"Ударите срещу Иран показват, че Доналд Тръмп е готов да използва военна сила без реален контрол от Конгреса и така да тласне Съединените щати към модел на еднолична власт. Това е опасно не само за американската демокрация, но и за целия международен ред, защото дава пример на други сили да действат по същата логика - Русия в Украйна, Китай спрямо Тайван или всеки силен срещу по-слаб. Бих сравнил Тръмп с Наполеон, който се връща от Елба и после се сблъсква с Ватерло. Въпросът е дали Тръмп ще се сблъска със своето Ватерло".
Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Брус Фейн, бивш американски зам.-министър на правосъдието от администрацията на Роналд Рейгън.
Той предупреди, че САЩ се отдалечават от първоначалната идея за Америка като държава на принципи, достойнство, върховенство на закона и приемане на хората, които споделят тези ценности. Според Фейн ксенофобската реторика, президентските войни и обезсилването на Конгреса превръщат американската политика в заплаха за глобалната стабилност.
Проф. Фейн е в България, за да сподели опита си от американското управление, политиката и образованието. По думите му всяка държава, включително България, трябва внимателно да следи как САЩ използват силата си, защото последиците от американската външна политика се усещат в целия свят.
„Бях поканен, за да говоря пред студенти и преподаватели по право и да споделя опита си в управлението, политиката и образованието, който може да бъде полезен за България. Важно е да се разбере как Съединените щати могат да проектират своята сила във външната политика, особено след атаката срещу Иран, защото ситуацията остава много нестабилна. България също е изправена пред предизвикателството на конституционната реформа. Политиката често е изкуство на опита и грешката", заяви проф. Фейн.
Той подчерта, че американската Конституция е най-дълго действащата в света и затова опитът на САЩ може да бъде полезен за други държави. Според него обаче в момента светът вижда не толкова стабилност, колкото непредсказуемост в американската политика. Това засяга не само геополитиката, но и икономиката, енергийните цени, веригите за доставки и сигурността на бизнеса.
„Вярвам, че Съединените щати имат Конституция, която е най-дълго действащата в историята на света. Мисля, че разполагаме с опит и разбиране, които могат да бъдат полезни за България при изграждането на нейната вътрешна политика. В краткосрочен план обаче виждаме непредсказуемия характер на американската външна политика, включително при администрацията на Байдън. Това създава последици с глобално въздействие, включително в България, върху цените на енергията, веригите за доставки и необходимостта от международен правов ред, който да дава сигурност на бизнеса", каза той.
Проф. Фейн заяви, че настоящата американска администрация не отговаря на първоначалната идея, върху която са създадени САЩ. Той припомни, че през 2026 г. страната отбелязва 250 години от Декларацията за независимост, която утвърждава Америка като политическа идея, а не като общност, определяна от произход, раса или религия. Днес, според него, се наблюдава обратен процес.
„Не мисля, че настоящата администрация отговаря на тази идея. Иронично е, че през 2026 г. отбелязваме 250-ата годишнина от нашата Декларация за независимост, която създаде Съединените щати като идея. В същото време сякаш се връщаме към монархическо мислене, срещу което въстанахме на 4 юли 1776 г. Това е контрареволюция срещу Американската революция", заяви бившият зам.-министър на правосъдието.
Той е особено критичен към политиките, които поставят произхода, расата и религията над принципите на гражданството. По думите му подобен подход противоречи на американската традиция, според която човек може да бъде американец, ако приема принципите на трудолюбие, върховенство на закона, толерантност и компромис.
„Днес се внушава, че случайността на раждането, расата или религията определят всичко. Виждаме политики, които напомнят етническо прочистване, без почти никакво колебание. Ако си хаитянин, ти казват, че трябва да се върнеш в Хаити. Няма значение дали имаш зелена карта или работиш законно. Ако си сомалиец, те наричат с унизителни думи. Това е в пълно противоречие с идеята, че Съединените щати са идея", каза проф. Фейн.
