- Конгресът на БСП показа, че няма да има промяна в участието ѝ в управлението - 80% от нейните избиратели одобряват кабинета
- Ако правителството внесе стегнат, а не предизборен бюджет, дава заявка за дълъг живот
- Трябват ярки действия на управляващите за успокояване на обществото, защото социално- икономическите проблеми са като граната
- Темата за регулаторите сякаш е по-периферна за хората, но ключова за стабилността на кабинета
- Когато става дума за парите на българина - цената на хляба, сиренето, млякото, това винаги е червена лампа, която трябва да бъде наблюдавана с повишено внимание от политиците
- Ситуацията в света е "дръжте се, ще подруса". Няма как събитията в Европа и света, войната в Украйна да не оказват влияние в България
- БСП избра нов лидер. Това ще промени ли статута ѝ като част от управляващата коалиция, г-жо Славкова?
- Оспорван пленум наблюдавахме при избора на нов председател на БСП поради близките резултати между първия и втория. Но това, че основните опоненти бяха в лицето на Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, показваше, че няма да има промяна в статута ѝ като част от управляващата коалиция.
И Зафиров, и Гуцанов са част от изпълнителната власт и с ясна позиция за участието на БСП в този кабинет и коалиция. Затова не се очакваха някакви изненади поне в посока спрямо отношението към коалицията. В този контекст припомням и в последното проучване на “Тренд” през януари, че над 80% от избирателите на БСП имат положително отношение към кабинета “Желязков”. Това е достатъчна оценка, че избирателите на БСП желаят БСП да бъде част от тази коалиция. Което със сигурност е важно за висшия ешелон на БСП.
Снимките в публичното пространство с вдигнатите ръце между Зафиров и Гуцанов, Калоян Паргов и Кристиян Вигенин излъчваха по-скоро положителни сигнали за едно обединено БСП. А беше много важно такова послание да стигне най-вече към избирателите на партията, особено след драматичните изборни резултати, които партията получаваше. Да видим дали това е нов шанс за тази партия, или ще попадне отново в ситуация на дрязги и разделения, такива, каквито наблюдавахме, когато начело на партията беше Корнелия Нинова.
- Цени, регулатори и най-вече бюджет 2025 са приоритетите на кабинета “Желязков”. Кое може да го спъне?
- Всяко едно от тези неща трябва да бъде разгледано поотделно. Темата със социално-икономическата проблематика се явява централна за обществото, а започна да става важна и за кабинета. Отново припомням последното проучване на “Тренд”, където на въпрос “Кои трябва да са приоритетите на новото правителство?” 44% от интервюираните посочват овладяването на повишаването на цените. На второ място с 19% е приемането на бюджет, а на трето са мерките срещу корупцията с 16%.
Данните са красноречиви, че това е тема, която политиците трудно могат да отбягват. В допълнение фактът, че българите се включиха в инициативата, стартирала в Хърватия с бойкот на веригите магазини, също е показателно за притесненията на българите за повишаването на цените.
Темата с бюджета също е ключова. Поради дългата политическа криза кабинетът “Желязков” трябва да се справя с множество последици, една от които е и бюджетът на държавата. А този бюджет трябва да бъде разумен - хем да запази баланса между социални разходи, хем да спази критериите на еврозоната. Това определено е сложна задача, резултат от “сватбарските” бюджети в последните години, както ги определи колегата Димитър Ганев. За капак, особено тревожен дял - 83% от българите, се притесняват за финансовото състояние на държавата.
От трета страна, темата с регулаторите е ключова, но усещането ми е, че тя е по-периферна за хората, но ключова за стабилността на кабинета. Това е точка, която може да доведе до усложняване на взаимоотношенията между коалиционните партньори. Само преди няколко дни видяхме напрежение за назначаването на Людмила Петкова като директор на АДФИ. Овладяно напрежение, но напрежение. Въпреки всички препъникамъни, които този кабинет ще среща, най-опасно за него все пак е, ако не успее да удържи формираното мнозинство. Тоест проблем в по-голяма степен може да се роди вътре в мнозинството, а не толкова да бъде привнесен отвън.
- Бойкотът на магазините у нас онзи ден намали с близо една трета оборотите им. Готвят се още. Може ли да прераснат в нещо по-голямо?
- Може! Когато говорим за парите на българина, цената на хляба, цената на сиренето, на млякото и т.н., това винаги е червена лампа, която трябва да бъде наблюдавана с повишено внимание от политиците. Тази акция със сигурност показва, че има социално напрежение и дори да не е изразено безкрайно силно и консолидирано, то все пак е сигнал. Социологическите данни също говорят в тази посока.
Януари е месец след празници, когато хората са похарчили повече пари, комуналните разходи са по-високи и това допълнително нагнетява напрежението. Говоренето на политиците за дупка в бюджета също допринася за усещането за финансови проблеми на държавата. Повишава се и делът на хората, които очакват икономическото положение в страната да се влоши.
Не трябва да забравяме, че социално-икономическите проблеми са като граната - могат да не гръмнат, но може и да гръмнат. Видно е, че са необходими ярки действия от страна на управляващите за успокояване на обществото.
- Скандали с непристойни думи, налитане на бой, лакти, агресия люлеят парламента. Колко ще издържи?
