- През 60-те години Държавна сигурност разследва много такива сигнали
- Част от тях са фалшиви доноси за някой, който "като се напие, говори безотговорно"
- Двама младежи планирали да съборят машина в завод върху бившия Първи
За заговора на Горуня - най-сериозния опит за държавен преврат в България по време на социализма, се знае много, разсекретени архиви дават подробности.
Но 60 г. по-късно изследователи все още не стигат до окончателно становище дали организаторът се е самоубил, както твърди официалната власт през 1965 г., или е убит в дома му.
Подготовката за преврата започва в последните месеци на 1964 г., а през февруари следващата година тайната завера за сваляне от власт на Тодор Живков е разкрита. Тогава е докладвано на вътрешния министър ген. Дико Диков, както и лично на Живков.
Държавна сигурност стартира контраоперация "Дураците"
и в началото на април разконспирира организацията, стига до всички участници, както и до бившия партизанин от врачанския отряд "Гаврил Генов" Иван Тодоров - Горуня, който е лидер на групата.
Участниците в нея смятат, че след свалянето от власт на Сталин в СССР комунизмът губи позиции и е дошъл моментът да свалят Живков и да втвърдят курса на държавната политика. Когато разбира, че Държавна сигурност (ДС) е разплела схемата, в нощта на 7 срещу 8 април 1965 г. Горуня се самоубива с пистолет в дома си. Това се твърди официално.
В следващите дни са арестувани над 10 главни организатори, които са осъдени, а близо 200 военни и милиционери са уволнени по подозрения, че са участвали в заговора.
Това е една от най-сериозните разработки на ДС през 60-те години на XX век. И ако това е заговор за преврат, то в този период има и много сигнали за физическото убийство на Тодор Живков, по които ДС работи по линия на тероризма.
Разсекретените от Комисията по досиетата архиви на ДС показват, че намеренията за такива действия идват от "вражеските елементи, от някои наказани, неустойчиви и с болни амбиции партийни членове, както и от хора, готвещи бягства от страната, които искат да натрупат политически актив".
Някои подават фалшиви сигнали, че има заплаха за живота на тогавашния Първи, за да натопят свой човек, с когото са в конфликт. Други услужливо докладват за подготвян атентат, за да се издигнат в очите на важен човек и така да си проправят път в кариерата.
Образуват се малки групи, пишат се заканителни анонимни писма, в лични разговори хора се заканват да стрелят по Живков, разпространяват се слухове за покушения срещу него.
Справка на ДС за получените сигнали и данни за терористична дейност през 1963-1964 г. показва, че те се увеличават. Причините според анализите са, че
през този период имало временни затруднения по снабдяването на населението, а убийството на Кенеди,
разногласията в международното комунистическо движение създали условия за активизиране на вражеската дейност.
Разкрита е нелегална група от петима души, сред които и гръцки политемигрант, които решили, че трябва бъде променен курсът на държавата и това трябвало да стане чрез терористичен акт срещу Живков.
Убийството му можело да бъде извършено най-лесно при негово пътуване в провинцията. При обсъжданията един от групата - Тасо Златков, лично изявил желание да стреля. Групата е била разкрита и четирима от нея са осъдени.
Още една група от петима от София е разкрита, докато е обсъждала как да събори властта чрез убийството на Живков, което да се извърши при посещение в предприятие. Заговорниците също са арестувани и осъдени.
Двама студенти задочници от Стара Загора пък решили имената им да се запишат в историята на България, като убият Живков. През 60-те години Васил Калинов и Богдан Павлов работили в мините в Смолян.
Поискали да се запишат и да бъдат приети лично от ръководителя на държавата с мотив, че желаят да му разкажат за нередности в минната промишленост.
Планирали по време на срещата да застрелят Живков, като допускат, че "може и да загинат, но имената им да останат в историята"
Разговорите между двамата са били разконспирирани и те са задържани за разпити и предупредени. Нелегална група от трима мъже в Казанлък, които обсъждали убийството на Живков, също е била разкрита, пише в секретните доклади на ДС.