Според него Америка е била силна именно защото е приемала хора, които споделят нейните принципи. Той предупреди, че днешната политическа посока подменя този модел с етническо и религиозно изключване. Фейн даде пример с отношението към белите африканци, които според него са представяни от администрацията като потисната група, въпреки историческия контекст на апартейда и експлоатацията на чернокожото население.
„Съединените щати означават, че приветстваме имигрантите, стига те да приемат нашите идеи за труд, върховенство на закона, толерантност и компромис. Тогава ти си американец. Днес това е изместено. Единствената група в света, която получава бежански статут, са белите африканери, които в продължение на повече от век са ограбвали чернокожите африканци за трилиони долари. Те са представяни като потиснатата група. Това показва колко неспособна е тази администрация да разбере произхода на Съединените щати", подчерта той.
Проф. Фейн определи настоящия момент като повратен за Америка.
„Мисля, че сме в повратна точка. Бих го сравнил с Наполеон, който се връща от Елба и после се сблъсква със своето Ватерло. Въпросът е дали Тръмп ще се сблъска със своето Ватерло. Защото това очевидно е опит да се върне назад Американската революция. Това е ксенофобски подход, според който Америка не е идея, освен ако не си бял, не отправяш правилните християнски молитви и сексуалната ти ориентация не е приеманата от властта", каза той.
Фейн смята, че борбата за американската идея никога не е окончателно спечелена. Тя трябва постоянно да бъде защитавана чрез образование, институции и култура на толерантност. В противен случай, предупреди той, САЩ могат да се върнат към племенна логика, подобна на тази в други общества.
„Тази борба винаги съществува, защото човешкият вид не е естествено толерантен по този начин. Америка е уникална със своето раждане в сравнение с всяка друга държава. Затова тази идея трябва да бъде защитавана и възпитавана чрез образование. Иначе тя ще изчезне и ще се озовем в общество, разделено по племенен принцип, както се случва в много други държави", заяви проф. Фейн.
Бившият американски зам.-министър на правосъдието е един от последователните критици на т.нар. „президентски войни", тоест военни конфликти, започвани от Белия дом без одобрение от Конгреса. Той припомни, че при създаването на американската Конституция през 1787 г. основателите на САЩ са били единодушни, че властта за започване на война не бива да бъде поверявана на изпълнителната власт.
„Когато създадохме нашата Конституция през 1787 г., имаше съгласие между всички участници, че никога не трябва да даваме военната власт на изпълнителната власт. Цялата история, включително примерът с британския крал Джордж III, показва, че изпълнителната власт винаги измисля оправдания за война. Войната дава власт, тайна, шовинистичен ентусиазъм и незряла тръпка от доминацията", посочи той.
По думите му основателите на САЩ са поверили правото за обявяване на война на Конгреса именно защото той е съвещателен орган, който трябва да обсъжда, да спори и да носи политическа отговорност. Президентът, обратното, има естествен стимул да концентрира властта в свои ръце, особено по време на криза.
„Основателите казаха: никога няма да позволим войните да бъдат започвани от изпълнителната власт. Те повериха военната власт на Конгреса, защото Конгресът е съвещателен орган. Той не печели нищо във военно време. Напротив, тогава често е сведен до безлична институция. Затова военната власт може да бъде доверена на Конгреса", каза Фейн.
Той изтъкна, че повече от век този принцип е позволил на Америка да се развива като икономическа и политическа сила, без да изтощава ресурсите си във войни. Според него именно отказът от постоянни военни авантюри е позволил на САЩ да се превърнат от малка държава в световна сила.
„Повече от век това беше свещена територия и ние не влизахме във войни. От създаването на Конституцията през 1787 г. в продължение на повече от столетие Съединените щати растяха. Бяхме малка държава и станахме световна икономическа сила. Изпреварихме Германия, Великобритания и Франция, защото не губехме време, пари и талант във войни", заяви проф. Фейн.
Според него промяната настъпва около Испано-американската война, когато САЩ започват да действат като имперска сила. Макар текстът на Конституцията да не се променя, политическата практика постепенно превръща президента в реалния човек, който решава дали страната ще воюва.