- Тези ситуации в парламента нямат никакво отношение към това колко време ще има Народно събрание. Разбира се, за слабия обществен престиж на тази институция допълнително влияе традиционно ниското одобрение на гражданите.
Това, което обаче е важно да отбележим, когато говорим за дрязгите в парламента, е, че основно те са между партиите в опозиция, а не между опозиция и управляващи. Тази специфика е особено важна. Опозицията повече е в напрежение помежду си, отколкото спрямо управляващите, което я обезсилва и трудно партиите в нея изглеждат като алтернатива.
- Според вашето последно проучване влизането на България в еврозоната, което е тема №1 по върховете на властта и в медиите, е приоритет за едва 4% от българите, докато финансовото състояние на държавата е с предимство за над 4/5, или 83%. Как го обяснявате?
- През годините темата за еврозоната е предизвиквала по-скоро негативно усещане у българите, отколкото да е палила силно желание да станем част от нея. Да припомним на читателите, че “Възраждане” искаха да реализират референдум по темата за отлагане на присъединяването на България към еврозоната. Преди това също имаше идея от инициативен комитет в тази посока. Като цяло в публичното пространство по темата е липсвало ясно формирани послания в посока ползите от приемането на еврото. Тази липса на единодействие у политиците по темата, издигането й като ясен политически приоритет на страната през годините, допълнително разклаща мнението на българите.
Но най-големият проблем за мен лично остава усещането у българина, че влизането в еврозоната ще повиши цените много повече. Замислете се колко сложно става за политиците в момента - искат конвергентен доклад за влизане в еврозоната, цените са високи и хората са тревожни, добавете към това и предусещането, че след еврото всичко в България ще е по две. Много неблагоприятна буря се заражда, а не виждам ясни послания от политиците за преодоляване на тези страхове в българското общество.
- Мнозина чакат изборите в Германия на 23 февруари, прогнозите са за силен резултат на “Алтернатива за Германия”. Ако се оправдаят, какво влияние ще окажат върху ситуацията в България?
- Залозите със сигурност са много високи, защото най-голямата икономика и държавата с традиционно голямо влияние в ЕС продължава да се движи по ръба на рецесията, а в същото време в политически план могат да се случат изненади. Каквото и да се случи на изборите в Германия, то ще има своето отражение в Европа. Но питате за “Алтернатива за Германия”. Давам един пример, защото вече говорихме по темата за еврозоната.
“Алтернатива за Германия” казват, че искат премахване на еврото и евентуално напускане на ЕС от Германия. Представете си как в България ще резонира това, че една от основните политически сили в Германия иска да премахне еврото в момент, в който ние сме най-близо до еврозоната. А Германия е държава, в която България традиционно вярва. “Алтернатива за Германия” се обяви и за излизане на Германия от НАТО. Подобни изказвания, идващи от големите държави в ЕС, няма как да не носят полъх на тревога и създаване на друг тип възприятия спрямо институции като ЕС, НАТО и т.н. Но не само - дават и аргументи на партии, които са против еврото, против ЕС и т.н., да бъдат още по-ярки в изказванията си.
- Мнозинството българи от дълго време настояваха за редовно правителство, прогнозите преди октомврийските избори миналата година обаче бяха, че и да го има, то ще е с кратък живот. Кое в действията на кабинета “Желязков” би ги опровергало? И доколко всичко зависи от него, като имаме предвид и ситуацията в Европа, също намеренията и ходовете на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп?
- Моето усещане е, че този кабинет ще се опита да поседи максимално време. Права сте, че мнозинството от хората искаха редовен кабинет с цената на компромис и го получиха. На първо място, без да ги степенувам, фактът, че се роди коалиция, която изглеждаше по-скоро много трудна, и всеки в тази коалиция осъзнава риска да отиде на избори скоро, също е аргумент в посока на опровержение, че и тази работа е за бързо. В допълнение, фактът, че ярки политически лица са част от този кабинет също говори в подкрепа на тезата, че гони дълъг хоризонт.
Второ - кабинетът дава заявка за повече живот и с първото голямо предизвикателство - бюджета, който очевидно ще бъде правен като за кабинет с по-дълъг хоризонт, а не отиващ след няколко месеца на избори. Ясно е, че още не сме го видели, но се дава заявка за стегнат бюджет, а не за предизборен.
Трето - очевидно този кабинет е склонен да вади горещи картофи от жарта, част от тях родени и от няколкото години на политическа криза. Промяна на регулаторите, сериозни стъпки за еврозоната, разговор за някакви реформи и т.н. са част от тези предизвикателства.
А колкото до ситуацията в света, тя се променя с огромна скорост, затова, както се казва, “дръжте се, ще подруса”. Няма как събитията в световен план, събитията в Европа, войната в Украйна да не оказват своето влияние в България.
Например САЩ имат една визия за войната в Украйна, а Европа очевидно друга. Това със сигурност ще носи предизвикателства за държави като България.
CV
Евелина Славкова е родена през 1989 г. в Сапарева баня
В СУ завършва социология и политически мениджмънт
Работила е в екипите на големи социологически агенции
Съосновател е на Изследователски център “Тренд” през 2016 г.
