Seletti е марка, превърнала се в синоним на дързък и провокативен дизайн със смели препратки към изкуството и фотографията. Своеобразен химн на свободното и оригинално творчество без да се преминава тънката граница, отвъд която се шири царството на вулгарността. Ако сте виждали лампионите с маймуни, които са световен хит, това е продукт на Seletti. Може би най-продаваният. Стефано Селети - собственикът на компанията - я е наследил от баща си Романо, който започва бизнес с Китай през 1972 г. Това е още по времето на Мао Дзедун и неговата "Културна революция", когато малцина европейци се осмеляват да ходят там.
"Помня как баща ми си вземаше един пакет бисквити, когато заминаваше за Китай, за да има какво да ядат мишките в хотелската му стая и да го оставят на мира, защото иначе се прескачали цяла нощ над главата му", разказва Стефано.
Той самият видял мишките, които били направо плъхове, когато отишъл в Китай за първи път на 17 г. Баща му го взел на 40-дневно пътуване из Индия, Тайланд, Камбоджа и Китай.
Боже мой, казал си тогава младежът, колко много неща има извън Чиконяра.
Чиконяра ди Виандана е село в провинция Мантуа, от където произхожда фамилията Селети. До ден днешен Стефано живее там в старата семейна къща и все още кара стария "Рейндж ровър" на покойния си баща. Нищо, че компанията му струва милиони и е една от най-известните дизайн марки в света.
Имаме здрави корени, затова и мишките в хотелите, мизерията и трудните условия навремето в Китай не ни притесняваха, защото семейството ми бе свикнало на труден селски живот, казва Стефано Селети.
Може би пък точно онези плъхове от китайските хотели са го вдъхновили за един от оригиналните предмети, които днес продава по цял свят - осветителни тела с гризачи. Но със сигурност Китай го е впечатлявал не веднъж. През 1987 г., когато отива за първи път там, местните хора все още се придвижват с велосипеди, коли почти няма. В последствие Стефано започва да ходи по два-три пъти годишно и открива невероятната способност на тази страна да се развива. На всеки шест месеца се случва нещо ново и това първо обърква, а след това обогатява впечатленията му, дава му чувството, че живее едновременно в миналото, настоящето и бъдещето. Тези пътувания не само отварят кръгозора му далеч отвъд провинцията на Мантуа, те определят визията му.
Стефано Селети решава да прави като китайците, залагайки на трансформацията, въпреки че не е дизайнер. Непрекъснатата промяна и този еквилибриум между минало, настояще и бъдеще, които е наблюдавал в Китай, предопределя и концепцията на марката Seletti. Техните произведения нямат определен период на живот и "срок на годност", а се позиционират в онзи фин диапазон между съвременност и безвремие. Движещата сила зад всичко това е любопитството. И именно любопитството е в основата на колаборацията между двата бранда и пускането на новата лимитирана серия на IQOS & Seletti.
- Стефано, италианският дизайн е вечен, нали?
- Да, така е.
- Твоите работи свързват миналото, настоящето и бъдещето, но как се вписват иновативните ти решения в този дух на безвремие?
- Всички компании говорят за дизайн, но ние просто не сме дизайнерска компания. Напълно уважавам традицията и индустрията на дизайна, но това не е моят път. Аз трябва да вървя по различен път, да търся нови посоки.
- Добре, ти наистина сякаш се стремиш да бъдеш извън контекста. Например онази маймуна, която държи лампа...
- Точно така.
- Прекрасна игра на въображението.
- Да, но това е напълно „грешно", ако го гледаме през очите на класическия дизайн. Именно затова казвам, че Seletti не е дизайнерска компания. И тя не е такава. Аз не съм дизайнер. Не съм и артист. Аз съм занаятчия. Но имам възможност да работя с чудесни артисти, с добри фотографи, с обикновени хора, които ми дават вдъхновение или точната идея.
- Винаги ли трябва да се предизвиква статуквото? И каква роля играе любопитството в твоята работа?