Цено Савов от видинското село Бойница е осъден заради изказване, че "в България трябва да се ликвидира първо Тодор Живков, а след това още 20 души, за да се оправи положението".
На разпит в службите е бил привикан 63-годишният Димитър Младенов от монтанското с. Митровци. За него агенти донесли, че разказвал как до един месец Живков ще бъде убит от артилерийски офицер, след което управлението на страната ще бъде поето от Славчо Трънски.
Работата по сигнала показала, че мъжът "системно пиянства и като се напие говори безотговорно", докладват за резултата от проверката служителите на ДС.
През 60-те години упорито се разпространявали слухове за атентати срещу Първия. Един от тях бил, че при обиколката му в Пловдивски окръг е стреляно по колата му. Чиста случайност била, че не е убит, защото не седял на обичайното си място. При инцидента е загинал човек от охраната му.
Художник от село Бутово бил изселен в Белене
заради анонимни писма,
изпратени през декември 1963 г. до Живков и първия секретар на БКП във Велико Търново. Спецслужбите разкрили, че авторът и на двете писма е Страхил Страхилов, художник, изключен от БКП, който при разпита си признал.
През същата година е прехванато друго писмо, адресирано до Живков, със закана, че "ако не се подобри икономическото положение на народа, ще бъде убит". Бързо разследващите стигнали до Борис Милакотев от Смолян.
През 1963-1964 г. до Живков и други партийни и държавни ръководители са изпратени още 27 анонимни писма с терористично съдържание и закани за убийства. Авторите искали по-голяма свобода и да бъдат скъсани отношенията със СССР, защото повечето наши селскостопански стоки се изнасят затам и народът бил ограбван.
В отчетен доклад по линия на терора от подп. Стоичков от ДС за 1965 г. се отбелязва, че има увеличени сигнали за терористични действия след разгромяване на групата на Горуня. Сигналите са срещу партийни и държавни ръководители и на първо място срещу Тодор Живков.
През юни 1965 г. агент Николаос докладва за заговорническа група за извършване на терористичен акт над Живков. На 21 август 1965 г. пък се получава сигнал, че Ангел Трифонов, партиен секретар в завод, се готви
на 9 септември да хвърли бомба на трибуната на
мавзолея в София с цел да ликвидира ЦК на БКП
Оказало се обаче, че подателят е изключен от БКП, лежи в затвора, съден е няколко пъти за кражба, изнуда и убийство и злепоставяйки Трифонов, е искал да облекчи положението си зад решетките.
Отново за убийство по време на манифестация е друг сигнал от пролетта на 1965 г. Според данните Едуард Генов от София се подготвял на 1 май да стреля по време на манифестацията по партийни и държавни ръководители.
Преди това е планирал да убие милиционер, за да му вземе оръжието. Генов веднага е разкрит и "филтриран в присъствието на родителите му", а при по-големи тържества и официални празници се поставял под усилено наблюдение.
Филтрирането обаче не дало резултат и три години по-късно сформирал нелегална група студенти за борба против народната власт и в подкрепа на Чехословакия. Бързо е бил разкрит и осъден.
И за манифестацията на 9 септември 1965 г. е бил получен сигнал, че може да е място на убийство. Предния ден в службите е докладвал лично Господин Харнапиев, че е обработван от свой познат да хвърли бомба по трибуната на мавзолея по време на манифестацията.
Проверката показала, че Харнапиев е зет на човека, когото посочил, че го обработва да хвърли бомба. Двамата били в лоши отношения и от години не си говорили. Така Харнапиев искал да го натопи и да му създаде неприятности с властите.
Години наред под непрекъснато наблюдение на ДС са двама от София,
за които е подаден сигнал, че на 20 август 1965 г. ще убият Живков. Те работили в научна база, където е предвидено посещение на държавния ръководител.
Планирали да извадят болт от една от машините в опитната зала, да я прикачат с тел и при идването на Живков да издърпат телта от разстояние, с което да предизвикат срутване на машината върху него и официалните гости. Веднага органите по сигурността са предприели мерки двамата да бъдат изведени от залата при визитата, а след това дълго време са били под наблюдение.
