Трансатлантическите отношения се променят и няма връщане назад
Докато Доналд Тръмп заплашва да използва американската армия, за да завземе Гренландия, европейските официални лица и дипломати започнаха тихо да изразяват една досега немислима мисъл: как би изглеждала една ответна реакция?
Макар че военна конфронтация между САЩ и която и да е европейска сила вероятно би довела до една от най-кратките войни в историята, има и други начини, по които съюзниците на Гренландия могат да се противопоставят на американския президент, ако той откаже да направи компромис, пише "Политико".
Основният потенциален натиск е обширната мрежа от военни активи в региона, която САЩ използва, в жаргона на геополитиката, за да прожектира американската сила далеч от дома – в Африка и особено в Близкия изток.
Защо САЩ да продължават да имат достъп до тези бази или да получават подкрепа от военноморските сили, въздушните сили или дори разузнавателните служби на съюзниците си, ако се опитват да отнемат суверенна територия от член на НАТО като Дания?
Въпросът е толкова деликатен, че дипломатите се стараят да го държат далеч от основните дебати между правителствата в залите за срещи на върха на ЕС или НАТО. Но пет длъжностни лица и дипломати потвърдиха пред "Политико", че изключително деликатната тема за това как да се отвърне на удара на Тръмп се обсъжда на частни срещи в целия континент.
Освен военните ресурси на Европа, САЩ разчитат на съюза и като ключов търговски партньор, а европейските правителства харчат милиарди долари всяка година за закупуване на американски оръжия. Всичко това предлага потенциално влияние, ако европейските клиенти решат да спрат да пазаруват в САЩ.
Големият риск, според някои официални лица, е, че подобно откровено предизвикателство бързо би ескалирало в пълно разриване на трансатлантическите отношения. Други твърдят, че под управлението на Тръмп алиансът става все по-токсичен и че Европа трябва да продължи напред.
Най-близко до предупреждение за ответни мерки се доближи френският президент Еманюел Макрон с някои загадъчни коментари.
„Не подценяваме изявленията за Гренландия", заяви Макрон пред министрите си тази седмица. „Ако суверенитетът на европейска и съюзна държава бъде засегнат, последиците ще бъдат безпрецедентни. Франция следи ситуацията с най-голямо внимание и ще действа в пълна солидарност с Дания."
Френски правителствен служител не можа да потвърди дали Макрон е бил или планира да бъде в контакт с Тръмп по въпроса за Гренландия, но подчерта, че „това е изключително деликатна тема и той претегля внимателно всяка своя дума".
Лесният или трудният път
Скритото предупреждение на френския президент дойде, докато външните министри на Дания и Гренландия започнаха преговори с администрацията на Тръмп във Вашингтон в търсене на компромис относно съдбата на острова с 57 000 жители.
След сряда преговорите с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, датският външен министър Ларс Льоке Расмусен се опита да звучи оптимистично, но призна, че споразумение не се очертава.
„Президентът има желание да завладее Гренландия", заяви Расмусен пред пресата. „И затова все още имаме фундаментално несъгласие."
Дипломати от европейски страни, които отказаха да бъдат назовани, тъй като темата е деликатна, заявиха, че в столиците се водят дискусии за това как да се противопоставят на Тръмп. По-лесните варианти включват тактики за забавяне, лобиране сред републиканците във Вашингтон, изпращане на съюзнически войски на посещение в Гренландия и дори рекламна кампания в Америка.
Но е възникнала възможността да се прекъсне подкрепата за американските военни разположения, включително радикални предложения да се възвърне контролът над американските бази, каза един от дипломатите.
Основната причина, поради която европейците се въздържат да проявяват агресия в публичното пространство, е, че те считат подкрепата на Тръмп за жизненоважна за осигуряването на надеждни гаранции за сигурността на Украйна в рамките на всяко мирно споразумение с Русия. В същото време много съюзници просто не могат да си представят свят, в който САЩ завземат Гренландия със сила.
Друг европейски служител потвърди, че правителствата обсъждат как да отвърнат ефективно на американските териториални претенции. „Европа има влияние, но то не се използва в пълна степен", каза служителят.
