Как Израел възприема заплахите на Тръмп?
Наближава краят на 10-дневния срок, който американският президент даде на Техеран да отвори отново протока Ормуз, в противен случай „вратите на ада ще се отворят". Доналд Тръмп заплаши, че вторник ще бъде „денят на унищожаването на мостове и електроцентрали" в Иран.
Това изявление идва в момент, в който затварянето на пролива вече не е просто геополитическо събитие, свързано с енергийните пазари, а се превърна във фактор, влияещ върху световната продоволствена сигурност, съпътстван от смущения във веригите за доставки и покачване на цените.
Заплаха, която надхвърля енергетиката
В този контекст експертът по геополитика и международно управление на риска във вестник „Маарив" Анат Хошберг-Марум написа, че „кризата вече не е логистична или преходна, а се превърна в стратегическа заплаха за стабилността на цените на петрола и енергията и в реално подкопаване на световната продоволствена сигурност".
Тя добавя, че затварянето на Ормузкия проток вече не е временно „смущение", а представлява стратегическо „тясно място", което поставя Израел пред изпитание за способността му да се справи с последиците и да го превърне във възможност на международната сцена.
Израелска тревога и военни последици
Военният анализатор на вестник „Израел днес" Йоав Лимор счита, че Тръмп се фокусира върху влиянието на затварянето на протока върху цените на петрола, но продължаването на войната без осезаем пробив „може да се отрази негативно на политическата му позиция", особено ако е съпроводено с човешки жертви сред американските войски.
Той посочва, че тези събития имат преки последици за Израел, като се има предвид, че Иран разполага с около 440 килограма високообогатен уран, което поражда опасения, че „може да бъде използван за ускоряване на ядрената програма – въпросът, който е в основата на настоящия конфликт".
Военният анализатор на вестник „Аарец" Амос Хариел смята, че „заплахите на Тръмп да удари енергийната инфраструктура могат да нанесат големи щети на Иран, но в същото време ще засилят рисковете за световната икономика".
Той добавя, че продължаването на войната при липса на ирански отстъпки може да доведе до „нарастващи икономически загуби за САЩ".
Той посочи, че Техеран се стреми да „използва ескалацията, за да постигне споразумение, което да му осигури по-голяма защита и специален статут в протока Ормуз, докато Израел се подготвя за вероятността операциите да продължат още известно време".
Между войната на изтощение и „принципа на предградията"
От своя страна анализаторът Рон Бен-Йешай в „Йедиот Ахронот" поставя под въпрос целесъобразността от засилване на американското военно присъствие, предвид твърдението на Тръмп, че отварянето на протока е „европейска отговорност", като счита, че „това противоречие отразява сложността на ситуацията".
Той смята, че „текущият ход на операциите води до изтощителна война, което дава на Иран допълнително време, в замяна на нарастващи икономически разходи за САЩ и продължаваща световна енергийна криза".
Бен-Йешай добавя, че „американските заплахи имат за цел да ускорят края на войната при определени условия, докато Израел се стреми към постигането на по-широки цели, включващи отслабване на иранския режим и предотвратяване на възстановяването на военните му способности".
Той посочва израелските опасения от възможността за постигане на американско-иранско споразумение, което предвижда вдигане на санкциите в замяна на отваряне на протока, в момент, в който Тел Авив се фокусира върху спирането на ракетните атаки от Иран и неговите съюзници.
В този контекст той подчерта необходимостта от прилагане на т.нар. „принцип на предградието" в Иран, който се основава на предварително предупреждаване на населението за необходимостта от евакуация, след което целите се унищожават напълно, с цел ускоряване на решаващия удар.
Дали времето на „решаващите победи" е отминало?
В по-широка перспектива журналистът Бен-Дроор Ямини от „Йедиот Ахронот" счита, че съвременните войни вече не се решават с ясни победи, като посочва, че дори великите сили „вече не са в състояние да постигнат пълно решение".
Той смята, че всяко мащабно унищожение, което може да настъпи в Иран, „не означава непременно постигане на победа", предвид сложността на обстановката на терен и преплитането на политическите и военните цели, което поставя въпроси относно изхода от следващия етап.
Доналд Тръмп, човекът, който усъвършенства изкуството да превръща дипломацията в риалити шоу, постави цифров часовник над Персийския залив. Вече не става въпрос за ядрените преговори или за подмененото ядрено споразумение; става въпрос за нещо много по-примитивно: завоевание или смърт.
48-часовият срок, последван от заплахата за „ад" в събота, а след това ескалацията с удари по „мостове и електроцентрали" във вторник, не е толкова стратегически план, колкото кърваво цирково представление. Най-странното е, че Тръмп осъзнава, или поне се предполага, че осъзнава, че Иран няма да отстъпи само под тежестта на вербални заплахи. Техеран, който десетилетия наред е устоявал под тежестта на санкции, по-силни от всякакви бомбардировки, знае, че има още една карта в ръкава си: самият проток. Ако Америка заплашва да унищожи мостовете му, Иран заплашва да остави света гладен. В играта „кой ще хвърли камъка пръв".
Най-голямата ирония се крие в анализа, основан на морски данни, който разкрива, че 60 процента от товарните кораби, преминали през Ормузкия проток от началото на войната, са идвали от Иран или са се насочвали към него. Иран затваря протока, за да накаже света, но всъщност наказва първо себе си. Той прекъсва артериите на собствената си икономика преди всяка друга. Това е лудостта на иранската стратегия: Иран не е само петролна държава; той е държава, която разчита на вноса на суровини и храни, преминаващи през същия този проток. Затварянето му означава, че иранският бензин може да не достигне до самия ирански пазар. Тръмп знае това много добре и затова оказва толкова силен натиск. Но той забравя, че обграденото животно е по-опасно, а не по-покорно.
