- Внимавайте с кого се запознавате в интернет - започва да ви обича бързо, предлага решение на всеки проблем, отдалечава ви от близките
- Родителите ми не знаеха истината, говорех с тях на високоговорител, казвах, че съм щастлива и седя вкъщи, а той работи
- Когато му казах, че искам да си тръгна, първо започна с манипулациите, че ще се промени, после ми вменяваше, че ще ме съдят за престъпление, накрая каза, че полицаите са подкупни
- В България правех по 30-40 хил. лв. за месец, но аз трябваше да звъня и да търся клиентите
- Спаси ме клиент, пред когото споделих истината! Днес живея в кризисен център
- Ива (името е сменено - бел.ред.), на колко години попадна в схемата lover boy и как беше въвлечена в нея?
- Бях на 17 години, в 11-и клас. Ще опиша как бяха измамена. Запознах се с въпросния мъж във фейсбук. Стана съвсем случайно. Поиска ми приятелство и го приех. Започнахме да си пишем. Не съм се съмнявала, че е фалшив профил, тъй като ми изпращаше снимки и видеа. Комуникацията ни онлайн продължи пет-шест месеца. Живеехме в различни градове. Той ме намери в точния момент - имах проблеми със съучениците ми. Не се разбирах и със семейството ми. Бях на етап, в който не се чувствах никак добре. Бях нещастна. Единствено с него разговорите вървяха гладко. В началото започнаха приятелски. В един момент зачестиха, докато не станаха всекидневие, а впоследствие и по няколко пъти на ден. Казваше ми, че животът му също не е лесен. Че знае какво е близките ти да не те разбират, да си заобиколен от хора, които не те обичат, карат се помежду си, крещят и на теб, дори проявяват насилие. Споделяше, че му се налага да се бори сам и че има нормална работа - работи в строителството в Германия. Аз му разказвах, че като всяко едно момиче мечтая за по-хубав живот - за голямата любов, за голяма къща, в която да живея със семейство, което ще създам, за повече финансови средства, които да имаме. Без да казвам на родителите ми, реших да се срещна с него, след като в един от чатовете ни той ме попита дали съм готова да се видим лично. Нямаше търпение. Хванах влак до Плевен, той ме чакаше на спирката. Там беше първата ни среща. Мина неусетно. Говорихме часове. Каза ми, че ме усеща като неговия човек, сякаш се познаваме от сто години и съм била частицата от пъзела, която е липсвала в живота му. Накрая думите му бяха: "Аз наистина искам ти да живееш по-хубав живот, защото не заслужаваш всичко, през което си минала". Каза ми, че ме обича. Беше готов да заминем за чужбина. Имаше план къде ще живеем там, какво ще работим. Питаше ми дали искам същото.
- Какво се случи след първата ви среща?
- Прибрах се обратно в родния ми град. Не ме е притискал за нищо. Мина известно време, може би около месец, и аз отново тръгнах към Плевен. През това време не спирахме да си говорим. Този път останах в родния му град с преспиване в хотел за една вечер. Това се повтори още няколко пъти, след което той замина за Германия. Не спряхме да комуникираме през социалните мрежи. Питаше ме от какво имам нужда. Знаеше, че не разполагам с много пари. Затова ми изпращаше от чужбина. Дори му споделих, че не издържам вече родителите си, а той отвърна: "Изнеси се на квартира, аз ще плащам наема, не заслужаваш такова държание, защото ти си им дете и трябва да те обичат, а не го правят". Изкарах така няколко месеца. След това се върнах пак при нашите и изчаках да навърша 18 години. Навръх рождения ми ден хванах автобус за Германия. Оставих училището, а тъкмо бях в 12-и клас и трябваше да завършва. Просто нямах търпение да се махна от вкъщи и да отида при единствения човек, който ме разбираше.
- Той беше ли уредил квартирата и работата в Германия?
- Да, чакаше ме да отида. Бяхме в квартира. Той работеше и изкарваше добри пари. Не ме е карал да работя тогава, защото по думите му нямаше смисъл. Чувствах се така, сякаш мечтата ми се е сбъднала. Влюбена до уши. Бях се привързала много. Една вечер обаче седна на масата и ми каза, че ме обича повече от всичко, но имаме малко финансови проблеми. Някакви неразбории с колегите му. Обясни ми, че ще отнеме много време, докато ми извади документи за официална работа в Германия. Допълни, че работи по този въпрос, но се налага да започна работа и аз. Беше притеснен, или поне така изглеждаше. "Миличка, искам да те помоля за нещо - би ли преспала с един човек за пари?", попита ме той. "Как може да ме питаш такова нещо?", му отвърнах аз. Видях сълзи в очите му. Съгласих се. Знам, че тук читателите ви ще ме укорят за това, че съм го направила, но от любов хората правят най-големите глупости, а тогава вярвах, че съм срещнала моя спътник, моята половинка, единствения... Бях готова да платя тази висока цена, вместо да се върна обратно в България при близките си, където беше ад.
