Никога няма да забравя какво направи за мен Иван Славков, казва в интервю за "24 часа" журналистът
Още акценти от интервюто:
- Хачо Бояджиев беше ченге на Държавна сигурност и дойде да "поправи" грешната посока на БНТ
- Не съм спал с Ивана Тръмп, но сме си говорили доста, а дали ме е харесвала като мъж, е друга тема
- Малко след 10 ноември 1989 г., когато падна Живков, прочетох в БТА съобщение, че в апартамента на Батето е намерено голямо количество оръжия, а подтекстът - зетят на Живков е готвил контрареволюция
- Г-н Диков, навършват се 36 години от датата 10 ноември, когато падна от власт Тодор Живков. Къде ви завари новината тогава?
- Бях в националната телевизия, защото като изявен връзкар бях назначен там от 1 януари 1978 г. Няма да забравя първите следобедни новини тогава - бяха в 17,30 часа и оставката на Живков беше като гръм от ясно небе. Признавам си, че не само аз, но и много хора в нашата държавица си мислехме, че той е абсолютно непоклатим и че ще векува на поста си, а ситуацията беше много изненадваща. Друго, което си мислехме, че след падането му от власт ще настъпи коренна промяна в страната за 2-3 години, всичко ще бъде цветя и рози, а то се оказа едно ходене по мъките, та и до днес.
- Нери Терзиева се превърна във флагман на свободната журналистика у нас, работили сте с нея по това време.
- Да. Нери беше уволнена от БНТ и не я напусна, както се твърдеше наскоро, когато показаха по телевизията в деня на нейната смърт един филм. Хачо Бояджиев я махна. Това стана в края на април 1993 г., а всичко имаше своята предистория. Декември месец предната година Филип Димитров поиска вот на доверие и тогава получи депесарския шут, като ДПС се извъртя и гласува с опозицията, а по този начин Филип Димитров падна от власт. Това доведе веднага и до смяна на генералния директор на БНТ, който дотогава беше моят приятел и партньор в турнирите по тенис на двойки Асен Агов. Той бе сменен от Хачо Бояджиев. Да, той беше човек с реномето на голям режисьор, с широки разбирания, което само по себе си не беше лъжа, заради интересните му спектакли, но тогава все още не се знаеше, че Хачо беше ченге на Държавна сигурност. И всъщност беше дошъл, за да “поправи” грешните стъпки, в които беше тръгнала БНТ, особено Ефир 2, на който шеф беше Нери Терзиева. А онова, което беше характерно, е, че докато СДС беше на власт, единственият глас на опозицията - БСП, тогава им се даваше точно от Ефир 2. Стигна се дотам, че Нери си навлече гнева на сума ти новоизлюпени демократи от управляващото тогава СДС, обиждаха я как ли не. Всеки ден пред телевизията имаше митинги и контрамитинги, наричаха я “мръсна туркиня” и каквото се сетите. Но Нери всъщност спазваше принципите в журналистиката, че трябва да се чуе и другата гледна точка. Интересното стана после - след като се “обърна палачинката”. След депесарския шут и СДС падна от власт, изведнъж от управляващи и най-чести гости в Канал 1, лидерите им престанаха да ги канят в основния канал и гласът им можеше да се чуе само по Ефир 2. И Нери изведнъж от “мръсна туркиня” се превърне в “нашата любима Нери”. И това казано от същите тези хора, които преди това я плюеха. Освен всички неща, които направи Нери, тя създаде и популярните репортери - Моника Йосифова, тогава с моминското си име, сега жена на Сергей Станишев, и Остоич, на когото хич не му пукаше и казваше истината като репортер. В същото това време започна и първата критика към управляващите на СДС и няма да забравя как една вечер дойде Йордан Василев и каза: “Абе, Нери, не можеш ли да смениш Остоич и някак по-меко да се говори за партията?”. А тя каза: “Данчо, чуваш ли се какво говориш, нали искахме да има промяна?”. И той видимо притеснен си тръгна. Остоич не беше сменен и остана. Но когато Хачо дойде, само няколко месеца му трябваха, за да уволни Нери. Помня, че беше един понеделник. Вечерта имаше спортно предаване и аз в 21,55 ч в края му казах, че си подавам оставката. А Хачо няколко дни преди това ми каза да внимавам какво говоря за един баскетболен шеф, който пък му се беше оплакал. Казах му, че може да е добър бизнесмен, но човекът не е добър шеф. И в края на новините се появява и Хачо, който казва за уволнението на Нери, като подчерта, че тя създава разделение в БНТ, псевдоконкуренция, а БНТ трябва да е единна и накрая вметна, че имало съмнения за финансови нейни нарушения! Аз стоя горе в стаята на спортната редакция и като каза “финансови”, от тези му думи съвсем превъртях. Това беше истинско кощунство, лъжа! И отидох пред студиото, а пред вратата стои директорът на продукцията. Той ме помоли да не влизам, защото ще го уволнят. Не го направих, заради него, но Хачо се появи и го стрелнах с думите, разбира се, на висок глас: “Лъжец такъв, как е възможно да говориш така за Нери, не те ли е срам, бе!”