Ще дам и аз моите 20 цента (евро) за секциите зад граница:
- Тази история е стара, случва се от 2005-а насам: едните мислят, че ще спечелят изборите с гласовете от чужбина, другите искат да ги блокират.
- Реалността е, че рядко повече от 1 или 2 мандата се решават от всички гласове, взети заедно в чужбина.
- Досега там винаги печели ДПС - Доган. Другите печеливши обикновено (като дял) са крайните формации.
- Няма конституционно право “гласуване зад граница”. Правото е на глас, никой от хората в чужбина не е лишен от него на домашния си адрес (съжалявам, приятели). Има много демократични държави, които го правят сравнително тясно, има “странни” държави, които го правят доста широко. Контекстът има значение: ако една държава има голяма диаспора и тя е такава заради конфликт и не е напуснала доброволно, тогава гласуването в чужбина е важно и може да се гледа като право. Ако диаспората е напуснала по свое желание, гласуването зад граница е резултат от политиката за включване на диаспората.
- България има едни от най-широките правила за гласуване зад граница: секции може да има почти навсякъде и там може да гласува всеки. Това превръща тези избори в повечето случаи в трудни за администриране и организиране. И това е меко изказване. Не е нормално, ако искам да гласувам на друго място от адреса си по регистрация, да ми е по-лесно да гласувам в Букурещ, отколкото в Русе (родния ми град).
- Сегашната ситуация, естествено, не е опит са се сложи ред в нещата. Точно както НДСВ, НФСБ/ВМРО, ИТН/ДБ - така сега и “Възраждане” абсолютно предизборно се заиграват с тези секции в Турция.
- Има нужда да се сложи ред в гласуването зад граница, но както и с всички останали теми в изборния процес, нито можем, нито искаме да го направим.
- Поредните (3) предложения за изменение на Изборния кодекс имат един и същи дефект: те са предизборни и не целят по-добър изборен процес, а партийно предимство. Затова най-важното нещо, което обществото ни оттук нататък може и трябва да поиска по темата избори, е всички промени да са резултат от някакъв базов политически и обществен консенсус. Нито една от тези глупости нямаше да се разглежда, ако предложенията бяха в резултат от политически диалог. В този смисъл единственото хубаво нещо в българските избори е, че те не са футбол. Иначе всеки отбор и футболист щеше да иска да свири по собствени правила и нямаше да имат нито един мач. Освен че съвсем нямаше да става за гледане.
(От фейсбук)
