Акценти в интервюто:
- От родените през 2006 г. 73 978 деца, които сега са 19-годишни, 1/3 вероятно са мигрирали зад граница с родителите си или не са били обхванати от образователната ни система поради бедност
- Добре ще е националната статистика да обхваща и неделните училища в чужбина, където учат децата на емигриралите
- Еврото е улеснение за обикновените хора - пресичаш границата и не мислиш колко пари си сменил и докога ще ти стигнат
- Учене чрез правене в България няма. Идва професор, разказва урок, после теглите въпрос и преразказвате професора. Е, как да запазим интереса на децата?
- 48 082 абитуриенти се явиха на матурата по български език. 1286 не са се явили, а 28 са хванати да преписват. Но според справка в НСИ живородените през 2006 г., които би трябвало да са 19-годишни днес и да се явят на матури, са 73 978. “Дефицитът” е от 24 086 юноши. Къде сега са тези младежи, доц. Пампоров?
- В чужбина. Понеже “Механизмът за обхват” много пъти беше развяван като гордостта на Министерството на образованието и науката (МОН), през последните 5 години НСИ си играе на криеница и се оправдава с променена методология, като фактически спряха да публикуват адекватни данни за коефициента на записване.
Няма данни, значи няма проблем - това е логиката на държавата. Ами не, колкото повече мълчим, толкова по-зле става. Всъщност добрият подход би бил да се търсят механизими за проследяване и регистрация на тези деца - т.е. да кажем - да, те отпадат от нашата система, но са се включили в системата на Германия, Франция и т.н. и съответно да се търси начин за обхват в българските неделни училища там.
- Впрочем от Националния статистически институт ни дадоха друго число за броя на 19-годишните - 61 305, но дори и по-малък, “дефицитът” от около 11 000 също е шокиращ, не мислите ли?
- Не е шокиращо. Уморяващо и досадно е. Защото положението с противоречиви и непълни данни между отделните институции в България го наблюдаваме още отпреди ковид.
Пак казвам, зариването на главата в пясъка не е решение. Излезте и кажете: преди 20 години се родиха толкова и толкова деца, но 20% от тях са мигрирали в чужбина с родителите си, а 5% никога не са били обхванати в училище - поради бедност и социално изключване, включително защото държавата ги е оставила без лични документи и без постоянно местожителство.
- Защо Емилиян Станев с неговия роман “Крадецът на праскови” толкова е уплашил зрелостниците, както показа анкета с тях?
- Образованието по литература в България отдавна е стигнало дъното. Проблемът е, че имаме прекрасно подготвени специалисти по български език и литература както в университетите, така и в училищата, но те нямат свобода да преподават.
А методиките залагат на прочита на професор Х тази година, на академик У следващата.
И същевременно разчитат на едно шаблонизирано представяне и наизустяване на правилни фрази: “патриарх на литературата”, “певец на селото”, “поет революционер”... Никакво знание за децата няма в това.
Най-успешните деца ходят на частни уроци, в които ги учат как точно да напишат какво е казал Бахтин, без да са го чели, и т.н. Това беше така преди 40 години и не се е променило.
Ето затова децата не могат да мислят, парализирани от учене наизуст.
- В предишно свое интервю бяхте заявили, че Европа печели от нереформираните ни вузове. Как?
- С изключение на онези, които са решили да учат право, защото там има специфики, останалите добри ученици бягат от страната и търсят академична реализация навън. Там има гъвкави програми и практическо приложно знание. Тук в много отношения, особено в хуманитарните, социалните и педагогическите науки, се е запазала една академична схоластика от средата на XX век.
Отсъства т.нар. учене чрез правене. Идва един професор. Разказва един урок. После теглите случайно въпрос и трябва да преразкажете каквото е разказал професорът. Е, как да запазим интереса на децата? Това е подходящо за силно идеологизирана среда, която проповядва една истина - какъвто беше режимът на БКП преди 1990 г. Оттогава обаче са минали 35 години, а много малко неща са се променили.
