С екстровертите – обратно: добре са с повече партньори и деца, но живеят по-кратко заради по-рисково поведение. Интровертът усеща света по-силно и затова по-бързо се пресища от него. Ако се насилва цял живот да работи екстровертна работа, плаща с тревожност и по-голям риск от сърдечни болести. Екстровертите "блесват" в началното училище, но от гимназията нататък интровертите излизат напред в академичната изява. Екстровертът е чудесен лидер за пасивни служители, защото може да ги мотивира механично, но за екип от творчески личности интровертният началник е по-добър. Нютон е бил толкова тежък интроверт, че за 7 години като депутат е взел думата само веднъж. И защо? Да помоли да затворят прозореца, защото много духало. Като голям учен и Сахаров е бил под наблюдение, но докато измислял водородната бомба, агентите на КГБ докладвали, че "нищо не прави, само се разхожда в парка и пуши", казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Сотир Марчев, дмн, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология. Още за него четете в края на интервюто.
- Проф. Марчев, сигурно като лекар често виждате хора, които са хронично изтощени без реална болест. Възможно ли е голяма част от съвременния стрес да идва от това, че насилваме нервната си система да работи в екстровертен или интровертен режим, който биологично не ни е заложен?
- На входа на храма на Аполон лечителя в Делфи древните гърци са изписали най-важното здравно послание: “Познай себе си”. Днес ние най-често си го обясняваме и прилагаме за дребни и незначителни неща - на ниска или висока възглавница му е удобно да спи; каква храна понася, каква не понася; действа ли му кафето и колко кафета не му пречат; кой вид спорт би могъл да спортува трайно ежедневно и му идва отвътре...
Да, тези неща имат значение за здравето, но когато древните гърци са написали “Познай себе си”, са имали предвид, че трябва да живеем съобразно нашия тип нервна система.
Още през 1921 г. Карл Юнг разделя хората на две крайности – интроверти и екстроверти, с една голяма група по средата – амбивертите. Основната разлика е в това как “зареждаме батериите” си. Интровертът се изчерпва от общуването и има нужда от самота и тишина, за да се възстанови. Екстровертът, обратно, се тонизира и черпи енергия именно от контакта с другите. Колкото повече хора има около него, толкова по-ентусиазиран става.
- Коя група преобладава в обществото?
- При никой биологичен вид интровертите не са под 20%, екстровертите също са поне 20%, като най-голямата група са амбивертите - по средата. Но няма точна статистика, защото ние се меним с възрастта.
Например между 11- и 25-годишна възраст нашият мозък е програмиран да търсим приятели и да завързваме приятелства. Нашите най-добри приятели остават тези, с които сме се запознали в тези години. След това вече имаме познати, но рядко имаме приятели. Истинските ни приятели остават тези, с които сме се запознали преди около 25-годишна възраст - когато е бил отворен този прозорец в мозъка, когато е била отворена тази функция в мозъка.
С годините нещата се променят. Преди 20-ина дни издадох книга с любимите си медицински афоризми и там в рубриката “Старост” цитирам, че едно от удоволствията на старостта е, че постепенно можеш да си позволиш да се отказваш от разни неща, включително от контактите, които те натоварват. В този дух е и афоризмът: “Като напреднеш в годините, разбираш защо Баба Яга е отишла сама в гората и е яла всички, които са я дразнели”. Възрастта ни променя.
- Често бъркаме тези понятия с представа за общителност или срамежливост. Къде минава границата между биологичния тип и чертите на характера?
- Това е ключова разлика. Интровертността не е необщителност. И двата типа общуват, но по различен начин. Интровертът предпочита задълбочени разговори с малко хора в спокойна среда, докато екстровертът търси мащаба, шума и повърхностните, но многобройни контакти.
Срамежливостта е съвсем друга ос – тя зависи от това колко ни пука за чуждото мнение.
Може да си срамежлив екстроверт като Барбра Стрейзънд или несрамежлив интроверт като Бил Гейтс. Това определя и тежестта на сценичната треска.
Най-трудно е на срамежливия интроверт, докато несрамежливият екстроверт почти не усеща напрежение пред публика.
- Много хора, характеризирани като темерути, постигат големи успехи в изкуството и науката. Каква е цената на тази енергия?
- Интровертите пестят енергията, която екстровертът изразходва за социални контакти, и я инвестират в учене, мислене и творчество. Това важи дори в спорта – великите атлети често са тези, които прекарват часове в самотни тренировки.
Биологично интровертите са високо сензитивни, чувствителни. Ако им пуснете звук в слушалките, те ще го настроят на по-ниски децибели.
