За директор трябва душа, да си горял в професията, да следваш опита, но и да разчупваш стереотипи, казват съпрузите Симона Ангелова и Веселин Стефанов, новите директори на Френската гимназия и на 51-о училище "Елисавета Багряна" в София
Още акценти от интервюто:
- Помня ярко учителката си по български, изкарахме отлично матурите без частни уроци
- Представата ми за нашата професия е като свещичка - гори и дава светлина на другите
- Общинските училища не отстъпват на частните, синът ни ще учи в кварталното
- По тема, която се преподава по различни предмети, трябва да се правят общи уроци. Децата да преживеят и приложат това, което учат
- - Току-що избрани сте за директори и изненадва младостта ви. Колко млад или пък опитен трябва да е един директор - традициите или революциите правят училището по-добро?
Веселин Стефанов, директор на 51-о СУ: Всеки учител първо трябва да обича професията си, длъжностите са временни. Директорът трябва да има натрупан опит, визия какво иска да постигне. Аз съм сравнително млад, но последните 10 години опит в 51-о училище ще са ми полезни да изпълнявам длъжността директор. Разбира се, аз здраво съм стъпил на дебели основи от г-н Александров и от екипа, който е създал, а пък и той - от предишните директори.
Симона Ангелова, директор на Френската гимназия: Традицията и по-младият дух могат да вървят ръка за ръка. За да бъдеш директор, е важно да усещаш училището със сърцето и с душата си, да се водиш от своите вътрешни мотиви и напътствия и опита. Другото важно е доколко си горял в професията, колко си бил отдаден на ежедневието, на работата, разчупването на различните стереотипи.
- Какво научихте от вашите директори и вие какви заместници искате да имате?
В.С.: Всичко, което знам за професията и за това какво е да бъдеш ръководител, добър визионер и добър стопанин на къща, е от г-н Асен Александров. Научих как се вземат решения. Колко трябва да бъдеш уверен, дори когато се чувстваш плах. Как трябва да работиш със замах, защото хората около теб го очакват, очакват и да си сигурен, когато предлагаш на някой друг нещо. В нашето училище запазвам екипа, който е граден през годините и знае какво прави. И обича децата.
С.А.: Бях зам.- директор в 32-о училище от 1 г. и научих от моя директор вратата винаги да е отворена - да посрещаш учениците, колегите, да можеш да ги изслушваш и ако търсят съвет или решение, да им помагаш. Другото, което научих от г-жа Нели Костова, е търпение, повече премисляне на нещата. Че трябва да влезеш в положението и на колегите, на учениците, да се намери баланс. Да чуеш всички страни, за да се вземе точното решение. Заместник-директорите, които очаквам, е да са отговорни и честни хора, които горят в професията, мислят доброто за учениците и всички заедно градим дома си.
- Ще търсите ли помощ един от друг?
В.С.: Аз със сигурност, защото въпреки че тя доста след мен започна да практикува, в четенето с разбиране е доста по-добре от мен. Бях зам.-директор по административно-стопанска дейност и макар че в нашето училище много си помагаме и вършим доста общи неща, в учебната дейност има моменти, в които ще се чувствам по-сигурен, ако се консултирам с нея.
С.А.: Взаимно се допълваме. Аз съм по-навътре в учебната дейност. Финансите, обществените поръчки, учебниците, различните процедури и срокове, свързани с административната дейност, са ми малко по-чужди.
- С какво помните учителите от детството си?
С.А.: Спомням си госпожата от начален етап, от основното, а от средното училище най-ярко си спомням учителката по български. Тя ни научи на всички граматични норми. Благодарение на нея изкарахме матурите с отлични резултати без помощта на частни уроци и на частни учители.
В.С.: Първата ми учителка е Калинка Кираджийска, и до ден днешен тя е учител. Бяхме първият ѝ випуск. Спомням си всички. Аз съм класен ръководител и казвам на учениците си: помнете вашите учители не защото така трябва, а защото те са оставили своя отпечатък. Учителят е като свещичка, която гори и дава светлина на другите. Така си представям професията ни.
- Вие сте съпрузи, колко работа носи един директор вкъщи, така че да не страда семейството?
В.С: Работата се пренася вкъщи и като емоция. Първи започнах аз, продължавам да го правя и сега и тя по някой път е казвала: няма ли край?! Изчаках и се радвах съпругата ми също да стане учител, а после и заместник-директор. И започна да се прибира след мен, от вратата говори по телефона, очаква някой да се обади, вълнува се за ученици, за колеги.
