- Проф. Кантарева, едно от големите богатства на Пловдив са неговите римски мозайки. През май се проведе уъркшоп, финансиран от ЮНЕСКО. Градът кандидатства именно с тези мозайки за приемане в Световното културно наследство. Какви са следващите стъпки?
- Инициативата, която се проведе през май, е важна стъпка към световното признание на това уникално културно наследство. “Старинен Пловдив” стартира процеса по изготвяне на предварителна оценка за серийния обект “Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия”. С него кандидатстваме за вписване в ЮНЕСКО.
С днешна дата тази предварителна оценка е завършена и имаме готовност да я предоставим на община Пловдив за внасянето є в ЮНЕСКО през 2025 г. А уъркшопът беше организиран от община Пловдив и “Старинен Пловдив”. Проведе се в рамките на Програмата за участие на ЮНЕСКО за 2024 - 2025 г. под патронажа на Министерството на културата и на Националната комисия на България за ЮНЕСКО.
- Какво е значението на това събитие от гледна точка на престиж?
- Голямо. В Пловдив дойдоха водещи световни специалисти, ангажирани с опазването и управлението на обекти с мозаечно наследство като д-р Кристофър Янг, дълги години представител на Обединеното кралство в Комитета за световно наследство; Сара Корт, специалист по културното наследство, работила в Херкулан, Италия; арх. Джейн Томпсън, консултант на Международния изследователски център за опазване и реставрация на културно наследство в Рим; Асканио д’Андреа, археолог и специалист по ГИС (географска информационна система); Ванеса Вайо, координатор за Eвропейската асоциация за интерпретация на наследството, и други.
Целта на семинара бе устойчиво планиране на управлението на обекти с мозайки, разположени в България, Югоизточна Европа и Северна Африка, вписани в световното наследство на ЮНЕСКО, както и обекти, включени в Индикативния списък. Екипът на Общинския институт “Старинен Пловдив” представи Епископската базилика на Филипопол, Малката базилика и Късноантичната сграда “Ирини”, вписани през 2018 г. в Индикативната листа на България в ЮНЕСКО.
- Каква е посещаемостта на Раннохристиянската базилика от откриването є през 2021 г. досега?
- Тя е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски паметници. Базиликата стана популярна не само като туристически обект, но и като предпочитано пространство за култура - концерти, семинари, представяния, творчески работилници. От откриването є до момента е посрещнала близо 180 000 души от цял свят.
- Как се развива античната сграда “Ирини”, която беше дадена на Общинския институт “Старинен Пловдив” за стопанисване и управление?
- Съвсем близо до базиликите е разположен още един уникален обект, отворен за туристически посещения - Късноантичната сграда “Ирини”. Сред великолепните є мозайки се откроява женски образ с надпис “Ирини” – персонификация на богинята на мира.
Предположенията са, че това е резиденцията на епископа на Филипопол. “Ирини” и днес е сцена за театрални представления, камерни концерти, кинопрожекции, представяния, конференции.
- В момента продължава реставрацията на една от най-знаковите къщи в Стария град - на търговеца Никола Недкович. Каква е специфичната работа по нея?
- “Недкович” е сред емблемите на Стария Пловдив. Реставрацията на богато изписаната є фасада напредва. Изненадващо е откритието, че оригиналният цвят на къщата е тъмнозелен - счита се, че тя е единствената на територията на архитектурно-историческия резерват с толкова наситен цвят в тази тоналност, а не охра, както бе досега. В момента се правят физико-химични анализи, за да се установи използваният зелен пигмент за оцветяването є. В публикуваните досега анализи от 80-те години на XX век на съществуващи оригинални фасадни изписвания на възрожденските къщи в Пловдив използването на зелен пигмент не е регистрирано.
- Какво е характерно за тази къща?
- Тя притежава най-богатата фасадна декорация с най-голяма запазена автентичност в сравнение с останалите възрожденски къщи в Стария град. Запазени са оригинални мазилки, изписвания на пейзажи, композиции, орнаменти, фризове, декоративни пиластри, капители, бази и окантвания.
На всеки прозорец има фронтон с изрисуван пейзаж
Например на един от тях са изписани архитектурни пейзажи с лъвове, керван с камили, елен, мечка. Възстановеният оригинален цвят откроява белите пиластри на прозорците и изписаните фронтони. Отделили сме около 150 000 лв. от собствените приходи на Общинския институт “Старинен Пловдив”. Изпълнител на проекта след спечелена обществена поръчка е “Рестстрой”. Реставрацията се изпълнява по съгласуван с Министерството на културата проект с ръководител на екипа арх. Румяна Пройкова.
- Кога пловдивчани и гостите на града ще могат да я видят в “нова премяна”?
- Очакванията са да бъде готова към края на есента. А иначе къщата на богатия карловски търговец на тъкани Никола Недкович е построена през 1863 година.
- Откога не беше извършвана реставрация на тази перла?
- От архива на “Старинен Пловдив” става ясно, че това е било през 1968 г. Оттогава нямаме данни за извършване на реставрация. През 2005 г. е правено пилотно фундиране на сградата поради съществуващ конструктивен проблем.
- Кои други къщи в архитектурния резерват се нуждаят от реставрация и кога би започнала тя?
