Родителите трябва да подкрепят правилата за телефоните в училище, ако не искат децата им да оглупяват
Реално погледнато, мобилните телефони никога не са били разрешени в училище, още по-малко по време на учебния процес. Но от красиви и престижни играчки, които бяха притежания само на деца с по-заможни родители в началото на инвазията с умните телефони, тези устройства са просто част от съвременното ни битие. Част, без която все повече не можем. Без тях са немислими контактите ни, достъпът до информация, общуването със семейство, приятели, колеги. И забавленията.
Когато на едно съвсем невръстно детенце майката му тика в ръцете телефона си
или таблета, за да гледа движещи се картинки и да не я занимава със себе си, съжалявам, ама мазането с пръстчета по екрана става втора природа.
Едно време имаше т. нар. телевизионни деца. И аз съм прибягвала до курдисване пред телевизора, гледай, маме, “Крава и пиле”, вместо да ми се пречкаш в краката, докато сготвя пилешката супа. Тинки-Уинки от екрана обаче сега се трансформираха в ТикТок и клипчетата са много по-интересни на подрастващите, отколкото що е прав и що е променлив ток. Например. И общо взето, от всичко, що е в задължителната учебна програма, та да сполучиш, като се учиш.
Научно е доказано какви вреди нанася консумацията на дигитално съдържание от кратки видеоклипове - уврежда способността за самоконтрол, селективното внимание и паметта. Тоест всичко, което се предоставя сдъвкано, мозъкът не го изплюва като непотребно и за сметка на това става ленив. Не работи.
Няма мислене, няма изграждане на причинно-следствени връзки, функциите му се свеждат до елементарното ниво на моментни възприятия, създаващи псевдокомфорт. Това обаче е в областта на невронауките, а аз даже не зная какво точно е префронталният дял на мозъка. Защото не това ми е работата.
Зная само от собствени наблюдения, че втораченото в екрана на умния си телефон човечество
все повече оглупява
Щото лесното не изисква усилия. Всеки орган, който не работи по предназначение, се превръща в рудиментарен. А училището изисква възприемане на знанията, осъзнаването им, запаметяването им и по-нататъшното им приложение. Затова започваш от първи клас, за да изкласиш за 11 или 12 години. И да ставаш все по-знаещ, и по-умен на базата на натрупаните знания и познания.
О, разбира се, че е далеч по-забавн,о вместо да се почесваш, докато слушаш как учителят носи от девет кладенеца вода, за да събуди интереса ти към красотата на човешката душа в разказите на Йордан Йовков или към простото тройно правило и абсолютната подреденост на Менделеевата таблица. Ами защо да се пънеш, като всичко това с едно цъкане ще го намериш в гугъл, не ли. Ще го намериш, ама без съответните обяснения и дупката в приложението му ще е огромна. Няма как да прескочиш пропаст два пъти, защото и затова трябва да имаш знанието, че не става.
Ама не било интересно преподаването, учителите били виновни, щото не представяли уроците интересно. Айде бе, за загледаните в ТикТок историйки учителят на глава да застане, няма да му обърнат внимание, там какви по-шеметни неща са качени, ум да ти зайде. И не че всичко това децата, а и родителите не го правят перманентно, но поне в училище да ги спасим от тънката лайстна на изкушението. Така е редно.
Училището има други цели, длъжно е образователният процес да е от друг, сериозен, перспективен характер. Тоест да дава решения, които изграждат перспектива. Ако не е така - ми опровергайте ме. Ако го направите с необходимите аргументи, да закриваме тези овехтели форми и да правим справка колко е 2х3 и как се пише “мила мамо”. Засега поне не може. Въпреки изкуствения интелект. Защото той дава наготово, а не провокира мислене и преосмисляне.
Телефоните определено пречат на учебния процес. Вредни са в класната стая. В много училища, предимно частни, те по принцип са забранени.
Събират се при влизането и се връщат при напускане на училището. Принципът е вържи попа, да е мирно селото.
Само че цялото това изграждане на стройна организация е свързано не само с тури си телефона в тая торба, която дежурната учителка, друго оторизирано лице или изградено нарочно звено ще носи със себе си по коридорите или ще съхранява в нарочни помещения, шкафчета, клетки, каквото там се реши, а то е въпрос на логистика от самото учебно заведение. И пак не дава сигурност, защото особено в горния курс си битува практиката
купи евтинджос апарат от заложна къща
и го тупни с чисти ръчички в коша, а твоя си истински телефон си употребявай както ти душа сака. Подводните камъни са много повече от морето на спокойствието, гарантиращо спазването на законовите промени, които ще влязат в сила през ноември по проект на МОН. Времената са такива, че не можеш да забраниш ученикът да ползва мобилно устройство, с което е във връзка с родителите, всичко става, недай боже, това, което ти мисли майка ти. Но родителски контрол още от първия учебен ден е задължително да има.
Не става да си подхвърляме горещия картоф от едните ръце в другите, защото децата ни са във всички ръце по веригата. Възпитание трябва, а то е общо дело. Не набърквам обществото, че то е толкова обтекаемо и все пак се състои и от родители, и от учители, и от институции, тъй, щото всички сме замесени.
И ако законовите разпоредби бъдат нарушени, то какви мерки на какви нива предвижда уредбата? Учителят няма право да отнема чужда вещ.
Родителят засега не подлежи на наказание, че иска да има връзка с детето си, за да го контролира извън учебното заведение. Кой ще е отговорен за спазването на закона?
Горките директори, които и тъй са между чука на родители,
наковалнята на колектива и духалото, разгарящо огъня от страна на РУО? А в цялата тази ковачница за знаещи умове, на бъдещето на държавата, тоест притежателите на надеждите на нацията, пет-шест учебни часа мислят на кого първо ще се обадят, кой сайт ще прегледат, как ще наваксат пропуснатото в социалните мрежи. Щото повечето са изпуснати още с първото зарибяване, още с първата леснота да се забавляваш, вместо да се мъчиш да наблюдаваш, да осъзнаваш и да преосмисляш.
Идиокрацията е новата ера на човечеството
заедно с изкуствения интелект, факт. Не зная каква е интоксикацията, но все пак не е редно да отпускаме примирено ръце с презумпцията, че не можеш да спреш прогреса. Понякога се налагат малките крачки, ако са в правилната посока. Едно е да го мислиш, друго да го реализираш, трето и четвърто - да постигнеш желания резултат. Поне да не стоим безучастни и да свиваме рамене. Щото от свитите рамене моралните устои се срутват много лесно и много сигурно. И оглупяването няма общо с “Възхвала на глупостта” от Еразъм Ротердамски.
Но това нито в ТикТок, нито в чатджипитито ще го намериш. Дайте почивка на мобилните устройства и наблегнете на фундамента на науката, който е непоклатим, откакто свят светува.
