20 истории, подкрепени от Фондация “Америка за България” и разказани от “24 часа”
В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.
Този път представяме Борислава Черкезова, изпълнителен директор на фондация “Карин дом” и Стелияна Маринова от неправителствената организация “Социална Чайна”.
25 г. след своето създаване “Карин дом” е организация с водеща роля в предоставянето на професионални услуги за деца със специални нужди и техните семейства. “Социалната чайна” във Варна предоставя работа на момчета и момичета, които са израснали без родители в социални институции и сега полагат усилия да успеят в живота.
- Г-жо Черкезова, вече 25 г. фондация “Карин дом” помага на деца със специални нужди и техните родители. Каква е историята на създаването ѝ?
- Историята започва през 1994 година с мечтата на дипломата, аристократ и филантроп Иван Станчов. По това време липсват политики за хората със специални нужди, децата са изоставени, скривани в домове и сиропиталища. Днес, 25 години по-късно, нещата не изглеждат така. Центърът е основан с идеята да се предлага иновативен модел с услуги за деца със специални нужди, за да може да се предотврати изоставянето им в домовете. Идеята на г-н Станчов е била
не само децата, а и родителите да получават подкрепа
Той успява да убеди семейството си да предостави наследствена вила за целите на фондацията. Името ѝ идва от първата братовчедка на Иван Станчов - Карин. Тя се е родила с церебрална парализа. Въпреки тази диагноза е водила пълноценен начин на живот и е подкрепяна от най-ранна детска възраст в Англия. Иван Станчов пренася тези добри практики и терапевтични модели с идеята да промени българската система.
- Тази година “Карин дом” отбеляза годишнината си с книга. Какви истории са разказани в нея?
- Тези 25 години са изключително важни за нас. Идеята на книгата е да съберем различни истории на родители, екипа, партньори, съмишленици и доброволци с идеята да представим пътя на промяната. Когато Иван Станчов основава фондацията, децата със специални потребности са били скрити от очите на обществеността. Семействата са ги изоставяли много често или са ги отглеждали сами, изолирани от обществото. Днес децата живеят със своите семейства, учат, играят на площадките с други връстници, посещават детска градина и училище. Целта беше с различните интервюта и споделени истории да разкажем този път на промяната, който основно е път на борба с предразсъдъците.
Сега имаме по-толерантно общество и все повече съмишленици подкрепят нашата кауза.
- Коя е най-голямата промяна у родителите на деца със специални потребности?
- Най-тежката битка, която сме водили през годините, е самите родители да се почувстват спокойни и да потърсят подкрепа навреме. Все повече от тях споделят своите предизвикателства и проблеми, които срещат. Предразсъдъците са първата бариера, която им пречи да бъдат до детето и да го подкрепят навреме. Съвсем нормално е, когато се роди дете със специални нужди, родителят да се затвори и да се самоизолира. Нашата цел е с партньори в здравния сектор, в образователния да достигаме навреме, да подкрепяме семейството.
- На какво най-вече учите родителите?
- Моделът на работа на “Карин дом” е, че не подкрепяме само детето, а и родителите от първата ни среща. Бащата и майката трябва да разберат, че те са най-ценният и важен партньор на своето дете. То може да води независим и щастлив живот, стига околните да повярват в неговите възможности и силни страни. Невероятна радост и гордост за всеки родител е, когато то започне да комуникира, да поиска бисквитка от мама и тате, да се обуе само. Това е знак, че то става независимо.
- Как се променя детето, когато дойде за първи път в центъра, и след определен период от време?
- За нас е важно да видим промяна в неговото ежедневие, първо то да идва спокойно и усмихнато по време на терапевтичните интервенции в центъра или когато наш екип по ранна интервенция посещава семейството в дома. Това е най-важното, а оттам нататък целите, които си поставяме, са през очите на родителите. За нас е голямо значение да споделят кои са техните приоритети. Например да ни кажат: “Искаме с нашето дете да отидем спокойно на детската площадка и да играем, да седне с останалите деца”. Тогава това се превръща в наша цел, после работим и за когнитивни, социални умения, но през очите на родителите и през ситуациите в тяхното ежедневие.
- Колко дълъг е периодът на промяна у детето?
- Ако родителят ни потърси рано - от 0 до 3 години, тогава много бързо се преодоляват предизвикателствата,
защото детето учи и възприема
След тази възраст е необходимо по-дълго време, за да се изгради или премахне някоя рутина в модела на учене, на игра, на комуникация. Много е важно и как родителят участва. Ако активно продължава със заниманията и у дома или въвлече учителите в детската градина, тогава се случва по-бързо. Затова имаме обучения, на които социалните работници или терапевтите винаги споделят какво са направили през деня с детето, разказват какво е постигнало, дават допълнителни упражнения.
- Колко занимания имате седмично с родителите и децата?
- Фондацията има два центъра към момента. Единият е по ранна детска интервенция. Той предлага услуги в семейна среда - два пъти в месеца наш екип логопеди, психолози или физиотерапевти посещават семейството и
насочват родителите как могат да подкрепят детето
Другият център е по социална рехабилитация и интеграция, който работи с деца от 3 до 7 години. Услугите са според нуждите на детето, като за него могат да работят психолог, терапевт, ерготерапевт.
- Може ли да отличите някоя от историите на деца със специални нужди?
- Мен много ме впечатлява историята на едно от първите деца, които фондацията е подкрепила. През 1996 г. момиче с детска церебрална парализа посещава “Карин дом”. По случай 80-годишнината на Иван Станчов, когато то е на 14 години, смело и открито заявява, че ще танцува валс с него. Това е нейният подарък за рождения му ден. Кани го на валс и пред очите на екипа двамата танцуват.
