Той така и не прихвана - ами махнете го!
Три аргумента за това – джендърски, натовски и модерно ляв
Празникът на българската писменост отново дойде, а граматическият феминизъм трън си вади – кога най-сетне радетелите за джендърното равенство ще излязат на жълтите павета, за да искат оставката на пълния член? Откъде накъде само съществителните в мъжки род ще имат тази привилегия?
Очевидно е, че пълният член е създаден от мъжете и за мъжете.
Подлогът, субектът, е първоначалният тласък
на всяко действие, той е творецът, по чиято воля се случват нещата. Ако трябваше да пишем граматическа библия, тя започва така: “В началото Подлогът сътвори небето и земята…” (Прости ми, Господи, тази ирония.)
Когато Подлогът е мъж, това Т накрая намеква за Творец, докато подлозите в женски род са оставени без отличие, без ореол, неосветени и непомазани, така да се каже. А когато са в края на изречението поради така наречената емфатична инверсия, те стават неразличими от подчинените части на речта.
Така например, ако кажем “Злодея уби полицаяТ”, то веднага става ясно, че полицаят е останал жив. Но ако кажем “Злодея уби полицайката”, то спокойно може да се приеме, че жената вече не е между живите и злото е възтържествувало. Справедлива ли е тази граматика? Очевидно не!
Читателят може да си каже – тук авторът май прекалява да се прави на оргинален. Напротив, джендърната несправедливост на пълния член отдавна е забелязана от сериозната наука.
Ето например един цитат от видния езиковед, социолингвист, психолингвист и лингвистичен антрополог доцент Петър Воденичаров:
Употребата на пълен и кратък член за съществителните само от мъжки род е сексистка, защото ако в изречението: “Лъва нападна тигъра” е важно да отбележим кой кого е нападнал, то в изречението “Лъвицата нападна пумата” това не е никак важно.
А сега свалям шапката на феминизма, за да си сложа натовската шапка.
Радетелят за евро-атлантическите ценности е длъжен да бъде бдителен. Случаен ли е фактът, че най-големият поборник за пълния член, академик Александър Теодоров - Балан, е роден в руската част на Бесарабия и
посвещава живота си в служба на културния панславизъм?
За истинския евроатлантик това е червена лампичка, защото културният панславизъм, дори да отхвърля на думи политическия такъв, всъщност подготвя почвата за имперските амбиции на Москва. Наистина, синовете на Балан са преследвани от комунистическата власт, но пък той самият се възползва от личните си връзки с пролетарския вожд Трайчо Костов, за да им помогне. Днешният натовец не би се обърнал към този сатрап.
И накрая – самият закон, който окончателно закрепва пълния член в българския правопис, е приет в мракобесната 1945 г., в разгара на Народния съд. Случайно ли е това?
Правоверният натовец е длъжен да повдигне полата на граматиката, за да посочи истинската природа на пълния член.
А сега свалям и натовската шапка, за да си сложа левичарската,
която е по-близо до личните ми предпочитания. Докога ще търпим тази репресивна добавка към естествения език на народа, благодарение на която слугите на капитала се гаврят с хората на труда и дребните предприемачи, които често са още по-отрудени от пролетариата? Като се разхожда човек из София и страната, навсякъде висят табели: "Магазина е отворен", "Ресторанта не работи" или "Заповядайте в ресторантът" и така нататък, и така нататък. Грамотният минувач си казва: "Край, простотията ни заля! Да си вървят на село!".
Много от видните филолози одобряват това, че
пълният член унижава простолюдието
Ето например едно изказване на високоуважавания от мен проф. Владко Мурдаров по БНТ: Правилната употреба на пълния член показва колко е грамотен този, който пише. Но ако се замисли човек, членът подчертава социалната дистанция, неравенството, той разделя елита от народа и неговите народни представители.
Още по-категорично се изразява професор Михаил Неделчев: Опростяването на правописа е опростачване на езика! Аз обаче бих възразил – а нима премахването на члена не е демократизация на езика?
Демокрация ще рече "власт на народа". Диктатурите, монархиите, винаги налагат някакъв изкуствен, елитарен език. Дойде ли обаче демокрацията, изкуственият език изчезва по естествен път, както например се случва с гръцкия "катаревус" -
измисления език на елита,
който при монархията и диктатурата доминираше, а напоследък е изместен почти навсякъде от народния "димотики".
Като говорим за историческия процес и знаейки, че българският исторически се развива от синтетичен към аналитичен, т. е. отпадат морфологичните маркери и флексии от типа на падежите, то добавянето на изкуствено сътворен морфологичен маркер е опит да се спре колелото на историята и да се завърти на обратно.
Но колелото на историта се прави на ударено, кара си както си знае, поради което пълният член става все по-нелеп, все по-ненужен и социално вреден с всяко поредно десетилетие!
Не, той не е "етимологически правопис" и не пази "съкровен спомен за по-стари състояния на езика ни", както се изразява дълбоко уважаваният от мен професор Неделчев. Това е модерна измишльотина с чисто политически мотиви, която категорично отказва да се прихване към живия език. Добрият овощар почиства нефелните присадки, а добрият езиковед уважава естествения, живия език, защото разбира неговите езикови закони – за разлика от юристите.
Но това за юристите и за тяхната обречена на провал битка с живия език е друга тема. Да живее 24 май!
