Ако не се събудим, утре ще сме всички ние, предупреждава лекарката
България води война по пътищата. Всеки ден. Умираме повече, отколкото в държави с реални конфликти. Загиват майки, бащи, деца. Докога, пита в трогателен пост д-р Йовка Христова Джебарска. От написаното струи мъка и безпътица.
Ето целия текст.
България днес е черна.
Черна като нощ без луна. Черна като мъката на едно дете, което остана само.
Поредният смъртен случай. Поредното семейство, изтрито за секунди.
Постоянно в България загиват майки, бащи, деца. После още. После още.
Колко бяха? Колко станаха?
Колко кръста има по пътищата на България?
Колко погребения още?
Това е война.....Война по пътищата...
Война с беззаконието....Война срещу собствените ни хора.....
Геноцид срещу децата на България.
И днес – пак.
Едно дете на 7 години лежи в болница. Само.
Без майка. Без баща. Без прегръдка. Без дом.
И знам точно какво преживява.
Защото и аз бях на 7, лежаща в болница, с повръщане, уплаха и треска, и единственото, което ме държеше жива, беше мисълта, че мама и тате ще дойдат. Че ще ме прегърнат.
Че няма да ме оставят сама в онзи студен, бял коридор.
А това дете... това дете няма кого да чака.
Няма кой да влезе през вратата.
Няма кой да го прегърне силно и да каже „Всичко ще бъде наред".
Защото няма „мамо".
Няма „татко".
Те си отидоха. Несправедливо. Бързо. Варварски.
И това ми къса душата.
Защото знам какво е да си малък, уплашен, болен и да чакаш Любовта да влезе в стаята.
А за него... тази любов никога няма да се върне.
България води война ..... по пътищата – ние умираме повече, отколкото в държави с реални конфликти.
Всеки ден още деца, още майки, още бащи.
Всеки ден поредната трагедия.
Всеки ден черна вест.
Колко още?
Колко още трябва да умрат, за да се събуди тая държава?
Колко още български деца ще плачат?
Днес България е в траур.
Неофициален.
Днес всички, които имаме сърце, усещаме това дете.
Усещаме самотата му, болката му, гласа му, който няма на кого да се обади.
Това е война.
И ако не се събудим, утре няма да е само едно дете.
Утре ще сме всички ние.