„Около Испано-американската война сключихме нещо като „сделка с дявола". Завладявахме Филипините, Пуерто Рико и Куба. Текстът на Конституцията не се промени, но политиката фактически превърна решението за война в решение на президента", каза той.
Фейн сравни периода на ограничени войни в ранната американска история с последвалата епоха на постоянни интервенции. Той подчерта, че преди възхода на „президентските войни" САЩ не са имали постоянна армия и не са насочвали ресурсите си към разрушение, а към развитие, изобретения и граждански напредък.
„Преди това почти нямахме войни. Водихме войната от 1812 г. срещу британците, но иначе не харчехме огромни средства. Нямахме Пентагон, нямахме постоянна армия, нямахме нищо, което да отклонява нашия талант и ресурси към убиване, вместо към това животът да стане по-добър, да се създават изобретения и да се почита мислителят, а не бронираният рицар", заяви той.
Според него след като Конгресът фактически се отказва от военните си правомощия, САЩ започват серия от военни намеси по целия свят. Първоначално те са насочени към Латинска Америка, но след Втората световна война придобиват глобален мащаб.
„Когато поверите военната власт на президента, става опасно. Оттогава имаме стотици войни, защото Конгресът фактически предаде военната власт на президента. Влизахме в Хаити, Гватемала, Хондурас, Мексико, Доминиканската република. Първо беше Латинска Америка, а след Втората световна война това стана глобално", каза проф. Фейн.
Той даде пример с Виетнам, Лаос, Камбоджа, Ливан, Панама и Афганистан.
Фейн предупреди, че подобни действия създават опасни международни прецеденти. Ако САЩ могат да действат едностранно, други сили също могат да използват същата логика, включително Русия в Украйна или Китай спрямо Тайван.
„Създадохме ли прецеденти, които ще предизвикат сътресения навсякъде и ще дадат основание на Путин да влезе в Украйна или на Китай да влезе в Тайван? Къде спира това? На практика казваме: силните правят каквото могат, слабите търпят каквото трябва. Върховенството на закона губи всякакво значение и светът потъва в хаос", заяви проф. Фейн.
Той сравни днешната международна среда с обстановката преди Първата световна война, когато липсата на ясни правила и надмощието на силата водят до катастрофални последици. Според него днес рискът е още по-голям заради глобалните икономически връзки, изкуствения интелект и взаимната зависимост на държавите.
„Това ми напомня за началото на Първата световна война. Започва се с ерцхерцог Фердинанд в Сараево, а скоро след това 40 милиона души са убити. Правилото е било: ако искаш война, започваш война. Няма значение каква е целта. Днес създаваме същите условия и същия манталитет, които доведоха до Първата световна война, но този път последиците ще бъдат глобални", предупреди той.
Проф. Фейн свърза ударите срещу Иран с дългата американска традиция на президенти, които обещават мир, но след това въвличат страната във война. Той заяви, че Доналд Тръмп не е първият президент, който нарушава обещанията си за ненамеса, но при него мащабът и опасността са особено големи.
„Тръмп водеше кампания с лозунга „Да направим Америка отново велика" и казваше, че няма да се намесва. След това започна интервенции в мащаб, който други президенти не са достигали. Първият ли е, който се отмята от обещанията си? Не", заяви проф. Фейн.
Той даде пример с Линдън Джонсън, който през 1964 г. се представя като кандидат на мира, но след това рязко ескалира войната във Виетнам. Според Фейн това показва колко силно е изкушението на президентската власт, когато няма реални ограничения.
„През 1964 г. Линдън Джонсън се яви като кандидат на мира за Виетнам. Първото, което направи, беше да ескалира войната. Започнахме със 100 000 войници, после станаха 200 000, после 500 000. Последва операция „Rolling Thunder". Хвърлихме повече бомби по линията „Хо Ши Мин", отколкото през цялата Втора световна война", каза той.
Фейн посочи и примера с Ричард Никсън, който твърди, че има „таен план" за прекратяване на войната във Виетнам. По думите му такъв план не е съществувал, а след избирането на Никсън загиват още повече американци.