- Познаваше ли първия човек, с когото те накара да преспиш?
- Не. Мислех и че ще е последен. Моля ви да не влизаме в подробности как съм преживяла първия път с напълно непознат. Ако кажа, че съм се чувствала зле, ще е малко. Оказа се обаче, че прегръдката и целувката на голямата любов лекува раната. После същата тази любов ме накара да повторя, потретя и така още десетки, стотици пъти. Влязох в порочен кръг. До някакъв момент дори не осъзнавах, че съм сексуално експлоатирана. Уж го правех за нас. Казваше ми, че един ден вече ще сме добре и няма повече да се налага да върша това.
- А къде се виждаше с т.нар. клиенти?
- Имахме стая, но ходех и на адреси - в къщите на хората, в нощни клубове, в хотели, специализирани за тази работа. Свързваха се с него по телефона.
- Сама ли ходеше?
- Не, чакаше ме отвън, докато приключа.
- В какъв момент осъзна, че си станала жертва на трафик, предвид факта, че си била толкова влюбена в него?
- В близост до нашата квартира живееха също на квартира други българи. Вярвах, че са щастливи семейства. Оказа се, че другите момичета и жени също предлагат сексуални услуги. По-важното беше, че всички те бяха лудо влюбени в мъжете си. Точно тези мъже, които ги караха да правят това. Говорих с едната и тя ми разказа как се е запознала с половинката си - по интернет, месеци писане, само той я разбирал, когато никой друг вкъщи не го правел. Казах си - странно съвпадение, точно като при мен. Имаше и жени, които бяха там с ясното съзнание, че проституират и изкарват пари, за да издържат децата си. Не всички бяха излъгани.
- Колко бяха трафикантите на това място?
- Седем-осем души и всички имаха профили в социалните мрежи. Всъщност пълното осъзнаване на положението, в което се намирах, стана, когато той ме запозна със семейство - наши съседи. Живееха на квартира като нас. Уговорихме се да заживеем заедно, за да ни излиза по-евтино. Правихме план и да закупим къща. Оказа се, че другият мъж също е сводник. С моя си деляха парите. Тоест в един момент работех не за един, а за двама мъже. Нещо, което е важно да кажа, е, че често жертвите на сексуален трафик са карани да теглят и кредити на тяхно име. Мен ме караха - уж, за да си купим къща. Искаха да взема 100 хил. лв.
- Само чрез говорене и манипулации ли те караше да правиш това? Имаше ли и физическо насилие?
- В един момент се уморих. Не можех повече да понасям това, което върша уж заради двама ни. Омръзна ми да чакам този ден, за който ми повтаряше, че ще сме щастливи, че ще сме добре, че ще си оправи неразбориите и ще се върне на работа. Сякаш започна да няма търпение да му нося пари. Знаеше, че с по-малко от 300 евро на ден не се прибирам. Впоследствие разбрах, че и другите момичета в района са изкарвали на трафикантите си по толкова.
- Какво следваше, ако не се прибереш вкъщи с толкова пари?
- Ядосваше се, удряше и чупеше предмети. Посягаше ми, после се извиняваше, после пак ме удряше.
- Какви бяха клиентите - местни или чужденци?
- Много рядко бяха местни, повечето бяха от трети страни, живеещи в Германия. Посещавали сме различни градове. Живях в Германия около година и половина.
- Казваше ли му, че искаш да се прибереш в България?
- Да, но нямаше кой да ме пусне. Вече беше видял, че може да изкарва пари от мен, а близките ми не знаеха истината. Говорех с тях само на високоговорител. Казвах им, че съм щастлива, че седя вкъщи и гледам домакинството, а той работи, за да сме добре. Пускахме и видео, на което изглеждахме радостни.
- Трафикантът казвал ли ти е в миналото за него да са работили други момичета?
- Не, но е живял в Германия дълго време.
- Не опита ли да избягаш?
- Борих се със себе си. Обичах го, но прогледнах за истината, че ме използва и че живея в заблуда. Когато му казах, че искам да си тръгна, първо започна с манипулациите колко много ме обича и как ще се промени. После ми насаждаше страх - говореше, че може да ме съдят, защото вече съм извършила престъпление, като съм предлагала сексуални услуги. Накрая дойдоха заплахите - че познавал полицаите в градчето ни и били подкупни. За единия от тях казваше, че ръководи полицейското управление и са приятели. Затова не вярвах на властите и си казвах, че няма смисъл да се обръщам към тях, защото няма как да ми помогнат. Друго важно беше това, че така и не научих езика. Единствено знаех цифрите, да поздравявам и да питам кое колко струва. Елементарни изрази и фрази, свързани с това, което правех.
- Не разполагаше ли с телефон?
- След като ме вкара в схемата, го взе. Преди това имах.
- Каза, че си била в Германия 1 г. и половина. През това време той прибираше ли се в България?
