Или как и защо партиите се превръщат в петрохански секти
Защо триумфира Румен Радев? Обяснявам това, което е структуроопределящо, а не конкретиката - нея всеки българин си я знае. Всеки освен обитателите на партийните секти и техните политически попове.
С две думи – авторитетът, получен от чистия и свят мажоритарен вот в 2 тура, подобно на свети Георги уби влечугото на партийнолистовия вот. По-конкретно, генералът се възползва от високото президентско доверие, за да прегази като танк напълно лишените от доверие секти, наречени партии.
Това е същността на събитието. Сблъскат ли се тези две противоположни структуроопределящи начала на политиката, все едно камък удря великденско яйце. Това е и главният урок, който може да спаси партията на Радев от неизбежната корозия, разпад и позор накрая.
Господ му даде копие в ръката, Господ ще му го отнеме, ако не доубие ламята. Амин.
Пред очите ни е третата мощна електорална вълна в новото хилядолетие
и всеки път вождът на вълната е пълен антипод на партийните листи. През 2001 г. от Мадрид пристигна царствен авторитет и от раз взе 120 мандата, без дори кракът му да стъпи в листите с мераклиите. Могъщото СДС на Костов се оказа хартиен тигър – защо ли? През 2009 г. Бойко Борисов дойде като герой от МВР и кмет на София, прясно спечелил мажоритарен вот в 2 тура - и партията му от раз взе 117 мандата. Но и двете вълни неизбежно се спихнаха. Пак защо ли?
Знам, спихването е грозна дума, но тя подхожда на грозната партийна реалност.
И ето, че сега пък генерал Радев, пак мажоритарен герой, който 9 години хвърля камъни по партийното блато, от раз взе някъде между 120 и 140 мандата (докато пиша, още не е ясно). Ясно е само, че това не е обикновена вълна, а цунами, тъй като партийнолистовите партии успяха да корозират до ръждива прах. Подобно цунами имахме и през 1997 г., когато България напълно катастрофира заради деменцията на онова БСП.
Това е наказанието за тежкия грях от 2016 г.,
когато партиите се подиграха с волята на България. Ако тогава бяха въвели мажоритарен вот в 2 тура, днес нямаше да са опротивели на народа и да се гърчат. И нямаше да е възможно никакво цунами, защото Радев би вкарал в парламента само себе си, а останалите 120-140 - всяка коза за свой крак. Ако вотът беше мажоритарен, той изобщо не би напуснал президентството.
Корозивната среда на партийните листи вече 36 години пред очите ни
превръща партиите в суицидни секти като петроханската.
Те винаги тръгват против волята на този, от когото очакват пак да ги легитимира. Не е ли глупаво? Конкретните безумия са разхвърляни във времето като оглозгани кости. Например онези два реактора за “Белене” можеха отдавна да работят и токът да е 2 пъти по-евтин! Ама те били руски, а ние сме принципни? Кой ви вменява тези принципи? Не е този, който ви избира! И защо сега в Унгария компанията “Росатом” довършва точно същата централа? А?
Кого слушахте – здравия национален интерес или болезнения външен натиск? И като слушате второто, защо очаквате победа на избори? Няма как цял народ да са мазохисти.
Както казах, тези примери на политическа деменция са десетки и стотици, но в ума на партийнолистовата секта те май са входът в по-добър свят. Като онова предсмъртно писмо на Калушев до майка му.
Да вземем най-болезнено актуалния въпрос - защо не допуснахте референдума за еврото? Сега цените се удвоиха, народът ругае до небесата и около Луната, а слугинската статистика отчита само 3% инфлация. Кого другиго заблуждавате освен себе си?
Стана ми и смешно, и тъжно, като видях по телевизията как ръководството на БСП воглаве със Зарков се похвали, че са устояли достойно, че не са се предали, че ще се борят за светлия идеал, ура! Все едно човекът вече е
потънал над главата в блатото, но ръката му е отгоре и прави знака на победата.
В тази кал на прехода се гърчат десетки бивши горди партийнолистови секти. Подобно на древните скити, ГЕРБ е закачила на сбруята си скалпа на могъщото нявга СДС - тъжно напомняне, че партийната плът е тленна. Но ГЕРБ не го тълкува така, а като пропуск в по-добрия свят. Можеше да си закачи и чифт отрязани сини уши, като във филма “Апокалипсис сега”.
ГЕРБ е хитроумна партия, тя се научи да спира ерозията от управлението, като напуска поста изненадващо. Само че доста често взе да го прави. Сега реши да избегне шамара от европоскъпването, като прехвърли временно управлението на ПП-ДБ, нека му бере греха. Но ГЕРБ не предвиди, че това отваря вратата за нов играч.
И Радев веднага се задейства, хвърли си оставката, нахлу с танковете и излезе на стратегическа широчина. Можем само да му ръкопляскаме за перфектната операция, друго си е генерал. Еднопистовите евроатлантици веднага
започнаха да го ръчкат с въпроса "Чий е Крим?"
Горките, те така и не схващат, че Радев печели и от техните нападки, и от двусмисления си отговор. Мислеха, че го разобличават, а всъщност му подариха едно 5-6 процента. Защото самата нагласа на българина е двусмислена – той хем не иска да напуска ЕС и НАТО, в никакъв случай, хем не желае да се кара с Русия.
Затова двусмислието на Радев му допада перфектно. Точно така навремето цар Борис Трети допадал на народа с принципа "винаги с Германия, никога против Русия!".
Виновна ни е географията, принципите ни са половинчати, защото живеем на полуостров. Англичаните живеят на цял остров и затова са така цялостни в своите принципи.
Между другото, ГЕРБ се смали наполовина, защото беше безпринципна и
двупистова, а стана еднопистова,
и то в чуждата писта. През 2009 г. тази партия тръгна като модернизирана версия на БСП, а сега се съревновава с ПП-ДБ кой е по-ревностен сектант. Кой пръв чува зова на посолството.
Колкото повече печели ГЕРБ състезанието, толкова повече губи оригиналния си електорат, а сега Радев просто си го прибра. Жал ми е, през годините се опитвах да давам съвети, но уви.
Сега желая успех на България под ръководството на Радев, но да знае, че и неговото цунами ще се спихне. Един е начинът да избегне съдбата на умрелите партии на прехода и той е да даде на народа каквото той поиска през 2016 година.
И накрая – разберете най-сетне, Крим е български! Питайте Костадинов, той ще ви го обясни.
