След като 18-годишният Мартин направи черната карта на пътищата ни, наивно ли е да очакваме полицаите с повишени заплати да сложат ред в движението по тях?
18-годишният Мартин Атанасов свърши работата на държавата. И за месец успя да състави черната карта на българските пътища. През това време премиерът Росен Желязков поставяше ултиматуми на министри и агенции, вътрешният министър Даниел Митов спореше за печатаните икони на Бойко Рашков и обявяваше мерки, които сам е наясно, че няма да се случат. А пътната полиция, която всъщност трябва да носи цялата отговорност за кървавата баня по пътищата ни правеше това, което най-добре умее - драпаше се.
Няма как жертвите на смъртта по пътищата ни в последните години да не стреснат човек. Освен ако не е български пътен полицай, за когото положението винаги е то така си беше. Пиши едно “несъобразена скорост” в акта за катастрофата и всичко ти е наред. А оттам нататък си карай както си беше още от времето, когато полицаите бяха мицифайки.
Ако държавата наистина иска да сложи край на пътното безумие, редно е най-сетне да подреди собствената си къщичка. И да започне от пътната полиция. Където огромното увеличение на заплатите очевидно не се отразява положително.
Вероятно е наивно, но очакванията на всеки един гражданин към полицаите с повишени заплати е да си вършат работата качествено. Вместо това именно полицаите са отговорни за хаоса по пътищата ни, дори и заради това, че се чувстват безнаказани. И предпочитат да се скрият трима зад тринога с камера, вместо наистина да контролират и управляват движението по пътищата. Независимо дали в градовете, или извън населените места.
Аз примерно не помня някога да съм виждал полицейска кола, която се движи заедно с потока от автомобили по магистралата и изважда от движението хулиганите. Нямам спомен да съм видял и пътни полицаи дори на големите кръстовища в София, където нарушенията се случват по пет на минута, и да организират реда на придвижване. Но за сметка на това все по-честа гледка са патрулка, спряна неправилно и с пуснати буркани. А ушевите през това време са отишли на кафенце. Или лични автомобили, които блокират движението с паркирането им, но на таблото има оставена милиционерска шапка или палка. А през това време защо пък да не направиш обратен завой с тир на булевард, където по принцип тежък камион не би трябвало въобще да има. Или да влетиш с камиона в бензиностанция на пътя и после да викаш ми то така си беше - пързалка.
А през това време пътните полицаи ги няма. Няма и да се появят, защото в крайна сметка никой не иска това от тях. Дори и заради това, че вече 35 години след падането на комунизма и тоталитарния режим никой политик не успя да ги научи, че те не са за репресия, а да работят в услуга на гражданите.
Крайно време е да осъзнаем, че спазването на правилата се случва по един-единствен начин - неизбежност на наказанието и по възможност да бъде наложено максимално бързо. Тогава дори на Даниел Митов няма да му се налага да импровизира как ще взема шофьорски книжни доживот. А току-виж на прокуратурата, вместо да се хвърля по наклонената плоскост на популизма ѝ остане време да прогледне за кражбите от пътното строителство. И за всякаква друга корупция, включително и сред ушевите.
Това обаче са мечти. Надали премиерът Росен Желязков ще се разходи дори само по улиците на София, за да види как полицията я няма на работа, надали и вътрешният министър Даниел Митов ще се откаже от всякакви екзорсистки практики. Пък и защо да го прави. След месец-два ще забравим и Сияна. После ще дойде убийството на пътя на друго дете, ама то и министрите ще са други. Ще ни останат само иконите на свети Ушев, които да си залепим в автомобилите. И дано поне той ни опази от некадърните ченгета.
