Горещините вече топят икономиката на Европа. Решението – саниране и намаляване на емисиите, казва бившият министър на околната среда и водите
Още акценти:
- Дългосрочните последствия няма да са добри, трябват мерки сега
- С прости стъпки може да се постигне голям ефект - например грижа за градските реки, за да могат да текат и охлаждат
- Трябва да се преразгледа участието на военните в гасенето на пожари, сега е по изключение
- Сметната палата обяви в сряда, че влиза на проверка в екоминистерството и в регионалното министерство заради водната криза. Как гледате на тази инициатива и очаквате ли конкретни резултати?
- Приветствам такъв одит, тъй като основен проблем е фрагментираното управление на водите и България се нуждае от една осъвременена концепция. Такъв одит би дал много добра информация какви са добрите насоки за бъдещо управление. Не очаквам да дадат отговор как точно да се случи това, но един доклад ще даде добра платформа за сериозен дебат.
- Една от основните причини за проверката е настъпващото засушаване. Основателни ли са страховете на хората, че ще останат без вода за пиене?
- Не очаквам, че ще останем без вода за пиене. Повечето язовири имат достатъчно обеми за над една година безводие. Така че не очаквам точно язовирите да създадат проблем поне за тази година. Разбира се, не можем да предвидим всичко. Въпросът е, че инфраструктурата е в тежко състояние, големи са загубите и оттам идват повечето проблеми. Необходими са сериозни инвестиции, подготвеност за реакция, нови технологии.
- Горещите вълни зачестяват в цяла Европа и стават все по-интензивни. Можем ли да кажем, че континентът вече навлиза в нов климатичен режим и какви ще са дългосрочните последствия?
- Да, това може да се твърди. Най-вече защото горещите вълни започнаха да се случват по-рано, по-често и продължават по-дълго. Вече наблюдаваме такава закономерност и с голяма степен на вероятност може да кажем, че влизаме в нова климатична фаза. Това не е внезапен процес, той върви бавно и не трябва да приписваме всяка горещина на климатичните промени. А що се касае до дългосрочните последствия, най-вероятно няма да са много добри, ако не предприемем мерки сега.
От застрахователното дружество “ Алианц” изготвиха предварителна оценка, че горещата вълна тази година може да отнеме 0,5% от брутния вътрешен продукт на Европа. Можем да говорим за две основни неща - удар върху икономиката, но и върху здравето. Прогнози, които още не са категорично точни, показват, че около 60-70 хил. души в Европа може да починат преждевременно в резултат на жегите тази година.
- Казахте, че горещата вълна може да струва на ЕС около 0,5% от БВП. В кои сектори ще бъдат най-сериозни икономическите загуби?
- Икономическите загуби ще бъдат вероятно в сфери, които са пряко зависими от климат, температура и вода. Това е селското стопанство във всички негови измерения, могат да се появят и проблеми с инфраструктурата, която да се окаже в някои случаи недостатъчно адекватна на продължителни горещини.
Жегите ще доведат до понижена работоспособност, която ще удари редица сектори. От друга страна, ще се вдигнат разходите за електроенергия заради нуждата от изстудяване на помещенията. Вследствие на горещините може да очакваме и наводнения, които нанасят допълнителни щети, защото земята не попива водата.
Така че, като се съберат всичките тези неща, могат да доведат до загуба или пропуснат растеж. Разбира се, ако не бъдат взети бързи и адекватни мерки.
- Какви дългосрочни икономически стратегии трябва да се предприемат, за да се минимизират щетите от климатичните промени?
- Най-принципната, дългосрочна стратегия е намаляването и ликвидирането на парниковите емисии.
Но по отношение на по-конкретни неща те са свързани с различен тип адаптационни мерки, които могат да намалят ударите върху икономиката.
Едно от нещата е санирането на жилищата, което носи по-голям комфорт за живеене и по-ниски разходи за енергия.
Що се отнася до горските пожари, трябва така да залесяваме, че да има по-малка вероятност да се разпространяват на големи територии. Когато планираме закупуването на технологии за противопожарна техника, трябва да сме сигурни, че тя е адекватна за гасенето им и да бъде разположена в близост до най-рисковите точки.
Същото се отнася и до наводненията. Много интересен въпрос е по какъв начин повечето разходи за отбрана ще могат да увеличат способността на една държава или на Европа да се противопоставя и справя с екстремни климатични явления и техните последствия. Намесата на военните сили се случва като изключение и като нетипична услуга. И това трябва сериозно да се обсъди.
- Какво прави България и какво не прави, за да се адаптира към изменението на климата? Всяка година засушаването става все по-осезаемо. Страната ни има план за адаптация, но той като че ли не се изпълнява.
