- Ако има напрежение сред хората дали е Ден на Европа, или Ден на победата - това е продукт на изкуствено създадено разделение, противопоставяне и политическа конфронтация, каза в интервю за "24 Часа" Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на ЕК в България
- Г-жо Чобанова, в момент, когато Европа е изправена пред война и нарастваща несигурност - от Украйна до по-мащабна геополитическа нестабилност, как се променя значението на 9 май днес?
- Значението на 9 май остава непреходно. Всъщност в този ден ние празнуваме принадлежността си към един общ съюз, който е световен модел на мир и благополучие. И за всеки човек това са конкретни неща - сигурни доходи, образованието на децата ни, възможности за обучение, за развитие, за пътуване. Вече имаме 76 години на икономически подем и за този период Европа успява да се превърне във втората по големина икономика в света с близо 20 трилиона евро номинален брутен вътрешен продукт. А нашата обща валута - еврото, е един от основните стълбове на световната финансова архитектура. 20% от валутните резерви на централните банки по света са в евро. Така че идеите, които са в Декларацията на Шуман от 1950 г., са валидни и до ден днешен. Това, което той казва - да бъде заменена конфронтацията с общи интереси, всъщност прави войната невъзможна в Европа.
И на този фон на съвременните военни конфликти това е доказателство, че сътрудничеството не е идеализъм, а е практическа необходимост.
- В България 9 май често носи различни значения, най-малкото защото е наричан както Ден на Европа, така и Ден на победата. Това напрежение проблем ли е за европейската идея и как могат хората да загърбят различията, за да споделят празника заедно?
- За едни денят е свързан с края на Втората световна война и победата над нацизма, за други - с началото на европейския проект за мир и благополучие. Истинският въпрос не е дали има различие, а какво правим с него.
Ако има напрежение, то е продукт на изкуствено създадено разделение, противопоставяне и политическа конфронтация. И тук е ключова ролята на обществения разговор - да изведе на фокус това, което ни обединява, а не което ни разделя. Обединяващото начало е ясно - и Денят на победата, и Денят на Европа в крайна сметка са свързани с една обща цел - прекратяване на конфликтите и изграждането на един по-мирен и по-стабилен свят. Европейският съюз е прякото продължение на този исторически урок.
Устойчивият мир се постига не чрез доминация, а чрез сътрудничество. Затова не е нужно хората да загърбят тези си различия, а по-скоро да ги поставят в една по-широка рамка. От една страна, да почитаме историята, жертвите, които са дадени, а от друга страна, да ценим и да празнуваме всичко това, което сме постигнали в годините след края на Втората световна война. И неслучайно от анкетираните за последния Евробарометър европейци над 60% гледат с оптимизъм относно бъдещето на Европейския съюз.
- Кои са най-значимите неща, които ЕС ни е дал, или за които ни е помогнал, от влизането на България през 2007 г. досега?
- От присъединяването на България към Европейския съюз досега и той се е променил и се е развил много, и България съответно е постигнала много. Ефекта от членството бихме могли да обобщим в три посоки - икономическо развитие, от една страна, повече възможности за хората и по-високи стандарти на управление. На първо място е икономиката. Членството ни даде достъп до най-големия единен пазар в света, което означава повече инвестиции, по-голям износ, повече работни места. БВП на България през 2004 г. беше около 35%, към момента е над 68% от средното за ЕС. Европейските фондове имат ключова роля в този процес. Мащабни инвестиции в инфраструктура, в пречиствателни станции, в метрото, в бизнеса, земеделието - всичко това са видими резултати в нашето ежедневие.
На второ място са възможностите за хората. Свободното движение позволява на българите да учат, да работят, да пътуват в цяла Европа. Програми като “Еразъм +” отвориха много нови хоризонти за младите хора, достъп до качествено образование, до стажантски програми, обмен на опит, реализация в международна среда.
И трето, имаме стандартите и правилата. Членството в Европейския съюз означава и по-високи изисквания към опазването на околната среда, на правата, които имат потребителите, на изисквания към правовата държава. Този процес, разбира се, невинаги е лесен и невинаги е достатъчно бърз. Но важното е, че се задава посока, и тази посока е към едно прозрачно управление и по-добро качество на живот.
В крайна сметка ЕС не е просто взаимноизгоден бизнес, а е един съюз, който е изграден на споделени ценности на хора от 27 държави членки. Успехът на ЕС би бил немислим без тази ценностна система, която ние всички имаме.
- Промени ли войната в Украйна изначално ЕС - от проект за мир към съюз, който трябва да мисли като геополитически играч?
- Категорично ускори една трансформация, която така или иначе беше започнала, но ЕС остава проект за мир. Това е неговата основа и неговото най-голямо постижение. Днес обаче става ясно, че за да защити този мир, съюзът трябва да мисли и да действа, както и вие казахте, като геополитически играч, което означава няколко неща.