Другата история е с една майка. Много често родителите на деца със специални потребности забравят за своя личен живот покрай грижите и притесненията. Имахме инициатива за родителски обучения, като идеята беше бащите и майките да споделят, да видят, че не са сами. Тогава водих лекция и основното ми послание беше, че
всеки, който иска да промени нещо в личния си живот,
може да бъде предприемач, когато иска нещо за себе си. Една от майките беше в етап на отхвърляне на проблемите на своето детенце, беше забравила за себе си. Поставих на семейството предизвикателството да направят някаква малка промяна за себе си . На следващия ден жената дойде с боядисана коса и каза, че се е почувствала по-добре. А след 2 години беше готова да продължи към своята работа да преподава уроци по балет на ученици. Това е знак, че тя вече е спокойна, по-уверена, усетила е подкрепата за себе си и детето си.
- Във фондацията работят само специалисти, но има ли нужда и от доброволци?
- Доброволците са част от екипа от самото създаване на “Карин дом”. Идват и от чужбина, и от страната, като се включват в поддържането на градината, в организирането на различни събития и празници.
- От каква помощ най-вече имате нужда?
- Доброволците могат да се включват в организирането на наши благотворителни кампании. Предстои ни изместване в новия комплекс и там
разчитаме много на доброволческата помощ
по пренасянето на мебели, почистване. А при работата с деца доброволчеството изисква повече подготовка, предварителни познания, информация, като нашият екип помага и обучава.
- Какво точно представлява новият терапевтичен център?
- Ние го наричаме комплекс, имаме здравни, образователни и социални услуги за децата. На едно място семейството ще получи и здравна грижа, и необходимата социална и психологическа подкрепа, диагностика, образователни услуги, терапевтични услуги. Това, което отличава новия комплекс, е, че разполага с модерна хидротерапия - басейн и масажна вана за бебета. Така ще помагаме на деца с двигателни затруднения. Хидротерапията е водещ метод, който дава много добри резултати при децата със специални потребности. Ще имаме много по-голяма физиотерапия и ерготерапия. Предстои ни да оборудваме центъра с нови мебели. В тази посока търсим съмишленици и приятели, които биха помогнали.
Повече информация за дейността на “Карин дом” и как да дарите може да откриете на: https://karindom.org/.
Банковата сметка е BG56STSA93001506068418
Стелияна Маринова: Младежи от домовете трудно приемат критика, но с “Браво, ти можеш!” при всеки се показва талантът
- Г-жо Маринова, какво представлява “Социалната Чайна”?
- “Социалната Чайна” е едно от малкото социални предприятия във Варна, което дава първа работа и менторска подкрепа на младежи, израснали в държавни институции - в домове за деца или центрове за настаняване от семеен тип. Подкрепяме от 2020 г. и младежи от рискова семейна среда, които не са пребивавали е институции. Говорим за лица над 16-годишна възраст, преминали през сериозни неща - зависимости от различни вещества, бедност, тормоз в семейството или в училище. На всеки се опитваме да помогнем. В Чайната, която се намира в центъра на Варна, предоставяме първа защитена работа. Разбираме ги, ако понякога закъсняват, отсъстват, но ги съветваме как би трябвало да се държи един възрастен човек на пазара на труда, научаваме ги как да правят топли и студени напитки, храна, да посрещат клиенти, да почистват. Другото, за което им помагаме, е в личностно развитие. Подкрепяме ги да участват в различни курсове, да учат езици, да посещават училище, да се завърнат към образованието си, да изкарат шофьорски курсове. Предоставяме им професионални курсове, ако разберат, че работата в ресторант не е за тях, насочваме ги към нещо, което би им доставяло удоволствие. Даваме им умения за финансова култура, какво представляват здравословните отношения между партньори, приятелства, какво поведение да имат в интернет, как трябва да се отнася към тях работодателят им.
- Каква е идеята за създаването на социалното предприятие?
- В началото е съществувала само менторска програма. Били са една малка група от доброволци, работили са с децата, но са разбрали, че само няколко часа занимания не променят съдбата им. Екипът е решил да направи нещо по-голямо. Тогава идва идеята. Успяват да намерят къщата, която е била на бивша банка, но собствеността е на община Варна и областната администрация на града. Превърнали са я в ресторант. Имали са само бързовар и един човек е дарил 10 кг мед и са правили чай. Тази напитка става лесно, а и е символ на топлината и уюта.
- До каква възраст могат младите хора да работят при вас?
- До 29 г., но това рядко се случва. В момента при нас има седем души. Идеята на чайната е да не остават с години при нас. Идеалният вариант, за който сме се убедили през годините, е 2-годишна заетост. Това е времето, в което работим за развитието на младежите, а ако останат повече, те свикват и спират прогреса си. Подпомагаме ги да си намерят следващата работа.
- Как се променят младите хора, след като работят в Чайната?
- В началото децата са несигурни. След няколко месеца на всеки талантите му излизат наяве и започваме да работим по нуждите и уменията му. Някои трудно приемат негативна обратна връзка и ние ги учим да приемат критика например. Всички идват с голям хъс, искат да се справят, радват се, когато нещата вървят добре, когато са поощрени и разбрани. Помощта ни е от поощряването - “браво, ти можеш” до ориентиране към някакъв курс или съдействие да се запишат да учат в университет.
- Хората, които работят в чайната, участват и в менторска програма, какво представлява тя?
- Ние имаме доброволческа група, която посещава центъра за настаняване от семеен тип на деца без увреждания. Това е екип от около 10 човека, които всяка седмица измислят различни ателиета, забавляват и водят децата от центъра на различни видове дейности.
