- Да, ще бъда кандидат за председател, казва бившият секретар на президента и служебен министър на правосъдието
- Вече с новия си курс БСП може да е част от една обща борба с партията на Радев срещу олигархичния модел
- Правителството падна, защото от първия си ден не беше себе си - говореше едно, а всички виждаха, че мисли друго
- Отиващото си НС трябва спешно да преустанови трескавата си, хаоитчна и скандална законодателна дейност
- За да оцелее партията, смяната на ръководството е необходимо, но недостатъчно условие - трябва и нов дух
- Г-н Зарков, какви са очакванията ви от разговорите за избор на служебен премиер? И защо повечето отказват, въпреки че с номинирането им за съответните постове знаеха, че това включва и подобна опция?
- Залогът е много голям. Намираме се в политическа криза, от която може да се излезе само с провеждането на избори, а съгласно последния редактиран текст на конституцията такива могат да бъдат насрочени едва след като бъде назначен служебен кабинет. Изборът пред президента Илияна Йотова не е сред 10 длъжности - много по-тесен е, защото повечето от потенциалните кандидатури са с един и същ политически профил.
За трети път се прилагат тези конституционни текстове и всеки път имаше проблеми. Илияна Йотова е изправена пред предизвикателство практически от първия си ден като президент. За да се излезе от ситуацията, трябват както нейната политическа умелост, така и отговорност от тези, които са знаели, че временният премиерски пост е част от тяхната длъжностна характеристика към момента на поемане на функциите, които ги включват в “домовата книга”.
- Трябва ли да се отвори отново конституцията, за да се изчистят тези предизвикателства?
- Народното събрание следва да преустанови изцяло трескавата си, хаотична, безсмислена и често скандална законодателна дейност! Нищо добро не може да изтече от това НС. Единствената добра новина, която може да получим, е, че някоя сутрин не се е събрал кворум. Тази легислатура се провали с гръм и трясък. Партиите, представени в нея, и особено мнозинството следва да поемат отговорност, като охладят темпото. Имат една задача - да се явят на избори и да отговорят защо ни докараха дотук.
Краткият отговор на вашия въпрос е, че никакви мащабни законодателни промени не биха били полезни, ако се направят от този парламент.
- Кога трябва да са изборите?
- Очевидно е, че отиват за втората половина на април, но кога - ще стане ясно, като завърши процесът по назначаване на служебен кабинет.
- Правителството е в оставка от средата на декември, но продължава да взима важни решения, проблем ли е?
- Юридически не е, защото имат всичките си права и задължения, които не се променят от факта, че са в оставка.
Има обаче политически проблем - седим дълго в управленски вакуум, който се усложнява и от другата конституционна промяна, която постанови, че НС не се разпуска до избирането на ново.
Надявам се, че хората, които продължават да бъдат министри, и тези, които са в парламента, оценяват внимателно политическата ситуация и ще действат отговорно. Това означава обрано, разумно и без да създават повече проблеми, отколкото натвориха дотук.
- Сбърка ли Румен Радев, че не изтегли по-рано консултациите и съответно назначаването на служебен кабинет?
- Не бих казал.Трябваше да връчи и трите мандата, преди да предприеме следващата стъпка. Впоследствие разбрахме, че е имал намерението да участва на предсрочни избори.
Ритъмът, по който президентите действат в такива ситуации, се определя не само от тях, но и от общата ситуация и посланията на различните политически сили. Мисля, че ритъмът, по който се проведе процедурата дотук, беше нормален. Оттук нататък доброто темпо зависи както от президента Йотова, така и от хората в т.нар. домова книга.
- Вие бяхте правен секретар на президента, разделихте се заради несъгласието ви с искания референдум за еврото. Оставате ли близки, бихте ли последвали Радев в новия проект?
- Не съжалявам нито за времето, в което работех с него, нито за решението, което взех.
Винаги съм имал една- единствена партия и всичките ми политически виждания са били свързани само с БСП.
- След броени дни се събира конгресът ѝ, а вече обявихте, че сте готов да работите за промяна в БСП - значи ли това, че влизате в битката за председател?
- В момента в БСП има сблъсък между три начина, по които се оценяват процесите. Първият бе изразен от председателя Атанас Зафиров, който казва: “Ние не направихме нищо грешно. Напротив, има с какво да се гордеем в това управление. Не се случиха нещата както искахме, но трябва да продължим по същия начин”.
Друга визия казва: “Наистина не направихме нищо грешно, но не може да продължим с председателя Зафиров, защото той трябва да бъде сменен”. Това е групата на така нареченото прегрупиране.
Според мен най-широко споделяно сред членския състав е третото виждане, според което трябва радикална промяна. БСП не се движи добре не само през последната година, сега просто беше кулминацията на грешното ни движение.
С тази последна група аз се асоциирам. И ще бъда техен кандидат за председател на предстоящия конгрес.
Радикалната промяна включва не само промяна на личности, но и на разбирането ни що е то БСП и каква е ролята ѝ в политиката.
