- Обсъждаме такса смет да се изчислява според броя на потребителите, казва кметът на Смолян
- Ние сме една от малкото общини, които не са вземали банков лихвен кредит - няма тежести за бъдещите поколения
- Смолянчани трябва да са горди – свободата ни е дошла 34 г. по-късно, но не с чужда помощ, постигната е от българи за българи
– Г-н Мелемов, през следващата година общините ще бъдат изправени пред нови предизвикателства. Сред тях са въвеждането на еврото и изчисляването на такса смет по нов начин. Как се подготвя община Смолян за тях?
- Община Смолян е подготвена за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Всички наредби са синхронизирани с изискванията на законодателството и администрацията е в готовност да премине към новата валута без затруднения. Кметовете на кметства са обучени и ще се постараем да няма катаклизми. Проведохме, а и предстоят разяснителни кампании. Искам да се знае, че сменяме всички наредби и такси така, че при превалутирането сумите да се закръглят в полза на гражданите.
При сметосъбирането и сметоизвозването предстоят промени. Обсъждаме различни варианти, но идеята е таксата да се изчислява според броя на потребителите. Начинът на облагане трябва да бъде съобразен с манталитета на общността. Лошото е, че услугата ще поскъпне, особено в селата.
Успоредно с това Смолян е в процес на
създаване на общинско предприятие по сметосъбиране и извозване
– за разлика от досегашната концесия чрез външен изпълнител. Целта е по-голям контрол и печалбата да се инвестира обратно в чистотата на града. Процесът по създаването му ще бъде на етапи, за да не се претовари прекомерно бюджетът с тази дейност.
В момента общината провежда информационна и декларативна кампания по събиране на данни за броя на хората, които живеят или ползват даден имот, както и за предмета на дейността, извършвана в него. Процесът трябваше да приключи до 30 октомври, но в улеснение на хората ще бъде удължен до края на годината.
– От общественото обсъждане на бюджета за 2024 г. стана ясно, че община Смолян е свила дълга си с над 2 млн. лв. Как поддържате доброто финансово състояние на общината?
- Процесът по намаляване на дълга започна преди 14 години. Тогава дългът беше 25 млн. лв. Всяка година го свиваме чрез политика на ефективно, ефикасно и икономично използване на бюджетните средства. Може би сме една от малкото общини в България, които не са вземали банков лихвен кредит.
Това е нашата политика - да няма лихвени кредити и тежести за бъдещите поколения.
Общината има само един облигационен заем за 3 млн. лв.,
който ще бъде напълно изплатен до края на мандата.
– Опозицията в Общинския съвет се противопостави на решението за разширяване на зоната на платено паркиране, но в крайна сметка то беше прието. Цифрите за броя на старите и новорегистрираните автомобили, които посочихте, са стряскащи. Кои от мерките ще бъдат постигнати при разширяване на зоната за платено паркиране?
- Товарните и леките автомобили в града са около 30 хиляди. Всяка година се регистрират по около 2600 леки и 700 товарни и лекотоварни. Трафикът се е увеличил значително. Но не можем да разширим улиците- релефът не го позволява.
Разширяването на зоната ще накара недвижещите се коли да бъдат премахнати.
Който има втора кола, ще се замисли дали му е крайно необходима
Целта е да има ред - да може работещ човек или този, който отива да си свърши някаква работа в центъра, да има къде да спре. Неприятно е - това е един нов вид данък за хората - но трябва да има ред.
Има и по-репресивни мерки в други държави. Например в Япония, за да си купиш автомобил, трябва да докажеш пред властите, че има къде да го паркираш.
Цената от 1 лев за час е поносима - далеч сме от други градове, където тя достига до 5 лева на час.
Друга мярка, която прилагаме, е да се направят някои улици еднопосочни, където е възможно. Някои вече са факт. В началото има реакции, но хората свикват. Предстои част от улиците “Дичо Петров”, “Димитър Благоев” и други да бъдат включени. Следваме логиката на живота и трафика, за да преценим къде е необходимо.
– Какви проекти са реализирани за подобряване на жизнената среда, градската инфраструктура, образователната сфера и какво предстои да се случи в община Смолян с общински, държавни и европейски средства?
- Вече приключихме проекта за уличното осветление на най-големите села в общината по НПВУ (Национален план за възстановяване и устойчивост - б.а.). До края на годината работим по приключване на проектите за обновяване на Художествената галерия и читалището в село Смилян. До средата на следващата година ще сме готови с Младежкия център, дома за стари хора, детската градина в Смилян, както и пет блока по етап 1. До юни 2026 г. ще бъде готова и новата сграда за възрастни хора с психични разстройства в с. Ровина. Допълнително ще кандидатстваме и за оборудване и обзавеждане.
Изпълняваме и проекти за приобщаващо образование, за предоставяне на топъл обяд и други. Много важно за общината и региона е подписването на договора за изпълнение на концепцията за интегрирани териториални инвестиции по първата покана.