- За мен да предизвикваш статуквото не е избор, а необходимост. Креативността е мощен инструмент. Тя може да промени начина, по който живеем, общуваме, дори начина, по който възприемаме света. Ако просто приемаме съществуващото, губим възможността да създадем нещо по-добро. Да оспорваш статуквото означава да приемаш „не"-то, да приемаш провала и да имаш смелост да вървиш напред. Това е постоянна борба, но именно тя движи иновациите. Всичко започва или трябва да започва с любопитството. То е искрата, от която се ражда всеки проект. Любопитството ни тласка да излезем отвъд познатото. А за мен то е свързано и с емпатия - когато питаме как да подобрим един предмет или едно преживяване, ние всъщност се опитваме да разберем хората по-добре, техните нужди и желания. Това, според мен, трябва да бъде в сърцевината на всеки творчески процес - да създадеш нещо, което има значение за онзи, който го преживява. И в тази колаборация с iQOS беше същото. Всичко започна с любопитство. Исках да превърнем това устройство в нещо луксозно, да е като бижу. Когато го вземеш в ръката си, да изглежда като украшение.
- Златно и черно - тази комбинация тренд ли е в момента?
- Просто беше най-доброто решение за този продукт. Постигнахме фантастичен резултат. В Япония всичко се разпродаде за 24 часа!
- В цялата си кариера си работил с доста марки, какво беше различното този път?
- Прав си. Работил съм с много компании и точно затова мога да кажа, че това преживяване беше едно от най-интересните. Подходът на целия екип, който стои зад IQOS много ми допадна! Направихме няколко творчески уъркшопа, обменяхме идеи, предизвиквахме се, но в крайна сметка завършихме с обща визия. Това е точно същността на любопитството и креативността, за която говорим. Най-много ми харесва способността да се мисли мащабно, извън рамките, да се оспорват традиционните начини на правене на нещата. В тази конкретна колаборация най-много ми хареса и това, че тя излезе извън рамките на самия продукт. Имах честта да посрещна 20 артисти от различни страни, които идват и от различни среди, в моето студио в Чиконяра, в провинцията на Мантуа. За мен това беше нещо изключително. Обикновено аз пътувам, за да срещам хора и идеи, а този път светът дойде при мен. Три дни бяхме заедно - разговори, обмяна на опит, материали, инструменти, но и много смях. Истинско богатство от емоции.
- Тъй като думата любопитство е ключова в целия проект, аз самият съм любопитен, имаше ли у теб момент на съмнение, когато се захвана с това?
- Нямах никакви съмнения!
- Нека те попитам и за работата ти с Маурицио Каталан. Как се случва сътрудничеството между артисти като вас?
- На първо място, ние сме като семейство. Говорим за всичко, той ме вдъхновява. И винаги искаме да направим нещо, което никой друг не е правил. Той е мой ментор в това отношение. Опитвам се да пренеса този подход и в Seletti. Например, когато започнахме да се занимаваме с осветление, първият ни проект беше маймуната с лампа. Никой преди това не беше правил подобно нещо. Сега всички го копират - животни с лампи навсякъде. Но ние бяхме първите. Маурицио винаги ме тласка да правя неща, които никой не прави.
- Като каза животни с лампи, чудел съм се за тези мишки в твоите осветителни тела, това тези същите, които навремето ядяха бисквитите на баща ти в китайския хотел ли са?
- Ха, ха, може би са същите! Идеята всъщност беше на Маурицио, но аз исках животното да изглежда истинско, не като карикатура. Възпроизвеждането не е иронично, а реалистично, но крайният резултатът е някак романтичен.
- От 1 до 100, колко си любопитен?
- Може би 2000!
- Как виждаш бъдещето? В какво да инвестираме въображението си?
- Трябва да изследваме нови пътища. Трябва да вървим редом с бъдещето, не срещу него. Не можем да се противопоставяме на изкуствения интелект, трябва да намерим начин да вървим заедно с него. И да имаме емпатия. Любопитството е важно, но емпатията също, защото губим човечността си, а може би именно изкуството е това, което трябва да я пази.
- Научи ли нещо ново за себе си от тази колаборация с ФМИ?
- Разбира се. Работих с много професионален екип. Научих се на много нови неща, включително и как да разговарям с чудесни журналисти като теб. Това си е голям опит.
