Съдбата на аятолаха е лоша поличба за световните лидери
Притаили дъх, европейските лидери чакат да мине годината и президентът Тръмп най-сетне да се окаже “куца патица”, за да миряса. А най-нетърпелив е украинският президент Зеленски. Всяка вечер той се моли на Йехова да го отърве от оранжевия душманин, който все си шушука нещо с Путин, явно дели Украйна зад гърба му.
Всички чакат, но кой от тях ще дочака? Истината е, че краката на най-големите европейски лидери още повече се клатят. На Доналд Тръмп му остават още почти 3 години на поста. А ръцете му ще са развързани още 9-10 месеца и чак тогава евролидерите ще си отдъхнат, ако още са на коня.
Миналата година през февруари Тръмп се радваше на 52 процента одобрение и 43 на сто неодобрение, докато днес е обратното - 56% неодобрение и 41% одобрение. Всичките му предизборни обещания са счупени чинии. Неотдавна Върховният съд се произнесе, че няма право самоволно да вдига и сваля митата - по конституция това било прерогатив на Конгреса. Така главната му световна игра отиде на кино.
Щеше да спре войната в Украйна за 1 ден? Краят ѝ не се вижда. Нямаше да сменя режими, а точно с това се е заел. Щеше да печели Нобелова награда за мир, а в негова чест тези дни т. нар. часовник на страшния съд бе сверен на 85 секунди, най-близкото до края на света разстояние за всички времена. Изцяло негова заслуга.
Тези дни от поредните досиета на Джефри Епстийн изскочиха показания на 13-годишно момиче, което познало Тръмп по-отблизо, отколкото дъщерите му. Най-влиятелните блогъри пък твърдят, че ударил Иран по заповед на Нетаняху, сигурно с нещо го държи. Ако спре да бомбардира Иран - провал, ако прати пехота да смени режима - още по-зле, ще загинат американски младежи заради хатъра на Биби. Каквото и да направи,
провалите се трупат повече от греховете.
На междинните избори през ноември демократите ще вземат Долната камара, това вече е неизбежно. Но ако вземат и Сената? Тогава Тръмп ще е куца патица и с двата крака.
Демократите почти сигурно ще го “импийчнат” за трети път, но това е малката беля. Импийчмънтът е само обвинението, за присъдата се иска две трети мнозинство в Сената. На пръв поглед това е невъзможно, но на втори? Да речем, че го импийчнат още три пъти поред по три различни повода. И по всички телевизии тръгват безкрайни свидетелства, разпити, обвинения, пикантни подробности при срамни обстоятелства, седмици и месеци наред. Гаврата ще е такава, че републиканските конгресмени ще се усещат като агнета на шиш сред хор от каба гайди. Ще гледат как пред очите им се пържат политическите им кариери, как умира цялата им партия. Няма начин
в един момент да не се натресат на Тръмп, за да му направят предложение, на което не може да откаже.
Напълно възможен сценарий. Макар и да е победа за глобалната демокрация, смъртта на аятолах Хаменей може да се окаже лоша поличба не само за Тръмп, но и за другите глобални лидери. Да вземем например британския премиер Киър Стармър - вече се виждат краката на тези, които идват да го изнесат. Преди месец той едва оцеля, след като близкият му съпартиец Питър Манделсън лъсна като агент на педофила Епстийн. Според анкетата на YouGov при Стармър разликата между одобрение и неодобрение е минус 49! С такъв имидж по-добре нямидж. Но лейбъристите още не могат да му кажат да го няма, защото не са му намерили заместник. Ако продължават да се мотаят, може да я няма и партията.
Както във Великобритания, така и в цяла Европа могъщите в миналото леви партии се изперверзиха и потънаха. Лейбъристите в Британия например управляват с едва 16 пункта одобрение, а до края на мандата им остават още 3 години. Консерваторите също са на дузпата със своите мижави 17 пункта одобрение, но те пък смениха лидера си от индиец на африканка, така че да дръпнат малко от електората на бъдещето. Междувременно пред Ламанша се е събрал още един нов бъдещ електорат, който чака затоплянето, за предприеме плувен маратон.
В Германия главата на канцлера Фридрих Мерц (ХДС/ХСС) също не стои здраво.
Той започна да управлява с 38% одобрение през май миналата година, а сега е на 23%. Затова пък недоволството е скочило на 67 процента, но това е само началото - кризата не си тръгва, а се усилва, тъй като горивата поскъпват не с часове, а с минути. Следващите избори в Германия по план са през 2029 г., но във всеки един момент коалиционният партньор ГСП (социалдемократите) може да реши да се обиди и да се спаси поединично. Ако изкара пълните 4 години в прегръдките на Мерц, ще завърши като БСП. Така че нищо не е сигурно.
За разлика от Стармър и Мерц, френският президент Макрон е гарантиран до края на мандата си през май догодина, освен ако не реши да последва примера на Румен Радев и да си хвърли оставката предсрочно. Но Радев тепърва ще прави партия, а Макрон я направи отдавна, дори ѝ смени името, но това не ѝ помогне много. Даже никак. Вместо неговата глава вече паднаха главите на трима назначени от него премиери, а има време за още поне двама. Изобщо френската система доста прилича на българската по лекотата, с която хвърчат премиерските глави. Това е “полупрезидентският режим”.
Иначе самият Макрон си е за алегоричната гилотина – одобрението му сред французите е 16 процента, а неодобрението 79 на сто. Явно премиерите са му бушони. Затова пък през февруари брюкселските социолози го изкараха най-популярния лидер в ЕС, следователно вече е готов за шеф на ООН.
Ще кажете - затова пък Путин е железен с неговите 80 процента одобрение. Но който внимателно следи Русия, не може да не забележи подводното течение. В култовата политическа седянка “Вечери с Владимир Соловьов” постоянно се критикува и цялото управление на държавата, и системата, и войната, и всичко с изключение на вожда. Той уж все дава мъдри указания, но саботьорите все не ги изпълняват. Защо са толкова плахи, защо не ударят някоя европейска столица я със “Сармат”, я с “Орешник”?
Опасността за Путин не идва от прозападните либерали, а от суперпатриотите милитаристи. В друго едно предаване заместник-президентът на Руската академия по ракетните и артилерийските науки Константин Сивков призова “здравите сили” да вземат нещата в ръцете си, да арестуват всички предатели и олигарси, да национализират цялата промишленост и - вставай, страна огромная! Дранг нах Одеса!
А Путин? Путин пак ще си е президент, пак ще си олицетворява нацията, но няма да пречи на победата. Така стават нещата в Русия – елегантно.
Да не би да пропуснах китайския лидер Си Дзинпин? За Китай нищо не знам, освен че мандатът на лидера и там е железен. Вярно, през януари арестуваха няколко висши генерали, а в западните медии писаха, че е предотвратен опит за преврат. Ако е така, то поне до края на 2026 г. за Китай можем да сме напълно спокойни.
