При дъждовно време стоката се поставяла в здрави чували от козя вълна — своеобразни водонепромокаеми контейнери.
Работата с камили не била лесна. Животните са темпераментни и реагират рязко и непредвидимо
Камиларството изисквало способност за управление на група от 5-20 камили. Най-често керванът се предвождал от камиларя, наричан деведжия (от турската дума деве - камила), възседнал магаре.
Водачът е трябвало да познава пътеките, да има информация за водоизточници и места за почивка по маршрута. Тези знания били предавани от баща на син, а деведжиите били познати като издръжливи, мълчаливи и добронамерени хора, които познавали региона по-добре от всеки друг.
Повечето собственици на камили притежавали по 5-10 животни. Тези с повече от 20 камили минавали за заможни.
Камилата не била просто превозно средство. В суровия климат на Родопите нейната козина се ценяла високо. Подстригването ставало веднъж годишно - след Гергьовден, когато времето се затопляло трайно.
Камилите обаче не се стрижели като овцете, а козината им се смъквала със специални гребени.
От едно животно можели да се съберат 5-10 килограма вълна
От долната козина, която била по-мека и пухкава, се тъчели ямурлуци, наметала, черги, изработвали се дисаги и покривала за товари.
Горните косми, които били по-груби и по-здрави, се превръщали във въжета. Камилите се мажели с катран и зехтин, за да ги предпазят от ухапванията на насекомите и за да омекне кожата им, което улеснявало поникването на нова козина.
Жителите на гръцкия град Комотини с удоволствие похапвали и камилско месо, макар коленето на здрави животни да било забранено от властите. Твърди се, че колбасите, приготвени от него, са изключително вкусни. Другият предпочитан начин за консумация на камилско месо е саздърмата.
Камилите били не само животни за товар, но и част от обществения живот
Вестник "Арденска дума" през 1934 г. описва необичайно събитие:
Борба на камили в неделя се устрои на игрището. Кратките перипетии на борбата между първата мъжка двойка от камили се следеше с особен интерес от публиката.
Преди обаче да завърши тя и без да вземат участие и следващите три двойки, ветеринарната власт забрани борбата, за да се избегне евентуалното умъртвяване на някоя от камилите.
Кърджалийци за първи път наблюдаваха подобен род борба. Докато
гърците вярвали, че ако дете се провре под камила, ще порасте високо на ръст, българите се провирали за здраве
Смятало се, че пустинните животни са злопаметни и отмъстителни и по тази причина родопчани били особено внимателни с тях. В Гърция дори съществува изразът "Помни като камила" за човек, който не забравя лошото и чака момента да си го върне.
В Родопите още се използват и изразите "Три дни път с камили", което е било мярка за реално изминато разстояние.
Друг употребяван десетилетия след изчезването на камилите израз е "Я камилата, я камиларят".
Това, че камилите са били приемани освен като животни, с които се е превозвала стока, и като атракция, се доказва от големия брой снимки, направени в онези години.
На един от запазените фотоси, направен през 1938 г. на пазара в Златоград, е запечатано посещението на местния депутат Сирко Станчев, на министъра на правосъдието Илия Кожухаров и министъра на просвещението проф. Георги Манев.
Те са се снимали за спомен пред керван с камили, пренасящи стоки в Родопите.
Железницата - началото на края на камиларството
Един от най-важните фактори, който променя транспортната икономика на Източните Родопи, е построяването на железопътната мрежа. През 1931 г. е пусната в експлоатация железопътната линия до Кърджали. В средата на 30-те години линията е удължена до Момчилград.
Железницата променя маршрутите на товарните камили. Те се използват за пренос на товари в по-отдалечените планински села.
Камилата като транспортно средство губи своето предимство през следващите години с изграждането на пътища в Източните Родопи. Стоката вече достига по-бързо и ефективно с камиони, чийто брой започва да нараства, което води до естествено намаляване на нуждата от деведжии.
Постепенно през в края на 30-те години на XX век камилите стават все по-рядка гледка, ролята на камилите намалява, а в средата на 40-те години те окончателно изчезват от Кърджали.
Златоград се разделя с пустинните животни през 1947 г., когато е затворена границата с Гърция и вече няма как да се пренасят стоки от и до района на Ксанти.
Последният керван с камили в Джебел е оцелял до средата на 50-те години. Край мините на Маджарово едрите животни се използват за пренос на руда до 60-те години.
Последните камили се превръщат в атракции за туристите по морските курорти. Няколко животни са взети от софийския зоопарк. А една от камилите дори става кинозвезда с участието си в заснетия през 1960 г. български игрален филм "Хитър Петър".