В момента европейците не са психически подготвени за ескалацията, която подобно отмъщение би предизвикало. „Трябва да сме подготвени", добави служителят.
В рамките на НАТО – където всяка дискусия за наказание на американците остава до голяма степен табу – някои подчертават, че това би било нож с две остриета. „Използването на базите като средство за преговори – а това е възможно – би довело до взаимни щети", каза един дипломат от НАТО. „Европа би загубила още повече гаранции за сигурност... а САЩ биха загубили най-ценната си оперативна платформа."
Какви точно активи са активите на САЩ в Европа?
Към 2024 г. САЩ разполагаха с 31 постоянни бази и 19 други военни обекта в цяла Европа като част от Европейското командване на САЩ. Според най-новите данни на Министерството на отбраната на САЩ, това включва най-малко 67 500 военнослужещи в активна служба, като по-голямата част от тях бяха разположени в Германия, Италия и Обединеното кралство.
Те включват най-голямата база на НАТО в Европа в Рамщайн, Германия, и въздушни бази във Великобритания в Лейкенхийт и Милденхол, които заедно приютяват около 3000 военнослужещи. Въздушната база Авиано в Италия поддържа единственото американско изтребително крило южно от Алпите и е „ключов център на въздушната мощ на НАТО", според Центъра за анализ на европейската политика.
Бен Ходжис, бивш командир на американските войски в Европа, заяви, че тези бази са „от съществено значение за готовността и позволяват на Америка да достигне глобален стратегически обхват".
Принуждаването на американците да напуснат тези обекти би имало „катастрофални" последици за операциите на САЩ, заяви Ходжис, като Рамщайн в частност действа като ключова стартова площадка за американските разполагания в Близкия изток и Африка.
Това не е единственото предимство на Европа. Вашингтон също би загубил около „половината" от възможностите си за обмен на разузнавателна информация в резултат на разрива, твърди той, а континентът би могъл да заплаши да спре да купува американски оръжия. През 2024 г. Европа одобри възможни междуправителствени договори на стойност 76 милиарда долара – над половината от общата сума на САЩ в световен мащаб.
„Европа може да помогне за спасяването на НАТО и за запазването на трансатлантическите отношения със Съединените щати, като се противопостави на САЩ и не бъде просто марионетка, която се подчинява", заяви Ходжис.
Когато Тръмп бомбардира Иран през юни миналата година, американските военни очакваха много по-голяма съпротива от иранските сили и потърсиха подкрепа от европейските въздушни сили, включително чрез въздушната база на НАТО близо до румънското крайбрежие на Черно море. Едва миналата седмица американските сили използваха британски бази за операция по залавянето на танкер от руската флота в Северния Атлантик.
Европейски официални лица посочиха тези примери като доказателство, че Тръмп все още се нуждае от военни съоръжения в Европа.
От логистична гледна точка затварянето на американските бази би довело до „сериозни предизвикателства", каза Джефри Корн, директор на Центъра за военно право и политика в Тексаския технологичен университет, като например управлението на оттеглянето на войските и правните искове за стойността на военните активи. Но от правна гледна точка „това е наистина въпрос на вътрешно законодателство" за европейските страни, които искат да прекратят присъствието на САЩ, каза той. „Това е тяхно право."
И въпреки цялата тревога около плановете на Тръмп за Гренландия, това не е най-големият приоритет за сигурността на ЕС или Обединеното кралство. Докато страни като Германия, Швеция, Обединеното кралство и Франция се ангажираха да изпратят военен персонал на острова в знак на подкрепа, други се притесняват, че спорът е опасно отклонение от основната им задача да защитят Украйна от Русия.
Без американските гаранции за сигурност дипломатите признават, че ще бъде невъзможно да се възпрепятства Владимир Путин да атакува отново Украйна, така че умиротворяването на Тръмп трябва да бъде приоритет засега, дори и ако съюзът няма да продължи вечно.
„Трансатлантическите отношения се променят", заяви един представител на страна от ЕС. „Няма връщане назад."