Не е задължително, не е и много препоръчително, но е важно във всяка професия, когато човек си тръгне от работното място, да не спира да мисли за него. Тогава формулата е печеливша.
С.А.: Нося работа вкъщи, когато е нещо, което зависи от мен или съм го създала. Опитвам се обаче в изключително краен случай да притеснявам колегите в извънработно време или през почивни дни и ваканция. Те дават изключително много на учениците в училище, в извънкласни дейности, консултации и имат нужда от своята почивка. Но истината е, че повечето в почивните си дни проверяват контролни или се подготвят за следващата седмица.
- Как мина конкурсът за директори, кой казус най-много ви затрудни?
В.С.: Конкурсите доста ни бяха наплашили. Опитахме се добре да се подготвим. В тестовата част имаше въпроси с подобни отговори и трябваше много логика. Казусите бяха благоприятни за мен, тъй като бяха свързани с опита ми като заместник-директор. Още когато ги прочетох, ги обвързах с реална ситуация, която ми се е случвала. Ето един пример: вие сте новоназначен директор, който наследява от предишния иновация. Тя не е добре развита сред колегите. Какво ще направите? А отговорът е, че е необходима методическа подкрепа на колегите, които не са разбрали добре как се изпълнява.
С.А.: В писмената част, където трябва да се избере отговор, наистина бяха дадени сходни - верен и абсолютно верен. Това те разколебава в знанията, но пък тества логиката на бъдещия директор, не изисква наизустяване на нормативната уредба. Признавам, че на устната част бях изключително притеснена.
- Ако министърът неочаквано посети училището ви, какво бихте го попитали?
В.С.: За спорта, защото в големите училища няма достатъчно пространство. А спортът възпитава на ред и здравословни навици. Бих му благодарил за размаха реформите да се случват, защото системата ни има нужда от решителност. А за това да има подготвени специалисти, бяха създадени условия и от предишните министри. Професията и квалификацията на учителите за последните 10 г. се развиха, което промени мнението на обществото към добро.
С.А.: Бих попитала за детайли около забраната за ползването на телефони в училище. В процедурата не е описано какво трябва да прави ръководството. От вкъщи до училище носят телефоните си, но какво се случва след това.
В.С.: Смятам, че процедурата ще се изглади. Всъщност напомня ми на процедурата с COVID тестовете. Реално беше много добре организирано, докато не влязат в училище. Трябваше учителите да разпечатваме, да сглобяваме, да отчитаме резултати...
- И накрая ги пазихте дълго време.
В.С.: До миналия месец имах в училище 54 000 теста, които ми тежаха на баланса, защото бяха засчетоводени. Слава богу, измъкнахме се от този период.
- Готови ли сте за предизвикателството да се срещате с претенциите на родителите. Имате ли секретарка, която да ги спира към кабинета ви?
В.С.: Готови сме на диалог с родителите. Смятам, че родителската общност трябва да бъде и допусната, и ограничена в училище. Похвални са добрите примери, които могат да покажат в училище. Прекрасните им професии, които могат да разкажат пред учениците. Родителите обаче трябва да знаят, че оставяйки детето си на прага на училището, те доверяват най-милото си на хора, които знаят какво правят. Бих ги ограничил в това да вземат решения, които не са в тяхната компетенция. Никога не казвам на доктора как и къде да ми бие инжекцията.
Секретарка ще имам - наследявам я от г-н Александров и се надявам дълги години да работи с мен. Не бих я използвал за щит, а за помощник. А както каза и Мони, вратите ни ще бъдат отворени. Дори буквално вратата не се затваря.
- Кой е най-сложният казус с ученик и родител досега в кариерата ви?
В.С.: Ситуациите са хиляди. Например по физикултура съвместно се провеждат часовете на два класа, тъй като базата ни е малка. На колежката ѝ се обадиха, че мъжът ѝ е приет по спешност в болница. Другият колега пое и нейния клас. Застанал между двата салона да наблюдава и двата класа. В момента, в който е при единия, в другия две деца се сбили. Едното излязло и отишло при баща си, който работи в близката болница. Той пък дойде в училище и започна с думите: “Къде са ви учителите, къде ви е контролът?!”. Разплетохме случая, детето не е имало чак такъв проблем. Т.е. децата пренасят вкъщи невинаги чистата монета. Нека родителите изслушат и другата страна.
Има и такива, които прекалено много искат детето им да се изяви, но то има заложби в друга посока. Така влизат в конфликт с колеги. Намесват се в тяхната работа, позволяват си да дават оценка на работата им.
Голямата маса родители обаче са хора, които знаят, че те и учителите сме от една страна на барикадата.
