Oрязването на часовете по чужд език e отнемане възможността децата да придобият култура

На вниманието на:

Красимир Вълчев, министър на образованието и науката

Министерство на образованието и науката

Широката общественост в България

СТАНОВИЩЕ

на

гл. ас. д-р Павлина Стефанова Рибарова, преподавател във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий", Катедра „Романистика"

относно

предвиденото в реформите в средното образование намаляване на часовете по чужд език в гимназиалните класове

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми госпожи и господа,

В качеството си на преподавател по френски език и литература във висше учебно заведение и майка на бъдеща абитуриентка в 9 Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин" в София, както и като възпитаник и бивш учител по френски в същата гимназия, искам да изразя категоричното си неодобрение относно намаляването на часовете по първи чужд език в езиковите и в гимназиите с разширено изучаване на чужд език.

Убедена, че пакетът реформи, предвиждани както в началното, така и в средното образование, целят трайно подобряване нивото на образованост и възпитание на българските деца, адекватна подготовка за бъдеща професионална реализация както в (най-сетне окончателно!) европейска България, така и в целия демократичен свят, и изграждането им като съвременни личности и бъдещи специалисти, немея пред следното недомислие в предвижданите от МОН реформи:

От една страна, забрана за използване на смартфони, които опропастяват учебния процес не само като разсейват учениците в час, но и като увреждат трайно умствените им способности, насаждайки им навика да разчитат на изкуствения интелект – забрана, която приветствам и за която мисля, че е трябвало да бъде приложена още преди години, от първи до дванайсети клас. От друга страна, катастрофално орязване на часовете по чужд език: иначе казано, отнемане възможността децата да придобият интелектуални умения, лична дисциплина, развиване на паметта, умения за общуване, трайни знания, грамотност – с една дума, култура: култура на естествения интелект!

Нездрава и комплексарска е психологическата основа, от която тръгна модата да се надпреварваме да изпреварим времето, един другиго и себе си. Езикът, включително родният, е вселена на личността, която се обогатява и утвърждава именно с разширяването й към друга езикова такава. Доброто познаване както на родния, така и на всеки чужд език, е единственото богатство, което никой геополитически или финансов срив не може да ни отнеме. За целта е нужно детето да се научи да работи, да чете, да пише, да слуша, да усвоява, да повтаря, да преговаря, да надгражда, да открива плодовете от положения вече труд, да продължава на следващо ниво, да се наслаждава на сътвореното от други умове, учили и творили на този език... Знаете ли какво дели часа, в който детето се учи да срича на новия за него чужд език, от часа, в който, вече съзрял/а, младежът/девойката провежда писмена или устна интелигентна дискусия на сериозна тема, води кореспонденция, чете литература на същия този, вече негов/неин език? Делят ги – и ги свързват! – труд и време. Вашите реформи целят да отнемат времето, което прави процеса смислен, и да го сведат до формален – „увенчан" или не с някой и друг сертификат – курс на обучение.

Искам също така да подчертая, че предвижданото намаляване на часовете по чужд език би уронило авторитета на колегите учители, които, както винаги, ще се озоват между чука и наковалнята : между недомислените разпореждания на МОН и претенциите на родителите, безвъзвратно повлияни от модата на комфорта и бързия резултат.

Неслучайно написах „колегите учители". Учител е духовно и професионално призвание, неподлежащо на средношколско или академично степенуване. Що се отнася до работата ми със студенти в специалност Приложна лингвистика, завършили гимназии във Варна, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и други градове, категорично мога да заявя, че стабилната езикова подготовка, която са получили в средното си образование, е от решаващо значение за потенциала им като студенти и за бъдещото им развитие като цяло.

Бих могла да изтъкна още редица аспекти, от които става ясно, че предвижданото намаляване на часовете по чужд език е неправилно решение, което не бива да бъде привеждано в действие в българското средно образование – освен, ако не цели да обрече българските деца – всъщност, общество – на статута на обслужващ персонал. Защото езиковите гимназии в България са възпитавали и възпитават не емигранти, а български граждани на света.

Разчитам, че моето становище, явяващо се в подкрепа на много други, както от образователни институции, така и лични, ще допринесе за това чуждоезиковото обучение в българските гимназии да не бъде унищожено.

08.08.2025 г.

С уважение,

гл. ас. д-р Павлина Рибарова

(От фейсбук)