Днешното село Русокастро се намира в подножието на една славна българска крепост със същото име и само на 30 км от Бургас. Тази година навръх Гергьовден там бе открит музей с уникални находки от последните разкопки на д-р Милен Николов, научен ръководител на археологическите проучвания.
На откриването кметът на голямата Община Камено Жельо Вардунски заедно с другите официални лица преряза лентата. Това е негово безспорно право, защото събитията около Русокастро се случват с неговата лична ангажираност. Общината финансира проучванията и до днес, но през последните години държавата прозря значението на този археологически обект за развитието на културно-историческия туризъм в района и включи Русокастро в списъка на приоритетните обекти редом с Перперикон, Хераклея Синтика, Рациария и др. Вече са спечелени европейски проекти, чрез които древната крепост ще започне нов живот.
Въобще не е чудно, че тукашните села честват свято св. Георги – Христовия воин-победител. Защото Русокастро е свързан с една от най-важните победи на българското оръжие. Аз често я споменавам, но е редно в тези тържествени дни отново да разкажа за нея. Защото именно след тази победа започва Златният век на Второто българско царство, свързан с името на великия цар Иван Александър.
Той идва на власт през 1331 г. в много трудна за България обстановка, след като през 1330 г. неговият предшественик цар Михаил Шишман трагично е загубил битката при Велбъжд срещу сръбския крал Стефан Дечански и сам е загинал в нея.
Иван Александър е също от рода на видинските Шишмановци и трябвало бързо да укрепи страната, особено срещу Византийската империя, която се възползвала от българското поражение и завладяла някои градове в Тракия. Ето защо през лятото на 1332 г. той се придвижва на юг от Стара планина и на разсъмване на 18 юли армията се установява на равното поле пред крепостта Русокастро.
Византийският хронист Никифор Григора съобщава за състава на войската му - 8000 тежковъоръжени българи и 2000 наемници татари. Приблизително такава била числеността на ромеите, предвождани лично от император Андроник III Палеолог.
Никифор Григора описва българския боен строй като дълга редица, в средата на която били водените от цар Иван Александър изцяло облечени в желязо воини. Отзад е подготвеният за битка ариегард, а по фланговете са разположени татарските конници.
Бързите номади нанасят мълниеносен удар и крилата на византийската армия бързо се разпадат. Започва жестока сеч и ромеите в центъра също са принудени да отстъпват, макар да се бият мъжествено.
В този момент Андроник III Палеолог, великият доместик Йоан Кантакузин и неговият шурей Мануил Асен, командващ императорската гвардия от 50 най-знатни аристократи, правят отчаян опит за контраатака, но са напълно разбити и се пръскат.
В написаното по-късно от самия него историческо съчинение Йоан Кантакузин цитира думите, с които тогава се обърнал към Андроник III Палеолог.
Събирайки неколцина воини, той му извикал: „Време е за мъжество и смелост, императоре! Сега си послужи с десницата и извърши дела, достойни за теб!" После Йоан Кантакузин смело се хвърлил под ударите на множество вражески мечове, стрели и копия, посичайки доста от неприятелите. Без да загуби нито щита, нито меча си, той излязъл от битката невредим, сякаш бил залепен на седлото.
Въпреки проявената смелост, в края на краищата ромеите рухват и побягват към портата на крепостта. Никифор Григора описва паническото им бягство и техния ужас, когато намират заключена вратата. Гражданите не ги пускали, защото „видели тяхното поражение и в същото време се страхували от Иван Александър."
Така ромейските войници са принудени да разбиват портата на крепостта, бранейки се едновременно от преследващите ги българи. Влизайки най-сетне вътре, те успели криво-ляво да залостят вратата. После обаче българите обсаждат отвсякъде крепостта, а вътре „нямало фураж за впрегатния добитък, нямало кладенци, нито пък вода в достатъчно количество. Ранените войници и коне били изоставени без грижа и едни от тях умирали, а други били на издъхване.Не можели да отворят и портата, понеже наоколо били разположени многобройни врагове, а ромейските граници били далече."
Ситуацията се изяснява при археологическите разкопки на д-р Милен Николов. Той доказва, че високо запазените руини в местността „Рускин камък" са именно на легендарната крепост Русокастро. Тя била изградена още през V в., но станала особено важна през ХIV в., когато от стратегическата височина се контролирала границата между България и Византия. Археологът проучва първо именно портата, за която става дума в съчинението на Никифор Григора.
Тя е сложно фортификационно съоръжение, представляващо на практика самостоятелно укрепление (барбакан). Входът е широк 2.2 м, а от двете страни е пазен от неголеми правоъгълни бастиони и във височина може би се е издигала надвратна кула.
Портата е двойна, като между двете врати падала здрава желязна решетка (катаракта). Особено масивна била външната двукрила врата, залоствана с дебели греди, прибирани встрани в дълбоки канали.
Днес може само да си представим колко трудности са срещнали ромеите при опитите да я разбият.
Археолозите откриват и таен укрепен проход за водоснабдяване на крепостта от близката река. Той е с дължина 65 м. и е скрит в естествено ждрело между скалните масиви. Проходът стига до реката, където е изградена правоъгълна кула с цистерна в нея и целогодишен постоянен дебит. Сведението на Никифор Григора показва, че българите прекъснали водоснабдяването в Русокастро, което довело до смъртта на мнозина от ранените и изтощение на оцелелите ромеи.
Привечер на 18 юли 1332 г. гордият император Андроник III Палеолог бил принуден да моли за мир. Ромеите нямали никаква възможност да задържат завладените преди земи и градове между поречието на Тунджа и Черно море и ги връщат безропотно.
По думите на Никифор Григора накрая цар Иван Александър нравоучително се обърнал към унизения василевс: „Годината, казвал той, има четири годишни времена и за малко време могат да станат големи промени."
През лятото на 2026 г. трябва да бъде изпълнен първия етап от проекта за консервация и реставрация на разкритите части от Русокастро. Става дума именно за историческата порта, където станала кулминацията на битката. Тя ще бъде реставрирана и ще представлява истински спомен за делото на великия български цар.
А неговият скулптурен образ и днес посреща посетителите, които искат да узнаят за героичната битка, станала на 18 юли 1332 г.
