В знакова промяна в курса на американската политика спрямо Иран администрацията на президента Доналд Тръмп се насочва към увеличаване на икономическия натиск до безпрецедентно ниво, след като в медиите се появиха съобщения, че той е дал указания на своите подчинени да се подготвят за налагане на продължителна блокада на Техеран.
Тази тенденция отразява нарастващото убеждение в кръговете на вземащите решения във Вашингтон, че „икономическото задушаване" може да е най-ефективният и най-евтиният вариант в сравнение с другите алтернативи, особено с пряката военна конфронтация или оттеглянето от театъра на войната.
Според „Уолстрийт Джърнъл", цитиращ източници от администрацията, по време на неотдавнашни срещи Тръмп е обсъдил начини за засилване на натиска върху иранската икономика, като е наблегнал на подкопаването на износа на петрол, който представлява основния източник на твърда валута за Техеран.
Тази концепция се основава на налагането на строги ограничения върху морските превози от и към иранските пристанища, което се доближава до фактическа морска блокада, целяща да ограничи способността на Иран да продава петрола си и да достига до световните пазари.
Според оценки в американската администрация този вариант се разглежда като по-малко рисков от възобновяването на военните удари, които биха могли да предизвикат широко регионално противопоставяне, или от оттеглянето от конфликта, което би могло да бъде тълкувано като стратегическо отстъпление.
Ето защо Вашингтон залага на фактора време, като удължава икономическия натиск, за да принуди Иран да направи.
Нови санкции
В този контекст Министерството на финансите на САЩ обяви интензивни действия за запълване на оставащите пропуски в системата от санкции, наложени на Иран, като разшири обхвата на мерките, за да включи международни финансови мрежи, свързани с износа на ирански петрол.
Тези усилия включват отправянето на ясни предупреждения към банките и финансовите институции да не работят с т.нар. „чайни рафинерии" в Китай – малки и независими съоръжения, които разчитат на закупуването на петрол на по-ниски цени от държави, подложени на санкции, начело с Иран, след което го рафинират и препродават.
Според разпространени оценки около 90% от иранския износ на петрол понастоящем е насочен към Китай, което превръща Пекин в основен играч в това сложно уравнение.
Насочването на Вашингтон към една от независимите китайски рафинерии доведе до ескалация на напрежението между двете страни. Китайското външно министерство заяви, че ще защитава правата и интересите на своите компании и отхвърля чужда намеса в икономическите си дела.
От своя страна американският министър на финансите Скот Бесент подчерта, че страната му работи за нанасяне на удари по финансовата инфраструктура на Иран, включително мрежите за криптовалути, „сенчестия флот" от петролни танкери с неясна собственост, както и каналите за финансиране на прокситата в Близкия изток.
Той поясни, че тези мерки са лишили Техеран от милиарди долари, като подчерта, че всяка страна, която се ангажира с незаконна търговия с Иран, ще бъде подложена на строги американски санкции.
Това икономическо ескалиране обаче не се случва във вакуум, тъй като Иран от своя страна отговаря чрез паралелни инструменти за натиск, най-забележителният от които е заплахата за безопасността на корабоплаването в пролива Ормуз, считан за една от най-важните артерии за потока на нефт и газ в света.
Заплахите и атаките, насочени срещу петролни танкери и товарни кораби, доведоха до това, че този коридор стана почти непроходим в някои периоди, като ясен сигнал, че задушаването на иранския износ няма да мине без последствия за световните пазари.
Икономическа война
Очевидно конфликтът преминава към фаза на „открита икономическа война", при която всяка от страните се стреми да използва наличните си инструменти, за да упражни максимален натиск, без да преминава прага на тоталната война.
Докато САЩ работят за намаляване на петролните приходи на Иран и изчерпване на източниците му на финансиране, Техеран залага на способността си да устои, възползвайки се от сложни мрежи за заобикаляне на санкциите и търговски връзки с партньори, готови да поемат рискове.
На фона на зациклянето в преговорите между двете страни, икономическата конфронтация става основен вариант за управление на кризата. Липсата на ясна политическа перспектива засилва вероятността санкциите и блокадата да се превърнат в постоянни инструменти, вместо да бъдат временни средства за натиск.
Постепенното изтощаване на иранската икономика
Стратегията за продължителна блокада, която Вашингтон обмисля, залага на постепенното изтощаване на иранската икономика и довеждането ѝ до точка, в която ще ѝ бъде трудно да работи ако Иран не направи отстъпки. Този залог, според наблюдатели обаче не е лишен от рискове, тъй като може да доведе до обратни резултати, било то като укрепи вътрешното единство в Иран, или като подтикне Техеран към по-голяма ескалация на напрежението в региона.
Сигурно е обачи, че американско-иранският конфликт навлиза в нова фаза, чиято най-важна характеристика е „войната на блокадите". В нея основното оръжие са не ракетите, а финансовите и търговските инструменти. Това ще бъде една дълга битка, която може да преначертае баланса в региона.