Включили сме важни обекти като Историческия музей, Згуровския конак и други нови атракции, които ще привлекат още повече посетители и ще подпомогнат развитието на туризма.
– Продължавате ли да подпомагате участията на ученици в олимпиади, спортни състезания и други прояви? Известно е, че се инвестира постоянно в спортната и образователната инфраструктура.
- Общината е съпричастна към всяко дете или ученик, когато има нужда от помощ. Неслучайно я сочат като пример в образователната карта на България с впечатляващи резултати. Това се дължи на съпричастността на всички институции в града, а и учениците ни се отблагодаряват за положените усилия с добри резултати.
Всички училища са санирани, детските градини – също
Построени са множество спортни площадки – както в града, така и в Смилян и Търън.
– Предимно в социалната мрежа получавате упреци за негативи, свързани с инфраструктурата на града – улици и чистота. Как ще отговорите на тези критики? Какво е мнението ви за негативните публикации от очевидно фалшиви профили по ваш адрес и все още ли работите без приемен ден?
- Не обръщам внимание на фалшивите профили. Веднъж помолих да се срещна с гражданка, която беше изразила недоволство от действие на общината във фейсбук. Оказа се, че такава не съществува.
Моето разбиране е, че проблемите на хората се решават не с подмятания тук и там, а в диалог и обсъждане на възможностите. Не отричам, че има проблеми с инфраструктурата на места, но всичко е въпрос на средства. В много от селата извършихме подобрения. В града – също, но винаги може още.
Останали са 2–3 черни улици, но имаме проекти за тях. Над 20 улици, които винаги са били черни и неасфалтирани, са направени през последните години. Предстои ремонт на тротоарите, защото има такива от 50 години. Тази година ще довършим бул. “България” и ул. “Дичо Петров”.
Когато станах кмет, обявих приемен ден, но тогава се записаха 300 души наведнъж. Времето не стигна и някои си тръгнаха разочаровани.
Реших да работя без фиксиран приемен ден
На всеки, който дойде в общината по което и да е време с проблем, се стремим да му помогнем – ако е в компетенциите ни. Това е най-важното за екипа на общината – да се решават проблемите. А и това е начин човек с проблем да преодолее бюрокрацията – понякога в отделите могат да го мотаят. За съжаление, все още има хора с чиновническо мислене.
– Туризмът, като един от най-важните икономически отрасли, отбеляза добри резултати тази година. Как виждате развитието на туризма в региона и може ли предлагането да се подобри допълнително в посока четири сезона – а не само зимния в Пампорово и селския през лятото?
- Смятам, че
вървим към развитие на туризма през четирите сезона
Пампорово вече има много добри резултати през лятото. Селата ни се посещават и през късна есен, и през ранна пролет. Създадохме множество атракции, участваме в различни туристически изложения. Районът ни е един от най-красивите в България, а големият брой туристи го доказва. Имаме внушителна хотелска база, славим се с вкусна храна.
Предстои чрез инструментите на трансграничното сътрудничество “да отворим” региона за чуждестранни туристи – особено с предстоящото откриване на граничния пункт с Гърция край Рудозем.
Проблемът на туризма в Родопите е липсата на добра свързаност и скоростни пътища. Затова настояваме пред държавата за подобряване на инфраструктурата и достъпа до туристическите дестинации, както и за разширяване на основния път Пловдив – Смолян.
– Известно е, че обезлюдяването не зависи пряко от общинската администрация, но какво прави тя, за да се спрат темповете му?
- Администрацията трябва да създаде добри условия за живот – спорт, културни дейности, детски градини, училища. Когато говорим за Смолян, вече всички го асоциират с: добро образование – в тройката е, добри учители, връзка между учители, родители и деца, ниска престъпност. Това е среда за спортуване, за учене.
Статистиката показва, че когато доходите достигнат около 70% от европейските, хората започват да се връщат. В Европа винаги е имало придвижване на хора от по-бедни към по-богати държави. Когато се вдигне стандартът в България, те ще се върнат – с умения, със знания, с идеи и с пари.
Общината трябва да създаде среда за живот, развлечения, работа, придвижване. Т.е., ако чуя, че някой е емигрирал, защото няма детска градина или място, където да спортува – тогава бих се притеснил сериозно.
Няма по-хубаво място за живот от Смолян – ниска престъпност, чист въздух, спокойствие, има вода.
– Какво послание бихте изпратили на нашите съграждани – и специално, може би различно, послание към най-младите?
- Искам смолянчани да са здрави и щастливи. И горди – нашата свобода е дошла 34 години по-късно от останалата част на България, но не е дошла даром или с чужда помощ. Постигната е от българи за българи – никоя чужда държава не ни е помагала. Трябва да помним и уважаваме саможертвата на синовете на България, пролели кръвта си за нашата свобода. Да тачим нашите освободители.
Младите трябва да знаят по какъв път са минали дедите им, за да са свободни днес. Да знаят, че светът е малък и няма по-хубаво място от родното. Да ценят и да се радват на това, което имаме.