- Но дори председател, един човек няма как да направи сам радикална промяна. Националният съвет няма да промени състава си, а от него се излъчва бюрото. Мислил ли сте какъв ще е екипът ви, ако станете лидер, ще поканите ли хора от сегашното ИБ?
- В Националния съвет на БСП действително ще са и хората, които са гласували за грешното според мен решение за подчиняването на партията на други партийни централи и личности. Въпросът не е в това дали са допуснали грешка, а дали са я осъзнали. И готови ли са да я поправят. Тези, които са готови, имат място и занапред в БСП, за да помогнат да излезем от сегашната ситуацията. А колко са те и кои са, ще разберем съвсем скоро - първо на пленума в събота, а после, надявам се, и на конгреса.
Имам амбицията, ако ми се гласува доверие, да направя така, че основните виновници за грешките да отстъпят мястото си на други, които са способни да се държат самостоятелно и които не са забравили смисъла от съществуването на БСП. Идеята не да уредим няколко човека по министерски кресла или в парламента, а БСП да представлява лявата идея в българското политическо пространство. В Националния съвет има достатъчно хора, които го разбират. Такива хора има премного и в страната. В продължение на години те винаги са оставали на по-задни редици, за да изтикват напред някой друг. Те са както млади, така и не толкова млади. И заслужават да излязат напред.
Няма да е лесно, но трябва да приобщим и разочарованите през последните години. Не говоря само за формални коалиции, а за истинско и ценностно обединение, което би дало нов дух в БСП. От това имаме нужда, а не просто от нов председател - от нов дух, от ново самочувствие.
- Румен Радев се радваше на голяма подкрепа от симпатизантите на БСП. Сега опасност ли е, или потенциален партньор?
- Румен Радев излиза на терена със заявката да се противопостави на олигархичния модел, който превръща нашата демокрация във фасадна. БСП също отново трябва да заеме категорична позиция срещу този модел, при това с ясни дела. Нашият пътеводител трябва да е същността на конституцията, а не нейната фасада.
Много социалисти се интересуват от проекта на Радев. Това се обяснява и от факта, че през последната година собствената им партия зае обратна позиция на тази, за която преди са се борили. Ако този курс бъде променен достатъчно ясно, честно и категорично, те може би ще преоткрият смисъла да подкрепят БСП, която впоследствие би могла да бъде част от една обща борба с партията на Радев.
Заслужава си да се води борба за спасяването на БСП. Нито Радев, нито която и да е нова политическа сила може да замени 130-годишната традиция на обединеното социалистическо движение, както и да запълни празнината, ако социалистите изпаднат от всички институции в държавата. Не бива да забравяме, че от липсата на леви в политиката не страдат партийците, а гражданите. Дори самата демокрация.
Вярвам, че завръщането на силата за демократичния социализъм в българската политика минава през съществена промяна в БСП.
- Защо всъщност падна правителството, част от което бе и БСП?
- Отговорът е очевиден - от първия си ден това правителство не беше себе си. То говореше едно, а всички виждаха, че мисли друго. Използва за легитимация влизането в еврозоната, което беше постигното сравнително бързо, защото беше подготвено от много правителства преди това. След това лъсна истинската му същност - беше правителство в услуга на един човек. И тъй като Делян Пеевски не можа да пробие във властта официално, правеше така, че всеки от този кабинет и това мнозинство да демонстрира волю или неволю своето подчинение към него. Съвсем естествено това доведе до реакция на голяма маса демократично настроени хора, които казаха “не” на фалша.
Прекият повод беше бюджетът, а истинската причина беше неприемлива фигура като Пеевски да управлява България. Това трябва да бъде ясно и на тези, които претендират да управляват - така ще бъде и занапред.
За съжаление, БСП не се противопостави на случващото се, а стана един от основните му сподвижници. Това е големият проблем на нашата партия. И не ни чака нищо добро без ново ръководство, което да носи отговорност.
- Но влизането в кабинета мина през решение на Националния съвет. Коя е по-голямата грешка - включването в управлението или че БСП не напусна, когато се прегрупираха формациите?
- Това са детайли. От първия момент повечето от хората знаеха за какво става дума. Решиха да направят каквото са направили. Въпросът е способни ли са на друго.
- Какво трябва да се промени веднага в БСП, за да не изпадне от прогнозите на социолозите?
- Първо, трябва да се погрижим БСП да оцелее - защото за това става дума, а след това да расте. Затова трябва да се проведе конгрес, делегатите на който да са с ясното съзнание, че той е екзистенциален. Смяната на ръководството е задължително, но недостатъчно условие, трябва да се намери и постигне нов дух, който едновременно да съчетава смирение спрямо грешките, които допуснахме, но и борбеност. Има смисъл от борба за друг вид общество. Тя не се решава през един или два избора, не минава само през участие в едно или друго представителство, а се води със себеотрицание. Тези, които се захванат оттук нататък с БСП, не трябва да го правят за кариера. Но може да разчитат това да им донесе друг тип удовлетворение - чувството да бъдат нужни на собственото си общество и да бъдат достойни за своята партия.