Прекъсване на китайската военна и технологична подкрепа за Иран
Успоредно с военния си натиск и строгата морска блокада срещу Иран, Съединените американски щати работят за прекъсване на източниците на иранско въоръжение, за да попречат на страната да обнови арсенала си и да компенсира изразходваното или унищоженото по време на войната.
В тези усилия администрацията на американския президент Тръмп се насочва предимно към Китай - основния източник на доставки за Иран на съвременни военни технологии и системи, след като се появиха многобройни разузнавателни доклади за ускоряване на сътрудничеството между Пекин и Техеран в тази област, което даде на иранските сили способност да устоят и да се противопоставят в неравностойната война срещу Израел и САЩ.
Русия също играе роля в подкрепата на Иран на основата на политическия, икономическия и военния съюз между Москва и Техеран, според разкритията на американски служби, че Русия е започнала да изпраща пратки към Иран през Каспийско море, които включват стратегически стоки и резервни части за оръжия, включително компоненти за безпилотни самолети.
Американското министерство на финансите обяви налагането на санкции срещу десет лица и компании, някои от които в Китай и Хонконг, по обвинение, че помагат на иранската армия да се сдобие с оръжия и суровини, използвани за производството на безпилотни самолети „Шахид".
Китайски компании и чуждестранни финансови институции
Също така САЩ наложиха санкции на три китайски компании, които предоставят на Иран сателитни снимки, което му позволи да нанесе военни удари срещу американските сили в Близкия изток.
Американският външен министър Марко Рубио заяви, че страната му е включила трите китайски компании в списъка си с организации и лица, които подпомагат Иран.
Налагането на тези санкции дойде дни преди планираното посещение на американския президент Доналд Тръмп в Китай за среща с китайския му колега Си Цзинпин, в момент, когато усилията за прекратяване на войната в Иран чрез преговори се провалят.
Министерството на финансите заяви в изявление, че остава готово да предприеме икономически мерки срещу иранската военно-промишлена база, за да не позволи на Техеран да възстанови производствения си капацитет.
Министерството добави, че е готово да предприеме действия и срещу всяка чуждестранна компания, която подкрепя незаконната иранска търговия, включително авиокомпании, и може да наложи вторични санкции на чуждестранни финансови институции, които подпомагат Иран в усилията му, включително тези, свързани с частни китайски нефтопреработвателни заводи.
„Под решителното ръководство на президента Тръмп ще продължим да работим за запазване на сигурността на Америка и за налагане на санкции срещу чуждестранни лица и компании, които снабдяват иранската армия с оръжия за употреба срещу американските сили", заяви министърът на финансите Скот Бесент.
Брет Ериксон, управляващ директор в компанията Obsidian Risk Advisors, заяви пред в-к Ал -Араб , че мерките на Министерството на финансите имат за цел да ограничат способността на Иран да заплашва корабите, плаващи в пролива Ормуз, и регионалните съюзници.
Иран затвори пролива Ормуз – стратегическия коридор, през който преминава една пета от световните доставки на суров нефт и втечнен природен газ – след като САЩ и Израел атакуваха голям брой цели в Иран, започвайки от края на февруари миналата година. Транспортът през този жизненоважен коридор е спрял почти изцяло от началото на войната, което доведе до рязко покачване на цените на енергията.
Според финансирания от британското правителство център Information Resilience, Иран е един от най-големите производители на безпилотни летателни апарати и разполага с производствен капацитет за около десет хиляди апарата месечно.
Ериксон заяви, че санкциите все още са съсредоточени в тесен обхват, което дава на Иран повече време да се адаптира и да пренасочи покупките си към други доставчици. Той добави, че Министерството на финансите все още не е започнало да преследва китайските банки, които поддържат иранската икономика.
Сред компаниите, срещу които са наложени санкции, са базираната в Китай компания Yoshita Shanghai International Trade Co. Ltd., която е санкционирана заради участието си в улесняването на усилията на Иран да закупува оръжие от Китай; компанията Elite Energy F. Z.C.O., със седалище в Дубай, за прехвърлянето на милиони долари към компания в Хонконг в подкрепа на усилията за закупуване.
Списъкът включва също така компанията H.K. Хсин Индъстри Ко. Лтд., със седалище в Хонконг, и компанията Армори Алианс Л.Л.С., със седалище в Беларус, за дейността им като посредници в покупките, както и компанията Мостад Лтд., със седалище в Хонконг, за улесняване на покупките на оръжие от Иранската революционна гвардия, и компанията „Бишгам Електроник Сафа Ко", със седалище в Иран, за доставката на двигатели, използвани в безпилотни летателни апарати, както и компанията „Хитекс Инсолейшън Нинбо Ко Лтд", със седалище в Китай, за доставката на материали, използвани в балистични ракети.