- След година и половина с него и семейството, с което живеехме, решихме да се приберем. Бяхме с колата им и докато минавахме границата, реших, че това е моментът, в който да кажа, че съм жертва на трафик. Но не можах - буца заседна на гърлото ми, когато видях граничните служители.Представих си как те няма да направят нищо, а след това хората, с които съм, ще ме пребият. Помислих, че дори може да ме убият. Отказах се в последния момент. Още изпитвах и чувства към този човек, колкото и странно да звучи. След всичко това дълбоко в мен имаше надежда, че е същият, с когото се запознах в началото. А той дори пусна мои снимки в интернет сайт за сексуални услуги, когато се прибрахме в страната ни. Останахме в България 3 години. След това отново се върнахме. Там той и неговият познат се занимаваха с кражби.
- В България колко пари му изкарваше?
- Много, на месец бяха около 30-40 хил. лв.
- Как си изкарвала толкова много?
- Схемата беше по-различна тук. Трябваше аз да звъня, да търся клиентите и да им пиша. Тоест да напомням за себе си. Сякаш създаваме емоционална връзка. Парите бяха такива и защото работата беше двойно повече. Спала съм по два-три часа на ден. Работила съм всяка вечер. Имах доста богати клиенти - за цяла вечер плащаха сумата от 1000 или 2000 лв. Зависеше от услугите. Искаха всякакви неща, включително да употребяваме наркотици заедно. Стигнах до онзи момент, в който дрогата се явяваше форма на анестезия за болката.
- От парите, които изкарваше, с колко разполагаше ти?
- Вземаше всичко, а на мене ми оставяше по 30-40 лв. - 20 лв. за такси и 10-20 лв. за цигари. Храната, сметките и всичко останало го плащаше той с парите, които му изкарвах.
- Само двамата ли живеехте?
- Заедно с другото семейство, с което живеехме и в Германия. Бяхме неразделни. Когато него го нямаше, дори за по няколко дни, аз оставах с тях. Бях се привързала, защото в началото се държаха добре. Хранеха ме, обличаха ме, почистваха раните ми, но продължавах да проституирам. В един момент те също започнаха да се държат зле. Около 2 години живяхме с тях.
- Как се спаси?
- С част от редовните клиенти бях близка - особено с един мъж, на когото споделих, че правя това не по собствено желание. Както и че парите, които ми дава, не са за мен. Той е по-възрастен, но много протективен. Неведнъж ми е давал пари, когато не съм изкарвала колкото трябва за трафиканта. Давал ми е и по 1200 лв., за да не се върна без нищо, когато са ме лъгали клиенти. Идеята беше да няма скандали и побой вкъщи. Пред него се отпуснах най-много и му признах истината. Затова ми помагаше. В един момент обаче ми каза, че се въртя в порочен кръг и не трябва да живея живота си така. Обясни ми, че е осъзнал, че не ми помага, като ми дава пари. Каза ми да оставя нещата в ръцете му и че ще се погрижи. Така той откри Националната комисия за борба с трафика на хора и неправителствени организации. Днес вече съм под тяхна закрила и на защитено място. Получих подкрепа от неправителствените организации - фондация "SOS-семейства в риск", Асоциация "Анимус", фондация "Дигнита".
- Как минава времето ти в защитения център, в който си настанена? Възстановяваш ли се?
- На мястото, на което съм, намирам подкрепа. Не мога да кажа точно къде съм в момента, но съм част от едно семейство. Спокойна съм. Първото, което направих, като дойдох, беше да мина всякакви медицински прегледи - при гинеколог, ендокринолог, невролог, ортопеди и прочее. Не бях посещавала лекар повече от четири години. Изкарах и курс за квалификация за барманка. Ходя на работа в предприятие в града, в който живея. От два месеца вече съм на трудов договор. Заради възрастта ми - работата, за която ми помогнаха да започна, е първата за мен. Реших да завършва и средното си образование. Говорихме с инспектората, за да обясним ситуацията, и получихме съдействие. В най-скоро време ще стана ученичка в самостоятелна форма и ще мина изпитите за 12-и клас. Възстановяването от травмата, която съм преживяла, става бавно. И до днес кошмарите не са спрели. Понякога буйствам насън и бълнувам. Когато някой влезе в стаята, винаги се стряскам. Преживявам някои сцени на насилие тежко - дори ако видя, че някой спори с друг човек на улицата, започвам да треперя. Казаха ми, че страдам от тежко посттравматично стресово разстройство.
- Съдиш ли хората, които ти причиниха това?
- След бягството съдействах на полицията. Разказах всичко, разпитваха ме няколко пъти. За да няма други в моето положение, бих дала един съвет на момичетата - внимавайте с кого се запознавате в интернет. Ако искат да ви забъркат в схемата Lover boy, ще започнат да ви обичат сравнително бързо, още преди да се срещнете. Ще ви предлагат решение на всеки един проблем - финансов и семеен. Ще ви пишат по всяко време на денонощието, винаги ще са насреща, когато имате нужда. Ако вече сте в схемата - спрете да вярвате, че човекът ще се промени и всичко ще се оправи. Спасете се навреме!
