- "В този казус не би могло да се търси наказателна отговорност на родителите, те едва ли умишлено са поставили в опасност здравето на 13-годишното си дете, но ако се установи вина, може да се стигне до ограничаване или лишаване от родителски права"
- В съдебната зала е вероятно поведението на момичето да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство и съдът да наложи по-ниско наказание
- Персоналът на хостела може да даде информация за срещите им, но е малко вероятно някой да е знаел какво става в стаята
- Днес учителите не са онези безспорни авторитети, а учениците масово демонстрират неуважение, незачитане, дори вербална и физическа агресия спрямо тях
- В държави, където има регистър на педофилите, се наблюдава спад на сексуалните престъпления срещу деца с до 15%
- Наказателният ни кодекс е от 1968 г., но през годините е променян над 50 пъти с цел приспособяването му към съвременните обществени отношения
Камен Новиков е дългогодишен адвокат по наказателно право. Пред "24 часа" той коментира новината за ареста на учителя Христо Киров, който се сдоби с обвинение, след като властите разкриха, че е имал интимни отношения с 13-годишна ученичка.
- Адв. Новиков, случаят с 13-годишната ученичка, за която стана ясно, че е имала интимен контакт с учителя си, раздели хората в социалните мрежи. Едните казват, че мъжът е виновен, а другите - момичето, защото било изявило желание за близостта с него. Каква граница поставя законът и има ли насилие в този случай?
- В началото правя уговорката, че ще се опитам да анализирам случая максимално комплексно и безпристрастно, далеч не само през призмата на адвокатската професия, която упражнявам. Безспорно е, че подобен инцидент е крайно неприятен и поставя редица въпроси не само към образователната ни система, но и към цялата ни държава и обществото. Ясно е, че мненията са полярни – едни хвърлят цялата вина върху обвинеямия, други пък осъждат момичето, което, както се разбра, е действало доброволно и е търсило интимна близост със своя учител. В подобни случаи хората често казват, че истината е някъде по средата, но поне от гледна точка на наказателния закон това съвсем не е така. В българския Наказателен кодекс е инкриминирано съвкуплението с лице, ненавършило 14-годишна възраст, без значение дали актът е доброволен, или насилствен. Ако актът беше принудителен, тогава щяхме да говорим за изнасилване, което представлява друго, по-тежко престъпление. Липсата на упражнено насилие не е извинителна за дееца и не би могла да послужи като основание за неговото оневиняване. В нашата правна система лицата, ненавършили 14 години, са малолетни и напълно недееспособни, тоест те не могат сами да извършват правни действия и не носят наказателна отговорност.
Разбира се, длъжни сме да вземем под внимание и факта, че момичето е искало, търсило и насърчавало сексуалната близост със своя учител. Вероятно на учителя му е било много трудно да постави граница и да спре това поведение, но след като не е успял, то той ще бъде осъден. В съдебната зала е много вероятно все пак поведението на ученичката да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство за извършителя и да мотивира съда да му наложи по-ниско наказание.
- Според защитника на обвиняемия учител 13-годишните към днешна дата "изглеждат и се развиват по различен начин", а клиентът му е обвинен по текст от НК от 1968 г. Трябва ли да бъде променен законът?
- Задължение на всеки защитник е да се опита да извлече максимално благоприятни последици за обвиняемия и в изпълнение на това той изтъква всички аргументи, които в някаква степен биха смекчили положението на неговия клиент. Едва ли някой би оспорил, че трябва да има някаква законово регламентирана минимална възраст, преди настъпването на която дадено лице не може да прави самостоятелно волеизявления. В нашия закон това е до навършването на 14 години. Лично аз на базата на своя житейски и професионален опит считам тази възраст за разумна и не бих подкрепил занижаването посредством законодателни промени. Наказателният ни кодекс действително е от 1968 г., но през годините той е променян над 50 пъти с цел приспособяването му към съвременните обществени отношения. Отдавна стои и въпросът за приемането на изцяло нов наказателен закон, който в пълна степен да отговаря на наказателната политика на държавата и да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите. За съжаление, особен прогрес в тази насока не можем да отбележим. Не виждам основание конкретният случай да стане повод за законодателни промени в раздел 2, глава 8 от НК, озаглавена "Разврат".
