Президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля важно решение относно четиридневната война между Израел и Иран. Дали да се включи в конфликта, като помогне на Израел да унищожи дълбоко заровената ядрена обогатителна инсталация във Фордо, до която може да достигне само най-мощната американска бомба, която се спуска от американски бомбардировачи B-2, пише "Ню Йорк Таймс".
Ако реши да пристъпи към действие, Съединените щати ще станат пряк участник в нов конфликт в Близкия изток, влизайки в конфликт с Иран точно в такъв вид война, каквато Тръмп се закле в двете си предизборни кампании, че ще избегне. Иранските власти вече предупредиха, че участието на САЩ в атака срещу техните съоръжения ще застраши всяка останала възможност за сключване на споразумение за ядрено разоръжаване, за което американският президент настоява, че все още е заинтересован.
Според американски официален представител, Тръмп в един момент е насърчил своя пратеник в Близкия изток, Стив Уиткоф, и вероятно вицепрезидента Джей Ди Ванс, да предложат среща с иранците. Но в понеделник президентът на САЩ публикува в социалните медии, че „всички трябва незабавно да евакуират Техеран". А това едва ли е знак за дипломатически напредък.
Тръмп също така каза: „мисля, че Иран всъщност е на масата за преговори, те искат да сключат сделка".
Напрежението изглежда расте. В понеделник късно вечерта Белият дом обяви, че Тръмп напуска по-рано срещата на Г-7 поради ситуацията в Близкия изток.
„Веднага щом напусна това място, ще предприемем нещо. Но трябва да си тръгна", каза US президентът.
Какво възнамерява да направи, остава неясно.
Ако Ванс и Уиткоф се срещнат с иранците, според официални представители, вероятният ирански събеседник ще бъде външният министър на страната, Абас Арагчи. Той изигра ключова роля в ядреното споразумение с администрацията на Обама през 2015 г. и познава всеки елемент от разрастващия се ядрен комплекс на Иран. Арагчи, който е бил партньор на Уиткоф в последните преговори, даде знак за своята готовност за сключване на споразумение в понеделник, като заяви: „Ако президентът Тръмп е искрен в дипломатическите си усилия и е заинтересован от прекратяване на тази война, следващите стъпки са от решаващо значение."
„Достатъчно е едно телефонно обаждане от Вашингтон, за да се затвори устата на човек като Нетаняху", каза той, имайки предвид израелския премиер Бенямин Нетаняху. „Това може да проправи пътя за връщане към дипломацията."
Но ако дипломатическите усилия се провалят или иранците продължат да отказват да се подчинят на основното искане на Тръмп - да прекратят окончателно обогатяването на уран на своя територия, президентът все пак ще има възможност да разпореди унищожаването на Фордо и други ядрени съоръжения.
Според експертите има само едно оръжие, което може да се използва за тази задача. То се нарича Massive Ordnance Penetrator или GBU-57 и тежи толкова много – 30 000 паунда, че може да бъде повдигнато само от бомбардировач B-2. Израел не разполага нито с оръжието, нито с бомбардировача, необходими за да го издигне във въздуха и да го достави до целта.
Ако Тръмп се въздържи, това може да означава, че основната военна цел на Израел никога няма да бъде постигната.
„Фордо винаги е бил в центъра на вниманието", заяви Брет Макгърк, който е работил по въпросите на Близкия изток за четири поредни американски президенти. От Джордж У. Буш до Джоузеф Р. Байдън-младши.
"Ако всичко приключи, а Фордо продължи да обогатява уран, тогава това не е стратегическа победа", допълва Макгърк.
Това е така от дълго време и през последните две години американската армия усъвършенства операцията под строгия контрол на Белия дом. Ученията доведоха до заключението, че една бомба няма да реши проблема. Всяка атака срещу Фордо ще трябва да се проведе на вълни, като B-2 ще пускат една бомба след друга в една и съща цел. А операцията ще трябва да бъде изпълнена от американски пилот и екипаж.
Всичко това беше в сферата на военното планиране до първите удари в петък сутринта в Техеран, когато Нетаняху нареди ударите, обявявайки, че Израел е открил непосредствена заплаха, която изисква превантивни действия. Нови разузнавателни данни, които той спомена, без да дава подробности, сочат, че Иран е на прага да превърне запасите си от гориво в оръжия.
Американски представители на разузнавателните служби, които от години следят иранската програма, са единодушни, че иранските учени и ядрени специалисти работят за съкращаване на времето, необходимо за производството на ядрена бомба, но не отбелязват значителни пробиви.