На първо място това е по-голяма отговорност за нашата собствена сигурност. Виждаме действително засилване на сътрудничеството, на координацията, свързана с политиките за отбрана. Виждаме концентрация на инвестиции в отбранителните способности. Беше създаден механизмът SAFE, който разполага с над 800 млрд. евро за модернизация. Същевременно и нови и други програми се създават в тази посока. На второ място, имаме и енергийна и икономическа устойчивост и автономност, защото войната показа колко рискова може да бъде зависимостта от само един външен доставчик. И затова в момента ЕС ускорява диверсификацията на енергийните си източници, инвестира повече във възобновяема енергия, работи върху повече партньорства с трети държави.
И на трето място, имаме силна външнополитическа позиция. Това е единството, което ЕС демонстрира с подкрепата си за Украйна. Единство, свързано със санкциите, с активната дипломатическа роля - това е знак, че ЕС може да действа не само като силен икономически играч, но също така и като геополитически играч. Важно е да подчертаем, че това не е откъс от идеята за мир. В днешния свят мирът изисква не само желание за сътрудничество, но и способност да защитиш ценностите и интересите си.
- Имало ли е момент, в който вие лично сте се съмнявали в европейския проект, и ако да, какво ви е върнало вярата в него?
- Никога не съм се съмнявала в същността на европейския проект, защото, ако погледнем трезво фактите, той остава най-успешният пример в историята за доброволно обединение на държави в името на мира и споделеното общо благоденствие. Разбира се, по време на кризи е трудно - критиките нарастват, колебанията се увеличават. Но поглеждайки назад исторически трудните моменти, през които сме минали, се наблюдава нещо интересно, а именно, че точно в тези моменти Европа се изгражда, интегрира се по-силно и всеки път, когато ние сме изправени пред избор, всъщност избираме да бъдем по-единни и избираме повече Европа.
Това, което връща вярата, са именно резултатите. Видяхме го по време на пандемията с COVID-19, когато Европа успя за кратко време да се координира и да подготви един общ отговор на това предизвикателство. Видяхме го в подкрепата ни за Украйна.
Разбира се, има и много силен личен аспект според мен, който също допринася за тази резултатност. Всеки един млад човек, който е учил в чужбина, съответно и се връща с нови умения, или когато видим малкия бизнес, който се развива благодарение на достъпа до европейския пазар. Аз лично от 2007 г., когато България стана членка на Европейския съюз, защитих докторантура в Европейския институт във Флоренция и възможността да се докосна до всички тези знания предопредели мисленето ми за цял живот. Така че винаги съм се чувствала по сърце българка, но по дух европейка.
- Какви събития подготвя ЕК в България по повод 9 май тази година и какво е основното послание към хората?
- Европа е нашият дом. Ние трябва да го пазим. Посланието е да защитаваме това, което е истински важно. Това са нашите ценности. Европа се изгражда последователно. В този смисъл утрешният ден е резултат на усилията, които полагаме днес. От това да изберем сътрудничеството пред разделението, от това да бъдем отговорни пред това да бъдем безразлични, да изберем общото си бъдеще пред краткосрочните интереси.
А на 9 май ще празнуваме в цяла България. Десетки общински духови оркестри точно в 12 ч ще изпълнят “Ода на радостта”. В София представителството на ЕК заедно със Столична община и с италианското посолство организираме символичен велопоход, така че каним всички граждани и гости на София да се присъединят към нашата символична обиколка за Европа, която правим синхронизирано с Giro d'Italia. А участниците, които първи пристигнат около 10,30 ч (началото е в 11 ч), ще получат и като подарък специална европейска фланелка, която сме подготвили с Giro d'Italia. Кулминацията ще бъде концерт, който започва пред НДК в 17,30 ч.
Наред с това през целия ден пред НДК имаме европейско селище. На щандовете ще има практическа информация за различните възможности, които Европейският съюз дава. Ще има различни европейски кулинарни деликатеси, сувенири, така че нека всички да заповядат. И същевременно представителството на ЕК в България има и свой вайбър канал, където всички граждани могат да проследят празника и електронно.
CV
- Родена в Свищов
- Завършва Икономическия университет във Варна, а през 2003 г. се дипломира като магистър по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща
- През 2007 г. получава докторска степен от Европейския университетски институт във Флоренция
- От 2008 до 2012 г. е представител на Министерството на регионалното развитие в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел
- От 2012 до 2016 г. е съветник по европейските въпроси на президента
- Посланик на България в Словакия от 2016 до 2021 г.
- Между 2021 и 2024 г. е експерт в генерална дирекция "Морско дело и рибарство" на ЕК
- През март 2024 г. става ръководител на Представителството на ЕК в България