. А той: “Чакай малко, дай да говорим, ела утре”. - Няма да чакам, лъжец такъв, казах. И си подадох оставката. Не сме се били, макар че така написаха по-късно. След това Краси Стойчев образува един екип, с който започнахме да кандидатстваме за първия национален лиценз за първа частна телевизия и обикаляхме по света по най-големите тв пазари за установяване на контакти за купуване на продукция. Аз бях седмица в Монте Карло, след това десет дни в Маями бийч на най-големия пазар с Нери. Там се състоя и срещата ми с Ивана Тръмп, която току-що се беше развела с Доналд Тръмп. И понеже излезе, че съм спал с нея, да кажа - не съм спал с нея, с такива жени като нея не можеш да спиш ей така. (Смее се.). Но много сме си говорили и то на два пъти. Тя и в България беше идвала като състезател по ски на националния отбор на Чехословакия. Дали си е паднала по мен, е друг въпрос. Та да се върна на въпроса - след това с Нери спечелихме конкурса за първа частна телевизия, но ни удариха, защото се оказа, че документът за даване на лиценз е подписан от Жорж Ганчев, който малко след като го подписа, се оказа, че Конституционният съд му отне това право, защото се оказа двоен гражданин и така приключи сагата. И вместо 1994 г. България да има първа частна телевизия, което трябваше да се прави от нашия екип, сума ти години се забавиха нещата, докато се стигне до Иван Костов, който на една пресконференция пред забравен микрофон каза, че няма на кого да дадат лиценза, но в крайна сметка го дадоха на Мърдок и така приключи всичко.
- Добре, а с Иван Славков, също голямо име в телевизията, с него как работихте?
- Не само съм работил с него, аз съм негов кадър. Той бе човекът, който ме назначи в телевизията. След като участвах в олимпиадата в Инсбрук, тогавашният зам.главен редактор на единствения спортен вестник “Народен спорт” - Красен Иванов, поиска да му направя няколко материала, свързани с олимпиадата, и част от тях отидоха в ръцете на брата на Коста Цонев - Васил, който пък беше нещо като шута на Иван Славков, но в добрия смисъл. Васил беше много кадърен сатирик и той дал материалите на Батето. Аз тогава, вече завършил ВИФ, се явих на конкурс за треньор и преподавател в катедрата по ски, защото исках да остана в столицата. По онова време, за да останеш в София, трябваше или да спечелиш конкурс за работа тук, или да работиш като ватман като Евгени Минчев примерно. И в този момент, когато почти печеля конкурса, се появява Иван Славков с предложението да почна да работя в БНТ. За такова нещо не смеех и да мечтая. Но приех и от 1 януари вече бях с договор. А той мина през много голям отпор, за да ме назначат.
- Синът му Тошко вярвахте ли, че може да се самоубие?
- Абсурд, никога не съм си мислил, че такова нещо може да се случи! Не съм имал много контакти с него, помня го от малък. Но в един етап беше казвал някакви критики по мой адрес, тогава се видяхме. Изговорихме нещата, той се извини, но смъртта му ми дойде като гръм от ясно небе. Всъщност, както за Иван, така и за Тошко върви клишето разхайтения син, пияницата, всички тези работи, които се предават. Ако питаме сто човека, поне 99 ще кажат, без да ги познават двамата с Иван: “Мани ги тези, пропаднали хора”. Но онова, което е направил Иван за телевизията, малко хора си дават сметка колко е много. Ето и аз съм пример - идвам от Троян, селянче, баща ми шофьор, майка ми тъкачка в текстилната фабрика “Болшевик”, нещо съм направил в спорта, в който съм се състезавал, но на практика съм никой, и Славков преодолява сума ти несъгласия за моето назначаване, но ми дава път.
Помня също, че малко след 10 ноември 1989 г., когато падна Живков, прочетох в БТА съобщение, че в апартамента на Батето е намерено голямо количество оръжия, а подтекстът беше - виждате ли, зетят на Живков е готвил контрареволюция. Такъв беше зловещият смисъл. И когато излезе това, същата вечер отидох у тях в огромния му апартамент срещу университета, където се правеха купони с много хора, а там... никой. Майка му леля Катя само и той седнал на дивана. Казвам: “Иване, не ме интересува в какво те обвиняват, аз съм с теб”.
И друг път пак застанах зад него, като се върна след обвиненията от Лозана. На аерогарата го чакат 20 журналисти и като свършиха с въпросите си, го дръпнах с думите: “Защо се връщаш, знаеш ли какво те чака тук?”. А той: “Страшно е първия път, аз съм бил вътре, най-много пак да ме вкарат там. Другото обвинение, че съм откраднал някакви пари от бюджета на Олимпийския комитет, са глупости. Не съм взел нито стотинка, така че не е важно”, каза ми тогава Батето. И винаги ще съм му благодарен за това, което направи за мен.