Обичайно проверката отчита около 55 децибела според едно проучване, докато екстровертите ще “надуят” звука до 72 децибела. Интровертът просто усеща света по-силно и затова по-бързо се пресища от него.
- Има ли еволюционна причина природата да запази и двата типа? Защо не сме само от едните или само от другите?
- Това разделение съществува при всички видове – от мухите дрозофили до маймуните. В едно стадо елени интровертните индивиди са тези, които постоянно се ослушват и първи усещат хищника. Те пазят стадото. Но ако настъпи глад и трябва да се търсят нови пасища, екстровертните елени са тези, които повеждат групата към непознатото.
При хората има и друг баланс: екстровертите имат повече партньори и деца, но живеят по-кратко заради рисково поведение - алкохол, изневери, опасно шофиране и други подобни авантюри.
Интровертите имат по-малко деца, но компенсират с по-дълъг и безопасен живот. Така природата поддържа равновесието.
Разликата си личи още в родилното отделение.
Около 20% от бебетата реват безспирно – това са бъдещите интроверти. Те просто усещат твърде много миризми, вибрации и шумове, които ги стресират. Продължават да са по-чувствителни и съответно по-уязвими чак до гимназията. В началното училище - от 1-и до 4-и клас, тези деца често имат по-посредствен успех, защото големият клас е кошмар за тяхната нервна система. Те “разцъфват” по-късно, в гимназията или университета, когато способността им да се задълбочават и да учат ги извежда напред.
Много “отличници в живота” са били посредствени ученици просто защото училищната среда не е била за техния тип нервна система.
- Какъв е вашият съвет към родителите на интровертни деца? Как да им помогнат да се адаптират в този шумен свят?
- Най-важното е да не използвате шоков подход. Ако детето го е страх от морето, не го хвърляйте във водата – това води до доживотни кошмари. Използвайте десенсибилизация: първо топвате пръстчето, утре глезена, после коляното.
Преди първия учебен ден заведете детето в празното училище. Нека разгледа класната стая и тоалетните на спокойствие, за да не бъде всичко това огромен стрес на 15 септември.
В час го научете да взима думата първо. Колкото повече чака, толкова повече “сценичната му треска” расте и го тревожи. Ако се изкаже веднага, напрежението му спада и може да слуша спокойно останалата част от урока.
- А как да разпознаем и насочим детето екстроверт?
- Екстровертното дете трябва да бъде научено на дисциплина и усамотение.
Както един наш виден финансист казваше на сина си: “Ставай, китайче, и почвай да учиш, че истинското китайче вече е научило два урока!”. Екстровертът трябва да разбере, че за да успее, понякога трябва да спре да купонясва и да остане сам с учебниците.
- Има ли значение къде живеем? Географията влияе ли на баланса интроверти - екстроверти?
- Определено. Народите, създадени от мигранти в миналото, са по-екстровертни, защото точно този тип хора тръгват да търсят нови земи. Америка и Балканите са типичен пример – тук честотата на екстровертите е много висока.
На другия полюс е Япония или Скандинавието. В Япония интровертността е хилядолетна култура. По време на специализацията ми в Осака имах приятел, чиято съпруга можеше да обикаля часове в търсене на адрес, но нямаше да спре минувач да пита, за да не прекъсне мислите му.
Във Финландия пък се шегуват, че разбираш дали финландец те харесва по това, че гледа върха на твоите обувки, а не на своите собствени.
- Как да изберем правилната професия според биологията си, за да не плащаме със здравето си?
- Това е най-важното.
Интровертът може да е отличен студент по медицина, но ако стане лекар в кабинет, където на всеки 15 минути влиза нов човек, той ще се съсипе. За него е по-добре да е семеен лекар и да общува с постоянна група хора, учен в лаборатория или дори шофьор на камион на дълги разстояния – там, където може да има повече време сам със себе си.
Екстровертите са родени за политика, шоубизнес, организация на събития – места, където говоренето и пътуването са норма.
Ако един интроверт се насилва цял живот да работи екстровертна работа, той плаща с висока тревожност, ускорен пулс и като цяло по-голям риск от сърдечносъдови заболявания.
- Означава ли това, че интровертът никога не трябва да излиза на сцена?
- Означава, че трябва да го прави по важен повод. Може да си интроверт и да изнесеш блестяща лекция или да представиш книгата си, защото имаш цел. Но след това трябва да имаш своето място за възстановяване – уютна тишина и спокойствие. На себе си бъди най-верен, както казва Шекспир. Можеш временно да смениш режима, но трябва да знаеш къде е твоето “зарядно устройство” срещу изтощената социална батерия.