- Познавам родители, които продадоха имоти, за да изпратят децата си да учат в чужбина. Тези младежи обаче по-често не намират място на трудовия ни пазар, когато приключат със следването. Спомнете си протестите преди няколко години. Кое може да реши проблема?
- В този случай може да има множество разнородни фактори и процеси. Не мога да отговоря еднозначно.
Бизнес климатът в България е различен от този в Европа и невинаги е лесно да станеш предприемач. Заплатите са много по-малки и ако си работил там, докато си следвал, може да ти е неприемливо да работиш същото или дори повече за по-малко пари.
От трета страна, тук връзките на непотизъм понякога са убийствено отчайващи. Честно ще ви призная: миналата година имах студент, който е неграмотен на български език. Буквално не може да напише едно изречение без правописна грешка. Но е взел матурите. Има бакалавърска степен от друг университет в България. И съм убеден, че един ден ще стане или кмет, или депутат.
Защо ли? Защото много близък негов роднина е изключително високопоставен и известен политик в България. Ето това отчайва останалите студенти и децата, които се връщат от чужбина. Тихата корупция е повсеместна.
- Новите технологии не изместват ли методиката, по която в България се проверяват знанията на децата и младежите?
- Новите технологии променят всичко, но не всички учители успяват да влязат в крак с тях. Има прекрасни прогресивни училища със среда, приятна за децата, с интензивна употреба на нови технологии. Има други училища, в които новите технологии се използват за пускане на руски анимационни филмчета от 50-те години, защото учителката е отраснала с тях. И това ви го казвам от опит, защото съм го виждал с очите си.
- Наскоро образователният министър Красимир Вълчев прогнозира, че в трудовата си кариера всеки ще сменя в бъдеще по няколко професии. Как родното образование - начално, средно, висше, се адаптира към тази нова реалност?
- Всичко зависи от вида на образованието. Ако сте завършили медицина например, вероятно професията ви ще си остане да бъдете лекар. Може да сменяте и надграждате специалности. Може да се развивате като професионалист и да използвате нови технологии. Но пак ще си останете лекар.
От друга страна, ако завършите богословие и не успеете да сключите брак, няма да можете да се реализирате като свещеник и ще смените 10 професии, освен ако не се замонашите.
- Напоследък много се говори за връщане на българи от емиграция, защото Европа е зле настроена към “пришълците” или защото у нас все още е евтино. Какво ще се случи с този, да го наречем, положителен тренд в демографията ни обаче, когато влезем в еврозоната?
- И този процес не е еднозначен. Част от онези, които се връщат, вече са в пенсионна възраст. Да, те се прибират, защото са си гарантирали добри пенсии след 15-20 години работа в чужбина и сега искат да ги харчат на по-евтино.
Друга част са млади хора, които са натрупали опит и знания и имат желание да започнат нов бизнес с нещо, което още е непознато като стоки или услуги, а са го видели на Запад.
Със сигурност има такива, които се връщат заради дискриминация или негативен опит в чужбина. Има и такива, които отиват, връщат се, пак заминават. Различните хора намират различни решения. За някои важи принципът “Отечеството ми е там, където имам добър стандарт на живот”, за други е обратното “Добре се чувствам единствено там, където съм роден”. Нямаме право да съдим нито едните, нито другите. А еврото е просто улеснение за обикновените хора. Пресичаш границата и не мислиш колко пари си сменил и докога ще ти стигнат.
От еврозоната се страхува най-вече мафията в България, защото ще трябва да извадят на светло парите, разнасяни в куфари. То и неслучайно през последните няколко месеца има бум на покупките на имоти и на строежи на нови жилища. Мафията си пере парите и трябва още малко време - затова и опитът да се инициира референдум нямаше за цел да спре приемането на еврото, а само да го отложи.
---------
Алексей Пампоров е магистър по културология и доктор по социология. Доцент по социология е в Института по философия и социология при БАН.
Специализирал е демография в института "Макс Планк" (2003-2005). Чете лекции по ромска история и култура и по демография и публични политики в СУ "Св. Климент Охридски" и в ПУ "Паисий Хилендарски"
