Долу ръцете от децата! Истинският патриотизъм не е "да забраним", а "да научим"
Подписка за забрана на чуждестранните автори в българската програма по литература предизвиква разнопосочни коментари в социалните мрежи. До 7 май са събрани само 807 подписа. Ето мнението за подписката на пиар експерта Любомир Аламанов.
Долу ръцете от децата!
Банкси издигна в Лондон паметника “Заслепени от знамето”, алегория за сляп патриотизъм и загуба на посока.
В България се прави подписка да се забрани на децата да учат чужди приказки под уж благовидния предлог, че това било “българщина”.
Типичен пример за псевдопатриотщина – ограничаване, издигане на стени, изолиране, забрани, намаляване на права, заблуди и всичко друго.
Нека да кажем ясно - “българщина”, която се страхува от приказки,
не е патриотизъм.
Това е страх. Това е комплекс. Това е посредственост, облечена в знаме.
Само припомням:
Ако забраним Андерсен, децата няма да знаят какво е “Малката русалка”, която жертва всичко за любовта. Ще остане само крясъкът на някой псевдопатриот, който жертва всичко за лайкове.
Ако забраним Братя Грим, няма да има “Червената шапчица”. Няма да има урок за опасностите, за доверието, за избора. Но ще има достатъчно “вълци” в политиката, които да ги учат на страх.
Ако забраним Езоп, няма да има басни. Няма да има поука. Няма да има “Гарванът и лисицата”. Само гарвани ще останат. И много лисици.
Ако забраним Шекспир, няма да има “Ромео и Жулиета”. Няма да има трагедията на избора, на любовта, на омразата. Но ще има достатъчно омраза, произведена локално.
Ако забраним Сервантес, няма да има Дон Кихот. Няма да има мечта. Няма да има лудостта да вярваш в по-добър свят. Само реалисти ще останат. И циници.
Патриотични циници
Ако забраним Толкин, няма да има Средната земя. Няма да има битка между добро и зло, няма да има отдаденост и саможертва. Само сиво ежедневие и спотайване без позиция.
Ако забраним Астрид Линдгрен, няма да има Пипи Дългото чорапче. Няма да има свободен дух. Няма да има дете, което мисли извън рамката. А това явно плаши някого.
Ако забраним Дж. К. Роулинг, няма да има Хари Потър. Няма да има приятелство, избор, жертва. Но ще има достатъчно “магически резултати” в изборите.
Ако забраним Марк Твен, няма да има Том Сойер и Хъкълбери Фин. Няма да има приключение. Няма да има бягство от лицемерието. А това лицемерие е удобно за някои.
Ако забраним Екзюпери, няма да има “Малкият принц”. Няма да има въпросите за смисъла. Няма да има отговорност. Нито роза.
Ако забраним Дикенс, няма да има Оливър Туист. Но ще има много бедни.
Ако забраним Жул Верн, няма да има мечта за наука, за открития, за бъдеще. Само минало ще има. И то пренаписано.
И още много…
Ако забраним всичко това,
ще остане само едно - страхът от света
Толкова ли е слаба “българщината”, че една приказка отвън ще я събори?
Явно проблемът е друг. Проблемът е, че децата, които четат, мислят. Децата, които мислят, задават въпроси.
А въпросите са опасни за хора, които нямат отговори. Истинската българщина не се страхува от света. Тя го познава. Тя го разбира. Тя го обогатява. Българската литература не печели, като затворим децата в стая без прозорци.
Печели, когато стои редом до световната.
Когато Ботев, Вазов, Йовков и Елин Пелин са част от една по-голяма картина, а не единствената позволена.
Само припомням: Един от най-добрите автори на български приказки Николай Райнов е събрал и най-добрата антология “Приказки от цял свят”. Защото е знаел колко е важно да се покаже тази световна съкровищница на българските деца. А сега искат да им я отнемат.
Псевдопатриотизмът винаги започва с “да забраним”.
Истинският патриотизъм започва с “да научим”.
И да, децата трябва да знаят кои сме ние.
Но трябва да знаят и какъв е светът.
Защото иначе ще ги подготвим не за живота, а за послушание.
А послушните деца стават удобни възрастни.
Долу ръцете от приказките!
Долу ръцете от бъдещето!
Долу ръцете от децата!
(От фейсбук)