„Ричард Никсън каза, че има таен план за прекратяване на войната във Виетнам. Нямаше такъв план. Повече американци загинаха след избирането на Никсън с неговия мирен план, отколкото при Линдън Джонсън", заяви бившият зам.-министър.
Според него проблемът е системен. Когато Америка действа като империя, президентите постепенно започват да гледат на интервенциите в чужбина като на начин да останат в историята, а не като на крайна мярка, подчинена на закона и демократичния контрол.
„Когато Америка десетилетия наред живее като империя, това се превръща в навик за президентите. Те казват, че ще останат у дома, после отиват навън, защото изкушението е твърде голямо. Това е жажда за власт и величие. Те искат да влязат в учебниците по история", каза проф. Фейн.
Той предупреди, че светът навлиза в нова, по-опасна фаза на геополитическо разделение. За разлика от Студената война след Втората световна война, днес Съединените щати според него са отчуждили не само противниците си, но и съюзниците си.
„Разликата с периода след Втората световна война е, че тогава все още имахме поне формални съюзници. Основният ни противник беше Съветският съюз при деспота Йосиф Сталин. Днес ситуацията е различна. Отчуждихме всяка държава в света. Нямаме съюзници", заяви той.
Като пример Фейн посочи отношението на Вашингтон към Европейския съюз, НАТО и Дания във връзка с Гренландия. Според него американското поведение подкопава доверието дори сред държави, които дълго са били близки партньори на САЩ.
„Нападаме Европейския съюз, нападаме членовете на НАТО. Дори казваме на Дания, която има суверенитет над Гренландия: ще вземем Гренландия. Уж сме съюзници. Заплашва ли Дания Съединените щати? Не. Днес САЩ са изолирани", каза проф. Фейн.
Той сравни САЩ с Наполеонова Франция, която постепенно отчуждава всички около себе си чрез постоянни претенции за доминация. Според него подобно поведение неизбежно оставя една държава сама, зависима от страха, а не от истински съюзи.
„Ние сме като Наполеон по време на Наполеоновите войни. В крайна сметка той отчужди всички, защото беше готов да нахлуе във всяка друга държава. Сключваше мирни договори, после ги отхвърляше. Днес нямаме никого", заяви той.
Проф. Фейн смята, че единствената държава, която в момента подкрепя САЩ безусловно, е Израел при управлението на Бенямин Нетаняху. Той обаче предупреди, че и това може да се промени, ако политическата ситуация в Израел се развие различно.
„Ако Нетаняху си отиде, не съм сигурен, че и Израел ще подкрепя САЩ. Той е подсъдим по обвинения в престъпления, а Международният наказателен съд го обвинява в геноцид и престъпления срещу човечеството", каза той.
Фейн е категоричен, че днес Китай е най-големият стратегически опонент на САЩ, а Русия е далеч по-слаба от някогашния Съветски съюз. Той предупреди, че американските действия срещу Иран могат да дадат аргумент на Пекин да действа по-смело спрямо Тайван.
„В краткосрочен план Китай е най-големият ни опонент. Русия днес е далеч по-слаба, отколкото беше Съветският съюз. Китай няма да се кланя на Съединените щати. Възможно е да нахлуе в Тайван и да каже: ако вие можете да влезете в Иран, ние можем да влезем в Тайван", заяви проф. Фейн.
„Ако сравните заплахата от Иран за САЩ със значението на Тайван за Китай, Китай има много по-силен аргумент да се намеси в Тайван. Там САЩ имат сили, провеждат обучение и продават оръжия за милиарди долари. Иран не беше съсед на Съединените щати и не продаваше оръжие на държави, които ще ни нападнат", допълни той.
Фейн не изключва възможността Китай да предприеме военни действия срещу Тайван. Според него това би поставило САЩ, Япония и целия регион пред непредвидима и опасна ситуация, особено ако президентът на САЩ реши да действа без одобрение от Конгреса.