Това е световен феномен.
Спомням си един виртуозен цигулар, който беше готов да свири за много по-нисък хонорар, стига да не го принуждават да остава на коктейла след концерта.
За интроверта изявата на живо пред хора е върхово усилие, след което единственото решение е незабавното уединение. Ако не си дадем това време за “рестарт”, цената е здравето ни.
- Как се отразяват тези разлики в семейството, между партньорите? Могат ли екстроверт и интроверт да си живеят щастливо?
- Разбира се, те често се допълват. Интровертът в семейството е “котва” – той обича познатите места и може да прекара 30 години ваканциите си с удоволствие в един и същ курорт. Екстровертът е този, който внася динамика.
Вижте големите политически двойки: Франклин Рузвелт е бил краен екстроверт, но до него е била Елеонор Рузвелт – типичен интроверт. Тя е казвала: “Висшите умове обсъждат идеи, средните – събития, а низките – хора.”
Същото е и при семейство Клинтън. Интровертът често е този, който “приземява” и дава вярната посока.
- В професионалния свят коя комбинация от шеф и екип е най-успешна? Има ли идеален тип началник?
- Най-успешните компании в света са плод на съюза между интроверт и екстроверт.
В “Гугъл” имаме Лари Пейдж - интровертът с идеите, и Сергей Брин - човека, който ги реализира.
В “Епъл” са Стив Возняк, който сглоби първите компютри в тишина, и Стив Джобс, който ги продаде на света със своята харизма. Ако и двамата бяха интроверти, идеята щеше да си остане велик проект, скрит в един гараж. Ако бяха само екстроверти – щеше да има много шум, но без истинско съдържание. Силата им беше в това, че единият създаваше в тишина, а другият имаше енергията да го покаже на света.
Що се отнася до началниците – екстровертът е чудесен лидер за пасивни служители, защото може да ги мотивира механично. Но ако управлявате екип от творчески личности или инженери, интровертният началник е по-добър. Той изслушва, дава пространство на чуждите идеи и не държи винаги да е център на вниманието.
- Казвате, че природата ни създава различни, за да се допълваме, а в същото време, че големите идеи се раждат в самота, кои са емблематичните примери?
- Самотата е горивото за великите умове.
Ше прозвучи за много хора като виц, но Исак Нютон е бил толкова голям интроверт, че за 7 години в парламента – да, той е бил и депутат, е взел думата само веднъж. И защо? За да помоли да затворят прозореца, защото духа.
Айнщайн пък е мечтаел да бъде пазач на фар.
Сахаров е измислил водородната бомба по това време, по което агентите на КГБ докладвали за него, че “този човек нищо не прави, само се разхожда в парка и пуши”.
Примери много в историята, но и в съвременността. Днес най-богатите хора като Бил Гейтс и Уорън Бъфет са крайни интроверти. Бил Гейтс разказва в спомените си какво откритие е било за него да види друг подобен интроверт като Лорън Бъфет.
“Когато се запознавахме, погледнах кога можем да си уговорим среща, Бъфет също си отвори календара. И аз с безкрайно учудване видях, че за следващите две седмици Лорън Бъфет, по това време най-богатият човек в света, няма нито една среща.” Човек, който върти бизнес за трилиони долари, в следващите две седмици се освободил от каквато и да било среща с когото и да било. Защото това време на него му трябва да чете.
Така че интровертността не е пасивност, както привидно изглежда, тя е мощно оръжие, ако знаеш как да го използваш. Както казва Ганди: “Леко и внимателно можеш да разтърсиш света.”
ВИЗИТКА
Проф. д-р Сотир Марчев, дмн, е началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР, почетен член (FESC) на Европейското кардиологично дружество, републикански консултант по кардиология.
Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт.
Притежава европейски и български сертификати за експертно ниво по ехокардиография, електрокардиостимулация и инвазивна кардиология.
Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината.
Специализирал е във Виена, Осака и др. Има защитена кандидатска дисертация в областта на тъканната доплер ехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия.
Автор е на едни от най-четените български медицински учебници – “Как се разчита ЕКГ”, “Как се преслушва сърце, бял дроб и корем”, “Как се разчита рентгенография” и др. Както и на книгите “Бъдете здрави! Как” (съставена от 24 интервюта във вестник “24 часа”), “Любимите ми медицински вицове” и “Любимите ми медицински афоризми”, издадени от КК “Труд”.
Дългогодишен член на лигата “Лекарите, на които вярваме”.