- Адвокатът на учителя твърди, че родителите на момичето са знаели за отношенията ѝ с преподавателя. Могат ли те да носят наказателна отговорност?
- Родителите носят първостепенна отговорност за отглеждането, развитието и възпитанието на своето дете. Ако те знаят, че детето е под риск, и не вземат мерки да го предотвратят, то безспорно те са нарушили родителските си задължения. В случая аз нямам данни кога, как и какво точно родителите са научили за отношенията между своята дъщеря и нейния учител, поради което не мога да дам конкретно мнение. Все пак считам, че в този казус не би могло да се търси наказателна отговорност на родителите, тъй като те едва ли умишлено са поставили в опасност здравето, моралното и психическото развитие на своето дете. От гледна точка на Закона за закрила на детето и Семейния кодекс обаче в случая могат да се предприемат конкретни мерки срещу родителите, но отново с уговорката, че техните действия и бездействия трябва да бъдат категорично и безспорно доказани. При подобни тежки посегателства, ако се установи вина на родителите, е възможно да се стигне до ограничаване или дори лишаване от родителски права. Съгласно чл. 23-27 от Закона за закрила на детето Дирекция "Социално подпомагане" има правомощия да предприеме редица мерки за закрила на детето във или извън семейната среда, като например осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или други социални услуги.
- На заден план остана персоналът в хостела, където двамата са се виждали. Трябва ли да бъдат разпитани тези хора и да стане ясно защо никой от тях не е сигнализирал?
- С оглед на провеждането на обективно, всестранно и пълно разследване компетентните органи следва да разпитат всички лица, които са възприели факти, свързани със случая. Аз лично не се съмнявам, че това ще бъде направено. Безспорно сред тези лица попада и персоналът на въпросния хостел, тъй като именно там са се случвали престъпните посегателства. Персоналът може да даде важна информация относно честотата на срещите, тяхната продължителност, поведението на обвиняемия и пострадалата. Скептичен съм, че някой от персонала е можел да сигнализира полицията, тъй като е много малко вероятно да е знаел какво точно се случва в стаята. Сама по себе си комуникацията между пълнолетен и малолетна не е престъпление. Интересно е дали в хостела се е извършвала изискуемата по закон регистрация на гостите, от която евентуално да стане ясна възрастта им. Въпреки че подобна регистрация е задължителна съгласно Закона за туризма, публична тайна е, че на много места тя не се прави по различни причини. Разследващите вероятно ще вземат мерки да установят дали са регистрирани обвиняемият и момичето, и ако да - как и какви данни са предоставили. Доколкото пострадалата не е навършила 14 г., тя няма лична карта. В случай, че не е извършвана изискуемата регистрация на гостите, на нарушителя би могло да се наложи имуществена санкция.
- Предвид обстоятелствата каква присъда може да получи учителят, след като признава вината си?
- С оглед на повдигнатото на този етап обвинение по чл. 151, ал. 1 от НК предвиденото в наказателния закон наказание е лишаване от свобода от 2 до 8 години. Едва в съдебната фаза на процеса при постановяване на присъдата съдът ще определи дали наказанието следва да бъде към минималния, към средния или към максималния размер. Това зависи от цялостния преглед на всички факти и обстоятелства по случая, който съдията ще извърши. В случай че се наложи наказание около минималния размер, е възможно лишаването от свобода да не се изтърпява ефектнивно, а да бъде отложено с изпитателен срок. Още на този ранен етап от разследването защитата заяви, че обвиняемият ще признае вината си и ще се бори за възможно най-лекото наказание по някоя от предвидените в НПК диференцирани процедури. В случая приложима е само процедурата на тъй нареченото съкратено съдебно следствие по глава 27 от НПК, което при определени предпоставки допуска наложеното наказание да се намали с 1/3. Разбира се, защитата е в правото си сама да избере по кой ред да се гледа делото.
