Преговорите в Пакистан завършиха без сделка. Това значи, че трафикът през Ормузкия проток ще остане силно граничен в близко бъдеще. Последствията стават неизбежни. Светът се засилва към изключително мащабна енергийна и суровинна криза.
Стълбчетата на графиката показват загубения добив на нефт в Персийския залив от началото на войната. Според анализатори вече сме достигнали почти 13 милиона барела на ден спрян добив. Графиката допуска отваряне на протока към края на април и постепенно завръщане на този нефт на пазара. Червената крива показва кумулативната загуба на доставки, която ще достигне 1 милиард барела още в средата на юни.
В същото време последните танкери със суров петрол, горива и природен газ, тръгнали от Залива, акостират в Европа. Физически недостиг има в Азия и Австралия, а керосинът вече не достига и на някои европейски летища.
За съжаление графиката описва сценарий, който на фона на провала на мирните преговори изглежда силно оптимистичен. Трябва да се подготвим да посрещнем исторически срив в доставките не само на горива, но и на торове, сярна киселина и някои други базови суровини.
Тук съм нахвърлял 10 спешни мерки, които според мен трябва да започнем да планираме в България и Европейския съюз. Повечето са изключително непопулярни, но ми се струват безалтернативни, ако исакме да ограничим силата на удара върху икономиката и качеството ни на живот.
1. Никакви тавани на цени, никакви данъчни облекчения за потребление на горива, освен за енергийно-бедни домакинства. Играем ли си с цената, пазарът (тоест всички ние) няма да разбере какво се случва , ще си зареждаме и пътуваме на воля, ще стигнем до физически недостиг и батални сцени по бензиностанциите много бързо.
2. Никакво използване на държавните запаси на горива за намаляване на цените. Запасите трябва да се използват само за предотвратяване на физически недостиг, който за съжаление става неизбежен.
3. Някакъв вид ограничение на продажбата на дизел на физически лица. Като се има предвид, че ЕС имаше политика за дизелизация на автопарка до 2015 г., това ще бъде особено трудна мярка. Не знам как точно да стане, но в един момент ще се наложи. Наличното гориво трябва да бъде насочено към логистиката и ключови индустриални процеси, при които не може да бъде заместено. Стигне ли се до недостиг в транспорта на стоки и услуги, ще преживеем много по-болезнен удар, отколкото ако се откажем от едно далечно пътуване с кола.
4. Ограничаване на ползването на природен газ за производство на електричество и преминаване към алтернативи – това практически значи включване на всички налични въглищни мощности. ВЕИ и батерии ще си работят максимално и без това. Газът трябва да бъде пазен за безалтернативни ползвания – в индустриални процеси, за производство на торове и химикали. Освен това не трябва да забравяме да пълним хранилищата за следващата зима, защото без тях Европа просто не може да се стопли.
5. Прекратяване на действието на Европейската схема за търговия с емисии и въглеродното мито. Това би довело до автоматичната реализация на предходната точка навсякъде, където все още има въглищни ТЕЦ. Освен това би намалило ценовия натиск върху енергийно-интензивни суровини – стомана, алуминий, амоняк, торове и др., тоест би ограничило ръста на надигащата се инфлационна лавина.
6. Въвеждане на схеми за промотиране и намаляване на цените на всякакви модели на транспорт, които водят до по-малко пряко изгаряне на нефт и газ, вкл. обществен транспорт, влакове, автобуси, електромобили, съвместно пътуване.
7. Задължително запазване на работата на Лукойл Нефтохим и осигуряване на суров нефт за нея. България е една от само четири страни в ЕС – другите са Нидерландия, Белгия и Румъния – която разполага с капацитет за рафиниране и производство на всякакви горива, надхвърлящ местното потребление. Това е невероятно стратегическо предимство в рамките на ЕС, от което трябва максимално да се възползваме.
8. Максимално използване на капацита за добив, производство и промотиране на потреблението на биогорива, вкл. дървесина, биогаз, биодизел и биоетанол. България има огромен, неусвоен ресурс и голям капацитет за рафиниране в тази посока.
9. Ограничение или пълна забрана за вътрешни полети в рамките на отделни страни-членки на ЕС. Физическият недостиг на керосин вече се усеща. Европа трябва да направи всичко възожно, за да запази адекватни транспортни връзки между отделните страни-членки, което е особено важно за България като най-отдалечената от центъра на ЕС страна.
10. Забрана за износ на торове извън ЕС. Недостигът на торове на глобално ниво е вече гарантиран. Торовете са в основата на предотвратяване на продоволствена криза в Европа. Неслучайно, Китай обяви такава мярка още в средата на март.
Това е мое мнение, без особено дълго обмисляне. Знам, че някои точки изобщо не звучат добре, други засягат силно лични и корпоративни интереси. Всичко това ще бъде "бял кахър" на фона на идващата криза.
Дано цялото това черногледство се обезсмисли с внезапно прекратяване на войната и възстановяване на търговията в пълен размер още през идващата седмица! За съжаление, оптмизмът ми намалява...
И нека хейтът започне сега! 🙂
Добавка: Гледам, че има много коментари с призив за възстановяване на икономическите отношения с Русия. Да, прекратяването на войната в Украйна и възстановяването на бизнеса с Русия по принцип е ултимативно решение за енергийното и ресурсно обезпечаване на Европейския съюз. За съжаление, не виждам как ще се случи в краткосрочен план - нужната политическа воля не е налице. Освен това, в момента Русия дава всичко от себе си на глобалните пазари на нефт, горива и торове, тоест няма как да запълни недостига на световно ниво. Голямо въздействие за ЕС би могло да има само възстановяването на работата на всички газопроводи. Това е голямо количество газ, което Русия понастоящем няма как да реализира другаде.
(От фейсбук)
