По време на дебат относно отношенията между ЕС и Русия, европейската сигурност и военната заплаха на Русия срещу Украйна, депутатите призоваха за единен отговор и изразиха подкрепа за Украйна
В сряда сутринта евродепутатите направиха преглед на последните събития, свързани с военните заплахи на Русия срещу Украйна, по време на пленарен дебат с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Върховния представител Жозеп Борел.
Откривайки дебата, председателят на Парламента Роберта Мецола подчерта, че Европейският парламент многократно е изразявал солидарност с народа на Украйна, който продължава да бъде изправен пред несигурност и заплахи от руска военна агресия.
"Това, на което ставаме свидетели, е заплаха и за мира в Европа", добави тя, като подчерта, че по-късно днес Парламентът ще гласува и за одобряването на финансова помощ за Украйна в размер на 1,2 млрд. евро. Тя благодари на Европейската комисия за нейното "навременно предложение за подкрепа на финансовата стабилност и устойчивост на Украйна при настоящите трудни обстоятелства".
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел подчерта как неотдавнашното и безпрецедентно руско военно струпване по украинската граница може да се разглежда единствено като агресивно и заплашително поведение. Той изтъкна,че тази войнствена тактика застрашава не само стабилността и целостта на Украйна, но и мира и сигурността в Европа и основаната на правила международна система.
Шарл Мишел подчерта, че ЕС работи непрекъснато със своите международни партньори и съюзници за деескалация на напрежението, на първо място чрез дипломация, но също така и чрез подготовка на строги санкции срещу Русия, ако военната агресия срещу Украйна продължи. Освен това той обяви инициатива, като част от тясната координация между ЕС и Украйна, за провеждане на донорска конференция за по-нататъшна подкрепа на украинската икономика.
"Идеята за сфери на влияние не принадлежи на 21-ви век", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Дипломацията все още не е казала последната си дума, но сега трябва да последват дела, каза тя, визирайки последните сигнали, идващи от Кремъл. НАТО все още не е видяла намаляване на руските войски около Украйна, подчерта тя.
Председателят на Комисията също така предупреди Русия да не използва като оръжие "енергийния въпрос". Тъй като ЕС укрепва други източници на енергия, "сега сме на сигурно място за тази зима", изтъкна тя и добави, че основният урок, който ЕС е научил, е, че трябва да диверсифицира енергийните си източници, за да не бъде зависим от руския газ. Европейското бъдеще е в областта на възобновяемата енергия, заключи тя.
"Това, което може да се случи в Украйна, ще предопредели бъдещето на човечеството", предупреди Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел. "Ако надделее законът на по-силния, това ще бъде крачка назад", добави той. Г-н Борел също така подчерта, че ЕС и неговите държави членки се изправят пред възможността за руска военна агресия в пълно единство и смята, че "това е една от положителните последици от тази криза". Той уточни, че ЕС е готов да преговаря за дипломатическо решение, но също така е готов да действа със санкции, ако се наложи.
Много от членовете на ЕП подчертаха, че сегашното напрежение е предупредителен сигнал за Европейския съюз, който трябва да продължи да развива капацитета си, за да се справи с външния натиск и да осигури силен отговор на външните заплахи, като същевременно запази мира и демокрацията като основни ценности и основна цел. В този смисъл те отбелязаха, че настоящите руски предизвикателства създават възможност за укрепване на европейското единство.
Като изразиха постоянната си подкрепа и възхищение от украинския народ, който от години е изправен пред заплахата от руска агресия, много членове на ЕП потвърдиха необходимостта както от продължаване на дипломатическите действия спрямо Москва, така и от подготовка на строги санкции срещу Русия. Някои заявиха, че на масата на санкциите трябва да бъдат поставени много въпроси, включително газопроводът "Северен поток 2" между Русия и Германия.
Евродепутатите изтъкнаха също, че причината за агресивността на Русия не е разширяването на НАТО, а по-скоро силата на ценностите и привлекателността на демократичните общества, което плаши руския президент Владимир Путин и Кремъл. От друга страна, някои членове на ЕП също така разкритикуваха ЕС за това, че е твърде двусмислен в отговора си към Русия, докато други подчертаха, че Европа трябва да последва думите си с действия, за да отблъсне руската агресия.
