Върнаха кьопавия бюджет. Наред с всичките му кусури има и един, за който не се говори, но е дълбоко проблемен и би трябвало да предизвика допълнителна и много широка вълна на недоволство – ниското финансиране на образование и наука. Голяма грешка е тези два свързани сектора да се възприемат като мека и икономически второстепенна територия. Те са тежко недофинансирани и нереформирани и в резултат спират икономическото, политическото и демографското развитие на България.
Бюджетът намалява финансирането за наука и предвижда спад в относителния дял на разходите за образование. Бюджетът за образование пада до 4.2% от БВП през 2028, научните изследвания – са 0.4% от БВП. За България разумна цел би била стремежът към 7% за образование (с постепенно повишаване от сегашните 4.8%) и минимум 2%, със стремеж към 3%, от БВП за наука (публичен и частен принос). Разбира се, тези цели трябва да вървят заедно с дълбоки и често непопулярни реформи.
Мизерните изследователски и образователни бюджети са в основата на демографската криза, ниската продуктивност, неразумните политически решения и ниската добавена стойност в националните вериги на създаване на стойност. Те стоят и в основата на загнилата демокрация, превземането на властта и властването на посредствеността, от която страдат всички в страната.
Надали при преработването на върнатия бюджет тези дефекти могат да бъдат отстранени, но поне може да се направи заявка, че стремежът на бюджета в бъдеще ще бъде финансирането и реформите в двата сектора да вървят напред.
(От Фейсбук)