С.А.: Най-трудни са разговорите с родители, когато става въпрос за здравословно състояние на детето.
- Какво мислите за намаляване на часовете по чужди езици?
С.А.: То не е фрапантно и може да бъде компенсирано с избираеми или с факултативни часове, стига педагогическият и общественият съвет да бъдат съгласни с даденото решение.
- Какво в учебните програми най-бързо трябва да се промени?
С.А.: Мисля, че една тема трябва да се свързва с повече учебни предмети. Не в програмата по биология да е заложена темата в началото на първия срок, а в началото на втория срок тя да се яви в часовете по химия. Преподавателите трябва да могат да направят общ урок, с който да заинтригуват учениците.
В.С.: Този въпрос ме провокира да издам една тайна, че следващата иновация, която нашето училище залага да развие, е учене чрез преживяване и всъщност това е една различна методика, която ще позволи да има повече интердисциплинарност. Учениците да преживеят това, което учат, за да могат да го приложат.
- Колко технологии и колко “старомодно” четене е съвременната формула в образованието?
В.С.: Със сигурност трябва да е симбиоза. Не можем да си позволим да бъдем учителите, които ние имахме - те не използваха технологии. Но един преподавател не може да заложи и само на това - технологиите, на ефектите, на изкуствения интелект. Традиционното обучение трябва да бъде застъпено поне 70-80% в нашата работа и смятам, че колегите добре го знаят и го използват.
Споделих със Симона, че смятам да направя нещо като майсторски клас в училище, като поканя и бивши учители, пенсионирани преди повече от 10-15 г., които да предадат своя опит. Така ще се събере традиционното и модерното.
С.А.: Смятам, че това строго зависи от предмета, по който преподаваш. Да се научиш да пишеш, да се научиш къде точно трябва да се постави запетаята не изисква технология. Аз като учител по химия в часовете си по-рядко използвам технологии. Залагам повече на писане, експериментална работа, по-разчупени уроци, за да мога да запаля онова малко пламъче, особено за по-малките ученици. Естествено вкъщи и аз използвам технологиите, за да мога да прочета нещо по-различно, някакъв по-нестандартен урок, който колеги от страната или от чужбина са използвали, и да го трансформирам спрямо моите ученици.
- Как се запознахте?
В.С.: В ХТМУ. Тогава преподавах в катедра “Икономика и стопанско управление”. Тя беше студентка по органична химия и катедрата им имаше общи часове с нашата. Колегата, който беше назначен за тяхната група, напусна и тогавашният ръководител катедра ми каза: “Качваш се при тях.” Докато не премина обучението, не установихме връзка, но вероятно това е било част от нашия път.
- А къде искате да запишете 5-годишния си син Мартин в първи клас?
С.А.: Засега сме се спрели на варианта Марти да е първокласник в училището, което ни е по район - в 55-о училище.
В.С.: Миналото лято направиха първа копка на ново училище в район “Студентски”, което пък е съвсем до нас. Надявам се, че до две години ще е построено.
- А защо не в частно?
В.С.: 55-о е по район, а този модел за децата е добър. Като порасне, ще може да ходи сам. И в частните, и в общинските, и в държавните училища е важен учителят. Смятам, че в общинските и държавните учителите са качествени и че частното не превъзхожда с много неща общинското. Работата в група с по-малко деца и с повече ресурси е важна, но като защитник на общинското училище смятам, че нашето дете трябва да учи в такова.
CV
- Д-р инж. Симона Ангелова завършва Гимназията с преподаване на чужди езици в Плевен
- През 2018 г. завършва висше образовани в ХТМУ-София, специалност “Фин органичен синтез”
- Заедно с магистърската програма завършва педагогика, учител по химия
- От 2018 г. е учител по химия в 31-о СУЧЕМ “Иван Вазов”
- През 2023 г. придобива степен “доктор” в направление Методика на обучението.
- От учебната 2024/2025 г. е зам.-директор по учебната дейност за гимназиален етап в 32-о СУИЧЕ “Св. Климент Охридски”
- От дни е директор на 9-а френска гимназия “Алфонс дьо Ламартин”
CV
- Д-р инж. Веселин Стефанов е завършил е технологична професионална гимназия “Мария Кюри”, Перник, профил Биотехнологии
- Магистър от ХТМУ със специалност “Индустриален мениджмънт и стопанско управление”
- Придобива учителска правоспособност
- Има докторска степен “Управление на образованието” от 2018 г.
- Бил е асистент в ХТМУ
- Зам.-директор на 51-о СУ “Елисавета Багряна”
- От дни вече е директор на училището