Все пак те са съгласни с Макгърк и други експерти по един въпрос: ако съоръжението във Фордо оцелее след конфликта, Иран ще запази ключовото оборудване, от което се нуждае, за да продължи по пътя към бомбата, дори и да се наложи първо да възстанови голяма част от ядрената инфраструктура, която Израел е разрушил през четирите дни на прецизни бомбардировки.
Може да има и други алтернативи на бомбардировките, макар че те едва ли са сигурни. Ако електрозахранването на Фордо бъде прекъснато от саботажници или бомбардировки, това може да повреди или унищожи центрофугите, които се въртят със свръхзвукова скорост. Рафаел Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия, заяви в понеделник, че това може да се е случило в другия голям център за обогатяване на уран в страната, Натанз. Израел прекъсна електрозахранването на завода в петък и Гроси заяви, че прекъсването вероятно е довело до излизане от контрол на центрофугите.
Тръмп рядко говори за Фордо по име, но от време на време намеква за GBU-57, като понякога казва на своите сътрудници, че е наредил разработването му. Това не е вярно. Съединените щати започнаха да проектират оръжието през 2004 г., по време на администрацията на Джордж У. Буш, специално за да разрушат планините, които защитават някои от най-дълбоките ядрени съоръжения в Иран и Северна Корея. То обаче беше тествано по време на първия мандат на Доналд Тръмп и добавено към арсенала.
Нетаняху настоява САЩ да му предоставят бомбите за разрушаване на бункери още от администрацията на Буш, но досега без резултат. Хората, които са разговаряли с Тръмп през последните месеци, обаче казват, че темата е повдигана многократно в разговорите му с премиера. Когато президентът на САЩ е бил питан за това, той обикновено избягва да даде пряк отговор.
Сега натискът се засилва. Бившият израелски министър на отбраната Йоав Галант, който подаде оставка след разрив с Нетаняху, заяви в понеделник пред Биана Голодрига от CNN, че задачата трябва да бъде изпълнена от Израел и от Съединените щати, което очевидно е препратка към факта, че бомбата ще трябва да бъде хвърлена от американски пилот в американски самолет. Той заяви, че Тръмп има възможността да промени Близкия изток и да повлияе на света.
А сенатор Линдзи Греъм, републиканец от Южна Каролина, който често говори от името на членовете на партията си, заяви в неделя пред CBS, че ако дипломацията не успее, той ще призове президента Тръмп да направи всичко възможно, за да се увери, че когато тази операция приключи, в Иран няма да остане нищо, свързано с ядрената им програма.
„Ако това означава да се осигурят бомби, нека се осигурят бомби", каза той.
Но републиканците едва ли са единодушни в това мнение. А разцеплението в партията по въпроса дали да се използва едно от най-мощните конвенционални оръжия на Пентагона, за да се помогне на един от най-близките съюзници на Америка, подчертава едно много по-дълбоко разделение. Става дума не само за унищожаването на центрофугите във Фордо, а и за виждането на MAGA за това какви войни САЩ трябва да избягват на всяка цена.
Антиинтервенционисткото крило на партията, чийто най-изявен представител е влиятелният подкастър Тъкър Карлсън, твърди, че урокът от Ирак и Афганистан е, че дълбокото въвлечение в поредната война в Близкия изток носи само рискове. В петък Карлсън посочи, че САЩ трябва да изоставят Израел и да го оставят да води собствените си войни.
„Ако Израел иска да води тази война, има пълното право да го направи", продължава той. „Това е суверенна държава и може да прави каквото си иска. Но не с подкрепата на Америка."
В Пентагона мненията са разделени по други причини. Елбридж А. Колби, заместник-министър на отбраната по политическите въпроси, третият по ранг в Пентагона, отдавна твърди, че всеки военен ресурс, посветен на войните в Близкия изток, е отклонен от Тихия океан и сдържането на Китай.
Засега Тръмп може да си позволи да стои с единия крак в двата лагера. Като направи още един опит за принудителна дипломация, той може да убеди верните си привърженици, че използва заплахата от Massive Ordnance Penetrator, за да доведе конфликта до мирен край. И може да каже на иранците, че ще престанат да обогатяват уран по един или друг начин, било то чрез дипломатическо споразумение или защото GBU-57 е разрушил планината.
Но ако комбинацията от убеждаване и принуда се провали, той ще трябва да реши дали това е война на Израел или на Америка.