През 1966 г. е осъден мъж, срещу когото имало потвърден сигнал, че притежава пистолет и носи парчета динамит, които се готви да хвърли върху партийния дом по време на IX конгрес на партията. Атентатът е предотвратен.
Често се е случвало агенти да работят по фалшиви следи,
като тази с Мария Петрова от Сливен, която говорила пред служител на ДС в Петрич, че предстои покушение срещу Тато. Според проверката жената е била с психически проблеми.
На 22 юни 1966 г. в ДС е получено анонимно писмо, че се подготвя убийството на Първия, в което участва и Александър Стоянов от София, бивш служител на КДС. Установено е, че Стоянов е предан до смърт на партията, не е годен за терористична дейност и работата по сигнала е преустановена.
Заради оклеветяване е била прекратена разработка по анонимен сигнал, получен на 26 август 1967 г., който предупреждава КДС и МВР, че на следващия ден на тържествата в Жабокрек ще бъде убит Живков.
Четирима от Кочериново, членове на БКП, но с антипартийни позиции, имали оръжие и готвели убийството. На място заминала оперативна група да помага. Установило се, че посочените лица били оклеветени.
Пореден сигнал бил получен на 1 декември 1967 г. - при посещението на Живков в Михайловград трябвало да бъде убит. Доносник чул разговор между трима младежи, които коментирали поскъпването на живота и сочели Живков за виновен.
Обсъждали и убийството на Кенеди и това, че "и тук, ако човек реши, може да убие Живков". Единият казал, че ако има пистолет, щял да стреля два пъти в Живков и след това в себе си. От ДС установили, че няма реална подготовка.
В началото на 1968 г. VI управление на ДС е изправено на крак за проявен интерес къде живее Тодор Живков. На 13 януари към 20 ч той се движил с "Чайка" по посока "Красно село". Охраната забелязала, че колата се следва от ГАЗ-69.
Въпреки предупредителните сигнали газката ги следвала до прибирането на Живков в дома му на ул. "Оборище". Проверка по номера на колата установила, че е била шофирана от Стаменко Спасевчев, 27 г., от с. Коркина.
С него се возел зет му Милети. При разпит признал, че следили чайката, защото двамата спорели дали в нея се вози Живков, а и да видят къде живее. Следват секретни обиски на работните места, записване на разговори помежду им, а агенти проучат какво е отношението им към партията.
И до БНТ е било изпратено анонимно писмо за физическото елиминиране на държавния глава. Писмото било получено на 31 декември 1967 г. В него имало критики към икономическата политика на БКП, Закона за пенсиите и повишаване на цените, за което виновен бил Тодор Живков. Авторът, който остава неразкрит, твърди, че е взел твърдо решение да го убие с риск за собствения си живот.
Съпругата на Живков - Мара Малеева, и зам.-министърът на МВР Григор Шопов по едно и също време през 1967 г. получили анонимки. В тях се казвало, че майор Цветан Киров от Софийския отдел на КДС подготвя убийството на Живков. Установено било, че автор е Филип Русев от София, инженер в мина Бухово, а писмата е писал, за да злепостави Киров.
И директорът на Правителствена болница д-р Хавезов, който бил и личен лекар на Живков, получил анонимка, че шофьор на линейка ще взриви крилото на болницата, където се лекуват Политбюро и МС. Не е ясно категорично кой е авторът.
Да е автор на сензацията на века, искал Енвер Алимов от кърджалийското село Главатарци. През август 1970 г. казал пред секретен сътрудник, че заедно с хазяина си Иван Зарев организират 10 души, които да се свържат с посолствата на САЩ и ГФР.
Щели да искат пари за оръжие и да извършат терористични действия. Преди да избягат зад граница, искали да откраднат тялото на Георги Димитров от мавзолея. Започнала е разработка и се доказало, че лицата правят вражески изказвания, но нямало конкретна подготовка.