- Изпълнява се бавно, а трябва рязко да се придвижи на няколко равнища. На високо политическо ниво е нужно да се говори за отпускането на средства и развиването на програми. Общините да направят различни неща, част от които са нискобюджетни и високоефективни. Едно от тях е грижата за градските реки, за да могат да текат и охлаждат.
Трябва да се обърне внимание и на строителството, накъде да са обърнати сградите, къде да са прозорците, зелените покриви са много добра изолация. Има много дребни неща, които ни вкарват в нов режим на предпазване и имат пряко отношение към адаптирането.
- Европейската комисия обяви, че ЕС до 2040 г. трябва да намали нетните емисии на парникови газове с 90% спрямо нивата от 1990 г. Това решение как би се отразило на бизнеса и хората?
- Министърът на икономиката Петър Дилов потвърди подкрепата за тази цел. Тя не е нова, по-скоро е междинно уточнение. Има сфери, които са много трудни и не могат бързо да се декарбонизират - например селското стопанство, на което ще му отнеме по-дълъг период, за да стигне до нулеви емисии.
Тази цел от 90% дава сигурност на бизнеса и той може да планира до 2040 година. Има друго важно измерение в тези цели. Ние сме в много тежка, на моменти често невидима, но стратегическа конкуренция с Китай и други страни като САЩ и Южна Корея. Китай има стратегия за агресивно развитие на всички технологии, които са свързани с декарбонизацията. Това са технологии на бъдещето. За да осигурим соларна енергия, която е най-евтината, купуваме всичко от Китай.
Има много силен лобизъм за запазване на европейската автомобилна индустрия. Но и много често може да чуем, че тези високи цели ще унищожат индустрията. Моят прочит е обратен. Високите цели могат да спасят индустрията, защото в момента Китай произвежда милиони електромобили и напредва невероятно с технологиите и качеството им.
- През 2027 г. ще започне да функционира и новата система за търговия с емисии, в която ще се включат домакинствата, сухопътният транспорт, сградният фонд и малкият бизнес. Източна Европа вече обяви, че иска да се преразгледа това решение. Ние може ли да искаме дерогация и да очакваме ли поскъпване на отоплението и горивата?
- Имам чувството, че нещата със Социалния климатичен фонд в България, но и в Източна Европа свариха страните неподготвени. Ние не се възползваме от един изключително ценен инструмент, който може да бъде използван за реформа в сферата на транспорта и сградния фонд.
Той не трябва да се използва само за преразпределение на средства напред-назад и никой да не усети нищо от тях. А по отношение на самия бунт на източноевропейските държави, в много отношения той е необоснован, но проблемът и на национално, и на европейско равнище е, че не са направени достатъчно сериозни анализи на това какво точно ще означава влизането в сила на новия механизъм.
Например много хора ще кажат: А, това ще удари много силно бедните в България. Ами не, няма да ги удари, защото голяма част от населението с по-ниски доходи се отоплява с възобновяема енергия.
Това, че тази възобновяема енергия е дърва за горене, което не би трябвало винаги да се смята за възобновяема енергия, е друг въпрос. Но на тези хора няма да им се повиши сметката заради новата схема с търговия на емисии. Другото е, че много малко домакинства се отопляват директно на газ. За тези, които ползват централно отопление, емисиите вече са платени от топлофикациите. Така че в сферата на сградите и а жилищата България може би няма да бъде засегната въобще или ако бъде засегната, ще е много малко.
Характерно за източноевропейските държави е, че не правят анализи на възможните последствия на дадени политики.
А след време това може да създава друг проблем, защото ще се окаже, че емисиите ни са високи и трябва по някакъв начин това да се компенсира.
- Вече официално стана ясно, че влизаме в еврозоната на 1 януари 2026 г. Реални ли са страховете на хората?
- Абсолютно нереални са. България почти от 30 години е във валутен борд. Директно на нищо няма да се отрази промяната, индиректно ще има положителни последствия. Ето вече ни вдигнаха кредитния рейтинг.
Разбира се, всяка една промяна е притеснителна. В момента и правителството, и всички партии, политици, които се занимават и поддържат прехода към еврото, работят много. Веригите и бизнесът също играят важна роля. Вече виждаме изписани двойни цени и гражданите започват да свикват с новата реалност. Разбира се ще има някои хора, които са объркани, има такива, които тотално не вярват на институциите, но до такава степен, че заравят пари в гърнета в двора.
Те ще са стреснати, ще се противопоставят, ще мрънкат, но по-голямото мнозинство вече започва да се наглася и да вижда, че няма нищо страшно.
