В една неделна утрин Гоше Интелектуалецо се сепна от съня си и веднага се хвана за айфона.
Браузна в състоянието си на пълна нега и се запозна с актуалната политическа обстановка от статусите на приятелите си. Лайкна неколцина от тях и реши да се фокусира върху враг номер 1 на тутраканската селищна система – произволно избран политик.
Гоше Интелектуалуецо най му е кеф да се прави на мъж онлайн. Така се става най-вайръл. И разбира се, топ тема му е как изглеждат другите хора. Гоше Интелектуалецо не си вижда собствените несъвършенства на физическата конституция, но пък виж - пъпка да види в десния горен ъгъл на лявото ухо на друг човек – готов е три дни дебат да води във Фейсбук, Инстаграм, Тик Ток, Линкед Ин, Ю туб и т.н едновременно, защото темата е значима.
Гоше Интелектуалецо не си задава въпроса защо епичната му битка със злото се провали с гръм и трясък и защо няма реални последователи в живия живот. Това са въпроси за Хамлет. А Гоше Интелектуалецо е Отело - дай му на него ревност, отмъщение и словесни дигитални убийства.
На Гоше Интелектуалецо усилия не му се полагат. Той най-мрази да мисли стратегии. Камо ли да си предвиди последствията от два хода напред. Гоше Интелектуалецо е цар на меморандумите и плановете за действие. Особено когато те му осигуряват още мигове на добре заплатено бездействие.
Гоше Интелектуалецо много обича да обяснява как трябва да се случат нещата. Той е теоретик. Практиката не му е интересна.
Гоше Интелектуалецо много разбира от капитализъм, конкуренция, пазарна икономика. Той никога през живота си не е създал дори и една будка за пуканки, но пазара му е в кръвта.
Гоше Интелектуалецо е демократ. Той много уважава чуждото мнение особено когато то идва от другото му Аз. Всяко мнение, което не е част от неговата шизофрения, се счита за враждебно.
Животът на Гоше Интелектуалецо всъщност е един от най-сложните...
(От фейсбук)