„Китай може в крайна сметка да нахлуе в Тайван. Какво ще стане тогава, не знаем. Япония може да се включи, защото я притискахме да поеме отбранителен ангажимент към Тайван. Конгресът никога не би гласувал война за защита на Тайван. Но президентите може да действат сами, защото ще твърдят, че това е голямото предизвикателство и че САЩ трябва да останат номер едно над Китай", заяви той.
Въпреки тежките си предупреждения Фейн не смята, че упадъкът на американската демокрация е неизбежен. Той вярва, че САЩ могат да се върнат към първоначалната си идея, ако американското общество намери смелост да отхвърли имперската логика.
„Не вярвам, че е неизбежно Съединените щати да паднат от ръба на пропастта. Това зависи от американския народ. Трябват смели хора, които да кажат: не искаме да бъдем глобална империя. Искаме да се върнем към идеята, че Америка е идея. Можем да насърчаваме други да ни подражават, но не чрез сила и щикове", каза той.
Според него изборите за Конгрес през ноември ще бъдат важен тест за посоката, в която вървят САЩ. Той обаче не смята, че Демократическата партия сама по себе си може да спаси страната, защото лидерите ѝ са слаби по ключовите въпроси на войната, властта и конституционния ред.
„Има съпротива срещу Доналд Тръмп. Мнозинството американци не одобряват действията му. Изборите през ноември ще бъдат ключови за това дали махалото може да се върне в правилната посока", заяви проф. Фейн.
Той не изключи възможността в САЩ да се появи нова политическа сила или независима коалиция, ако обществото отхвърли и двете големи партии. Според него американската история познава подобни политически пренареждания.
„Възможно е да се появи независима фигура или коалиции, които да кажат, че и двете партии са ужасни. Може да се роди нова партия, както Републиканската партия възникна след Партията на вигите. В политиката се случват странни неща. В момента тенденциите са много тревожни. Центърът може да издържи, но може и да не издържи", каза той.
Говорейки за Роналд Рейгън, в чиято администрация е служил, Фейн подчерта, че най-голямата разлика между Рейгън и Тръмп е отношението към Конгреса и закона. По думите му Рейгън е разбирал, че Конгресът е равноправна власт, докато днешният президентски модел пренебрегва тази система на баланс.
„Роналд Рейгън знаеше, че Конгресът има своя роля. Той не променяше имиграционните закони с укази. Имахме много известен закон, по който работих: Законът за имиграционната реформа от 1986 г. С него узаконихме статута на около три милиона имигранти", каза проф. Фейн.
Той припомни, че при Рейгън Белият дом е сътрудничил на Конгреса дори по чувствителни теми като тайните продажби на оръжие за Иран. Тогава контролът е бил реален, изслушванията са били открити, а висши представители на администрацията са свидетелствали под клетва.
„Бях юрисконсулт в съвместната комисия на Конгреса за тайните оръжейни продажби на Иран. Президентът Рейгън каза: няма да се позоваваме на държавна тайна, това ще бъде открито. Той сътрудничеше на Конгреса. Когато имаше нужда от правомощия за определени действия, се обръщаше към Конгреса. Когато му трябваше договор, минаваше през Сената", заяви той.
Фейн даде пример с договорите със СССР, които са били подложени на ратификация от Сената. Той противопостави този подход на практиката на по-късни президенти, които предпочитат укази пред договори и институционално съгласуване.
„Помните известните договори СТАРТ и Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег с Горбачов. Сенатът трябваше да ги ратифицира. Байдън, Обама и Тръмп не правят така. Те действат чрез укази. Решават нещата еднолично и не обръщат внимание на Конгреса", каза бившият зам.-министър.
Според него при Рейгън системата на контрол и баланс все още е функционирала. Конгресът е бил централен участник в управлението, а не декор. Днес, по думите му, секретността, държавната тайна и изпълнителната привилегия са изместили открития институционален процес.
„Голямата разлика е, че при Рейгън Конгресът все още се възприемаше като партньорски и централен орган. Управлението не беше основано на секретност, а до голяма степен на откритост. Днес не е така. Всичко е държавна тайна и привилегия на изпълнителната власт. Няма договори, има укази. Няма сътрудничество, няма система на контрол и баланс", заяви той.