- Изготвени са проекти за консервационно-реставрационни работи на автентичната възрожденска баня в къщата на д-р Стоян Чомаков (на обявената обществена поръчка не се явиха кандидати), за интериора на музейна аптека “Хипократ”, за конструктивно обследване и проект за укрепване на скенето (постройката зад сцената - б.р.) на Античния театър и други.
Направихме реставрации на много къщи,
сред които фасадите на къщите на Верен Стамболян, “Павлити”, Данчова, Маазата, на таваните и оригиналните стенописи в интериора на къща “Хиндлиян”, възстановяване на покрива на Пампоровата къща, аварийна стабилизация и възстановяване на пострадалото сграфито на Димитър Киров на сградата на ул. “Съборна” 39. Във връзка с възникнали деструктивни процеси в конструкцията на Балабановата къща “Старинен Пловдив” е възложил изготвяне на експертиза за проучване и анализ на причините за тяхното развитие, както и преглед и оценка на съществуващия проект от 2019 г. с цел неговата актуализация. Становището е изготвено от експерти, специалисти по масивни конструкции в направление “Изпитване” и “Земна техника, фундиране и инженерна геология”. Предстои институтът да възложи изготвянето на нов проект за конструктивно укрепване, както и да търси средства за неговата реализация.
- Макар да нямате влияние върху частните имоти в Стария град, които са паметници на културата, как биха могли те да бъдат възстановени?
- Днeшният oбxвaт нa архитектурно-историческия резерват включвa тepитopия oт 35,28 xa c oкoлo 500 имoтa, от кoитo
нaд 70% ca частна собственост
На територията на комплекса се намират и много от културните институти на града като “Старинен Пловдив”, Градската художествена галерия, Етнографския и Историческия музей, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Биологическия факултет на Пловдивския университет, читалища, частни галерии, както и хотели, ресторанти, магазини, частни организации и бизнес. От гледна точка на съвременните световни тенденции за опазване и управление на културното наследство всички те се явяват заинтересовани страни, които трябва да бъдат включвани в планирането на опазването, представянето и управлението на резервата.
- Някои от частните имоти са пълни развалини. Може държавата да подпомогне собствениците им, за да ги ремонтират?
- От решаващо значение е създаването на подходяща законодателна и административна среда, която да позволи реализирането на програми за подкрепа за опазването на такива имоти. Община Пловдив и “Старинен Пловдив” изготвиха програма “Да съхраним ЗАЕДНО Старинен Пловдив”, приета през 2022 г. с решение на Общинския съвет. Програмата е с годишен бюджет от 60 000 лв. и цели да бъде оказвано съдействие на собственици на имоти на територията на резервата за запазване на автентичния му вид. За съжаление, много хора проявиха интерес, но по различни причини до момента няма подадени проекти.
- Кой е най-посещаваният обект в Стария Пловдив?
- Античният театър безспорно e сред фаворитите. Днес той е не само забележителен археологически обект, но и активна международна сцена за събития - оперни спектакли, рок концерти, театрални представления. От възрожденските къщи най-посещавани са “Хиндлиян” и “Клианти”.
- Комисия от общината умува как да ограничи входа на автомобили в архитектурния резерват. Какво е мнението ви по този въпрос?
- Крайно необходимо е да бъдат ограничени достъпът и паркирането на територията на Стария град, както и да бъде правена разлика между двете. Много хора имат право на достъп, но не и да остават на територията на резервата. За съжаление, това не се спазва и
Старият град се превръща в паркинг
Бях поканена и изслушана от специално назначената комисия, където споделих моите виждания и предложения по темата. Надявам се да има положителен резултат от дейността на комисията, да се намери добро работещо решение и резерватът да стане по-достъпно и привлекателно място за туристите.
- Какви са заниманията ви тази година с децата от инициативата “стАРТирай лятото”?
- За втора поредна година инициативата ни “стАРТирай лятото” покани децата и младежите на повече от 20 творчески и познавателни събития в Старинен Пловдив през юли и август. Създадохме работилници за рисуване, за театър и пантомима, безплатни градски пешеходни турове “Античност” и “Възраждане” и активности като йога за деца на открито. Голям интерес предизвикаха работилниците за мозайка в Епископската базилика на Филипопол с майсторката на керамика Тони Пранджева. Местата бяха запълнени още при обявяването. Усещането да твориш, да учиш и да се забавляваш в красивите възрожденски къщи и техните прохладни дворове носи специален заряд, който привлича и предизвиква интереса на децата и техните семейства към културно-историческото ни наследство.
Туровете ни привлякоха цели семейства,
които се отправиха на пътешествие в пластовете история на Пловдив. За съжаление, и тази година не успяхме да запишем всички желаещи да се включат.
- Как ще отбележите Празниците на Стария град?
- Те започват от 15 септември и продължават до края на месеца. Каним всички на откриващия концерт “Нишки във времето” (по името на проекта ни “Нишки във времето: градски текстил”, финансиран от Национален фонд “Култура”, който изследва, опазва и популяризира текстилното наследство) съвместно с Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство на 15 септември в Античния театър от 19,30 ч с вход свободен. Предстоят кино, театър, работилници, концерти като този на Калина Андреева от “Гласът на България”, която с трио “Фида” ще изнесе концерт с вход свободен на Римския стадион на 20 септември от 19,30 ч. Добре дошли са всички!