- Друг човек от тогавашната бохема - Спас Русев - и с него сте били приятели?
- Да, но не помня точно как се сприятелихме. Спас е от Перник, станахме им кумове ние с Аня на тях с Диляна. Тогава си бяха нормално семейство младежи, живееха в “Дружба” в един апартамент и там дори празнувахме как са усвоили тераса на кухнята, остъклили са я и са се разширили с 4 квадратни метра! Веселба си беше. А след това Спас работи в Агенцията за чуждестранна помощ, после отиде в Лондон и оттам му загубих дирите. Очевидно се е свързал с подходящите хора, човекът забогатя, в което няма лошо, купи си къщи, въобще възможности има и браво на него. Но онова, което винаги е било характерно за Спас, е, че е качествен човек. И е прав, не само парите те правят това, което си, но и други неща трябва да имаш. Той направи и много неща за държавата - убеди юпитата да дойдат в началото на НДСВ и да напуснат високоплатените си работи. И не само това - винаги е умеел като Батето да печели доверието на хората, защото е и чаровник, готин мъж. Още едно доказателство, че имаме кадърни хора в държавата.
- Още един човек от вашата компания - певецът Георги Минчев. Каква пък е неговата история от снимката на сватбата на Русеви?
- Тогава той беше с жена си Люси, навремето най-известната манекенка на соца. Тя бе и първата съпруга на един от най-добрите ми приятели, сега предприемач - Константин Стайков. Навремето Иван Стайков - баща му, построи новите сгради горе в “Младост” и заради него и домакинството на световните зимни студентски игри беше построена кабинковата въжена линия на Витоша и лифтът “Витошко лале”, както и Зимният дворец на културата. Та синът му Косьо бе първият мъж на Люси, а Минчев беше с нея после и също се разделиха. Тя отиде да живее в САЩ с един режисьор от БНТ, с когото работих също там, а двамата имаха син. Но помня, че когато Георги се раздели с Люси, дни след това дойдох да го видя и ме изненада в апартамента, че беше купил нова пералня от Кореком за нея. Опитваше се с едни клещи и чук да ѝ сложи лента на тази пералня, за да я изненада и да я впечатли, да ѝ достави удоволствие. Но за съжаление, тя го остави.
- Разкажете и някоя друга весела история от бохемата преди 10 ноември.
- Сега ще ви кажа и друга смешна история за Лили Иванова, когато беше гадже на Чочо Владовски. Та тогава един влиятелен човек я покани на събитие да пее, като всичко ѝ беше осигурено. А тя: “Ооо, по това време не мога да дойда, защото с Чочо ще ходим да берем сливите”. Той имаше място в Троян, а знаете, че троянската сливова е много качествена ракия. (Смее се.)
- А вие имате ли весела история, свързана с жена?
- Имам, да. Запознах се с една дипломатка австрийка, която ме покани на купон в нейния апартамент. И отивам аз. Сума ти хора, весела компания. Тя ме попита какво още ме задържа тук, в България. Говорихме и още веднъж ходих на купон у тях. След това, както си живеех в студентските общежития, един ден портиерът ми каза, че ме чака мъж. Отидох, а той почна да ме разпитва каква е жената, кара ли ме да напусна страната, да избягам оттук. Казах, че няма нищо такова и няма да го напиша, защото е лъжа. И ме остави. Това беше единственият ми сблъсък с хора от Държавна сигурност.
- Добре, г-н Диков, да ви питам дали идва време да напишете втора книга със заглавие: “Платих си цената да съм номер 1 в журналистиката”?
- Ха-ха. Отдавна можех да напиша и втора, и трета книга, защото има много материал. От първата книга минаха 7-8 години. Тогава я написах поради факта, че тогавашният шеф на Нова тв Дидие Щосел ми прекрати договора. Беше лятото на 2015 г., а два месеца по-рано той ме хвалеше колко е страхотно предаването ми и как е с най-високия рейтинг. Така беше, а предната година, 2014 г., дори бях отказал на bTV предложение за много пари и привилегии. Но в крайна сметка го бяха натиснали да ми прекрати договора, защото го бяха изловили в нещо, беше станал зависим и ме махна. Махна и Люба Кулезич. И тогава написах книгата, тъй като имах време. Сега имам някаква муза, кръжи си около мен, но още не ми е кацнала на рамото. Е, все ще дойде и това време, надявам се.
CV
- Роден на 25 юли 1952 г. в село Бели Осъм, община Троян
- Завършва с отличие 12-а елитна гимназия в София, а през 1977 г. - ВИФ
- Става републикански шампион по ски алпийски дисциплини, а през 1976 г. участва на зимните олимпийски игри в Инсбрук (Австрия)
- Работи в спортната редакция на БНТ (1978-1993).
- През последните три десетилетия прави свои авторски предавания в няколко различни частни телевизии - "Канал 3", Нова тв, BiT, "Евроком".
- Кандидатира се в конкурса за избор на генерален директор на БНТ (2019 и 2022)