Фейн определи тази промяна като преминаване от върховенство на закона към еднолична власт. Според него президент, който управлява чрез заповеди и пренебрегва Конгреса, се приближава до модел на деспотично управление.
„Това е разликата между Рейгън и Тръмп. За мен това е разликата между върховенството на закона и равновесието на властите, от една страна, и подчинението на деспот, който издава укази сам и казва: така ще бъде, без никакви консултации", каза проф. Фейн.
Той беше критичен и към председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън, когото определи като пример за промяната в институционалната култура. Според Фейн ръководството на Конгреса вече често се държи като подчинено на президента, а не като равнопоставена власт.
„Виждаме го и при председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън. Той може направо да се премести в Белия дом. Прави всичко, което Тръмп му казва. Това е неговото разбиране за ролята му. Неговото мислене вече е изградено така, че той се вижда като подчинен на Тръмп, не като равнопоставен председател на Камарата", заяви професорът.
Фейн предупреди, че културните норми в американската политика са се променили в полза на почти неограничена изпълнителна власт. Това, по думите му, е опасно не само за Америка, но и за целия свят, защото решенията на един човек във Вашингтон могат да имат глобални последици.
„Дори тук, в България, Тръмп може утре да стане и да каже: България не ни подкрепя, говорите с Иран, затова ще ви бомбардираме. Това би било напълно абсурдно. Но той твърди, че има право да го направи. Това е изключително тревожно", каза той.
В заключение проф. Фейн заяви, че глобалната стабилност е невъзможна без съюз между Европа и Съединените щати, но уточни, че този съюз трябва да бъде не само военен, а и ценностен. Според него общото разбиране за свобода, право и справедливост е също толкова важно, колкото формалните договори.
„Не мисля, че глобалната стабилност е възможна без единство между Европа и Съединените щати. Не говоря само за единството, което намира израз в НАТО. Говоря за базово философско единство, че не започваш война без причина, само за да укрепиш собственото си величие. Става дума за общо разбиране за свобода на словото, свобода на религията, върховенство на закона и справедлив процес", заяви проф. Фейн.
Той предупреди, че когато този ценностен съюз се разпадне, други държави започват да следват лошия пример. Американската политика вече влияе върху европейските десни движения и върху отношението към имиграцията.
„Когато това се разпадне, светът става по-нестабилен. Изчезва дори онова неписано влияние, което добрата практика оказва върху други страни. Днешният пример на Съединените щати е ужасен за всички. В известен смисъл част от нестабилността и напрежението около имиграцията идват именно от това. Други казват: щом САЩ правят така, и ние трябва да правим същото", каза той.
Фейн посочи Унгария и Германия като примери за опасността от възхода на крайно десни формации. Според него, ако подобни сили поемат управлението в ключови европейски държави, последиците ще бъдат тежки за целия континент.
„Виждате ситуацията от типа Виктор Орбан в Унгария. Не знаем дали нещо ще се промени, но много десни групи черпят вдъхновение от подобни модели. Дори в Германия, ако крайната десница поеме канцлерството, това неизбежно връща мисълта към Третия райх през януари 1933 г. Представете си, ако „Алтернатива за Германия" поеме канцлерството. Това ще създаде огромна нестабилност и ще отекне в цяла Европа", заяви той.
Според проф. Фейн разпадането на доверието между съюзниците ще доведе не само до политическа, но и до икономическа нестабилност. По думите му по-малко доверие означава повече бариери, по-малко просперитет и риск светът да тръгне назад, въпреки технологичния напредък.
„По-малко единен свят означава и по-малко просперитет. Ще има по-малко доверие, повече митнически бариери и по-малко общност, която създава благоденствие за всички. Светът може да тръгне назад. Живеем с илюзията, че ходът на историята винаги върви в положителна посока. Понякога е така, понякога не. Няма гаранция. Самият факт, че имаме изкуствен интелект, не означава, че не можем да се върнем назад в моралната философия и етиката", каза проф. Брус Фейн