- Трябва ли да има допълнителен контрол на хора, които са ангажирани в образователни и социални институции, но са осъждани или подсъдими за педофилия?
- Съгласно чл. 43а от Закона за закрила на детето, който е в сила от началото на 2024 г., МВР трябва да създаде и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия, осъществени на територията на страната или по отношение на български граждани в чужбина, както и на лицата, осъдени за сексуални престъпления, извършени спрямо малолетни и непълнолетни. Едва през март тази година в "Държавен вестник" беше обнародвана Наредба за функционирането на националната система, което е предпоставка за практическата реализация на тази принципно полезна идея. Световният опит доказва, че в държави, където има подобен регистър, се наблюдава спад на сексуалните престъпления срещу деца с до 15%.
Доколкото въпросната система работи едва от няколко месеца у нас, е прекалено рано да се правят анализи и да се отчитат конкретни резултати. Очаквам МВР в синхрон с останалите институции да предприеме нужните мерки, за да види цялото общество конкретен ефект в борбата срещу сексуалните престъпления срещу деца. Всеки човек ще се съгласи, че ако едно лице е регистрирано или осъдено за педофилия, то няма място в образователна или социална институция.
- Ако приемем, че момичето наистина само е изявило желание за близост с преподавателя си, как да постъпи той предвид длъжността си?
- В подобна деликатна ситуация всеки човек би реагирал по различен начин на базата на своя мироглед, възпитание, морал, житейски опит. За мен лично в случая без съмнение е особено укоримо, че обвиняемият е учител, тоест децата са поверени на неговите грижи и надзор. Излишно е да теоретизираме това каква е ролята на учителя за развитието на децата. Ясно е, че съвременният училищен преподавател трябва да се справя със съвсем други предизвикателства и да комуникира с децата по съвсем различен начин в сравнение с миналото. Днес учителите далеч не са онези безспорни авторитети, както е било например през Възраждането. Точно обратното - учениците масово демонстрират неуважение, незачитане, а често дори вербална и физическа агресия спрямо учителите си. Предполагам, изключително трудно се работи в такава среда. Действително моралът в наши дни става все по-разтегливо и субективно понятие, но не така стои въпросът със закона. Нашият наказателен закон е пределно ясен и там е криминализирано съвкуплението с лице, ненавършило 14 години, независимо дали актът е доброволен, или насилствен. Всяка допълнителна дискусия по тази тема е не само излишна, но дори и особено вредна.
- В определени малцинствени групи у нас подобно явление е често срещано - дори 12-годишни раждат, но там никой не разследва. Защо? Каква е разликата?
- При отговора на този въпрос, за съжаление, юридическият аспект далеч не е водещ. На преден план излизат социално-културни, демографски, етнически, дори политически фактори. Основен конституционен принцип е равенството на всички граждани пред закона, независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Често забравяме обаче, че този принцип на равенство важи както за правата, така и за задълженията на гражданите. Факт е, че в определени малцинствени групи сексуалният живот започва преди навършване на 14 г., и това не е тайна за никого, включително без никакво притеснение се коментира от национални и регионални медии, но и в социалните мрежи. Безспорно този "двоен аршин" дава доста лош сигнал на останалите членове на обществото ни. Същевременно обаче трябва да признаем, че да се контролират ефективно малцинствените групи, е една изключително трудна задача и далеч не е по силите на една институция, която и да е тя. Също така контролът не трябва да е еднократен акт на разследване или санкция при вече констатирано нарушение. По мое мнение това би било абсолютно безсмислено. За ефективно подобрение на ситуацията с малцинствата у нас е нужен комплекс от добре обмислени и планирани мерки, прилагани задължително в дългосрочен план. Доколкото подобни усилия от страна на държавата категорично липсват, прогнозата няма как да е оптимистична.
